— Току-що разговаряхме с госпожа Торнