колебае, Лорийн го допълни с комплект чанта и обувки от мека гладка кожа. Знаейки, че ще носи и микрофон в дрехите си, тя си избра и комплект фино бельо. Следващата спирка бе фризьорският салон. Поръча фризура със сешоар, маникюр и лицев масаж с грим, докато спътниците й стояха и чакаха със зле прикрито нетърпение. След около три часа реши, че вече е готова, и тримата се отправиха към полицията. Минаваше обяд.
Руни се втрещи, когато видя сметката, но изумлението му бе още по-голямо, когато съзря самата Лорийн. Капитанът се изчерви от неудобство. Винаги бе изглеждала добре, но сега бе наистина страхотна. Уж с намерение да й направи комплимент, той развали ефекта, като й подметна:
— Майчице мила, доста труд са хвърлили над тебе! Добра работа са свършили.
Той не бе единственият, който я наблюдаваше с възторг. Дори сдържаният Бикърстаф се ококори, когато я видя, а Берило, който вдигна скандал заради сметката, щом я видя, изглежда, се примири и махна с ръка. Лорийн едва сдържа усмивката си, когато влезе в стаята и неколцина от мъжете скочиха да й предложат стол. Приятното усещане на меката кожена чанта, в която бе сложила ново червило, пудра, копринена кърпичка и сребърна табакера със запалка, й даваше самочувствие.
Микрофонът бе монтиран в златно колие с формата на сърце. Имаше обхват от десет километра. Лорийн беше възхитена от това ново изобретение. Бе очаквала, че ще й сложат старата подслушвателна схема с големина на кибритена кутия, която можеше да се скрие само под широк кожен колан.
— И съвсем гола да те съблекат, пак трудно ще го намерят — пошегува се Руни. Изглежда, знаеха, че е спала с Брад Торнбърн, защото я предупредиха, че може да загуби връзка с радиоколата само ако влезе под душа.
Извикаха я на закрито съвещание с Бикърстаф и неговите хора. Докато обсъждаха как да подходи към Янклоу, Руни стоеше отстрани и мрачно слушаше. Знаеха, че двамата братя са вкъщи. От един прихванат телефонен разговор разбраха, че Брад Торнбърн се кани да пътува до Франция и урежда полета си. След разпита Янклоу се беше върнал направо вкъщи и не беше говорил по телефона. Госпожа Торнбърн бе помолена още веднъж да отговори на въпросите и тя бе повторила дословно твърденията си от първия разговор. Брад също бе потвърдил всичко, което брат му бе казал. Алфред Кофк се беше обадил по телефона с молба Янклоу да го посети в кантората му възможно най-рано. Той предупреди клиента си да не провежда абсолютно никакви телефонни разговори от домашния си телефон. Докато обсъждаха новото развитие на събитията, един полицай внесе запис на следващия телефонен разговор от имението. Госпожа Торнбърн се бе обадила с молба Брад да я посети в санаториума. Между другото отказала да разговаря със Стивън.
— Това е добре — забеляза Лорийн. — Единственото, което можеше да го разстрои по време на разпита, бе споменаването на майка му. Ако тя отказва да разговаря с извратеното си синче, то може да се разстрои още повече, а на мен тъкмо това ми трябва.
— Много си самоуверена, Лорийн. Защо си толкова сигурна, че ще те пуснат да влезеш в къщата?
— Сигурна съм.
— Внимавай — потупа я по рамото Бикърстаф. Тази жена все повече му харесваше. — Ако усетиш и най-малката заплаха за себе си, започвай да крещиш с всички сили. Колата ще бъде на няколко метра от къщата. Веднага ще дойдем.
Руни потупа с пръст часовника си. Лорийн трябваше да тръгва. За да разведри обстановката, тя попита на шега дали Ендрю Фелоуз още работи за тях. Оказа се, че капитанът прекратил договора му. Последното му откритие било, че убиецът е жена. Всички взеха да се шегуват, че тази жена била даже под подозрение и чувайки това, Лорийн също избухна в смях.
Дадоха й съвсем нова шофьорска книжка и мустанг, също свързан с радиоколата. Единственото нещо, което не носеше, бе оръжие.
Руни я изпрати до колата. Той отвори вратата и й смигна да мълчи, тъй като микрофонът й вече беше включен. После свали своя пистолет и го постави в жабката.
— Всички сме с тебе. Ще бъдем наблизо. Знаеш ли какво да правиш?
Тя кимна. Бяха й дали паролата „Роузи“, която означаваше, че са възникнали непреодолими трудности или опасности, по-големи от предполагаемите. При произнасянето й момчетата от радиоколата трябваше да преминат в готовност за действие. Ако след „Роузи“ тя кажеше „Съдружник“, те трябваше незабавно да влязат в къщата независимо от следващите й реплики. Този тип парола някога бяха отработили двамата с Лубрински. Споменаването на нечие име даваше възможност да се започне обикновен разговор, без подслушваната страна да заподозре нещо.
— Благодаря, Бил. — Тя затвори жабката.
Руни подръпна носа си.
— Тегли една майна на всичко и тръгвай!
С тези думи той винаги изпращаше хората си в акция. Лорийн бе трогната и за да скрие благодарността си, затвори вратата и потегли към Бевърли Глен. Пътят дотам беше около час и четвърт.
След нея потегли камионетката на фирма за химическо чистене. Отпред в кабината седяха двама полицаи, преоблечени като разносвачи на пране. Отзад бяха Руни, Бикърстаф и още един агент на ФБР. Скоро мустангът на Лорийн се отдалечи доста, но те не се стараеха да го догонят, защото можеха да следят и микрофона, и самата кола на мониторите.
Тя паркира точно пред вратата на оградата, за да се вижда добре от къщата, и натисна звънеца. Камионетката спря на значително разстояние от нея.
— Кой е?
— Лорийн. Пусни ме! — Тя разпозна гласа на Брад.
— Сама ли си?
— Не. Идвам с радиофицирана камионетка с две ченгета. Какво, по дяволите, си мислиш. Брад? Хайде, пусни ме!
Порталът се отвори и той излезе на верандата.
— Какво си направила със себе си? — намръщи се той, докато я наблюдаваше да приближава по алеята.
— Прекарах един ден в козметичния салон — разпери ръце тя. — Добре ли изглеждам?
— Какво искаш?
— Да поговорим — засмя се тя. — Защо си толкова подозрителен? Ето чантата ми. Можеш да провериш какво има вътре. — Подхвърли му чантата си и той я пое, но не я отвори.
— Нямам какво да ти кажа.
— Все пак нека да вляза за малко. Какво ще кажеш за едно кафе?
Брад се обърна, огледа преддверието, после се обърна към нея. Тя чакаше на долното стъпало.
— Заминавам. Моментът едва ли е подходящ за кафе.
— Защо поне не чуеш за какво съм дошла? Имам сериозен повод.
— Разбирам. — Той се обърна и влезе. Лорийн го последва. Тя хвърли поглед нагоре към спалните. Дали той беше тук?
Дали не ги наблюдаваше отнякъде? Навсякъде цареше спокойствие. Не се мярна нито една сянка, не трепна нито една завеса.
В кухнята Брад изсипа съдържанието на чантата й върху масата, хвърли един поглед и включи кафеварката. Лорийн седна и започна да събира нещата си.
— Успокои ли се?
Той извади бутилка вино от хладилника и си наля една чаша.
— Никога ли не носиш пантофи? — продължи със същия безгрижен тон тя.
— Какво означава всичко това? Повторение на миналата вечер ли?
— Научих, че брат ти е бил извикан на разпит.
— А не научи ли, че след това го освободиха?
— Подразбрах.
Той се облегна на шкафа и отпи от виното.
— Къде заминаваш?
— Във Франция.
— За колко време?
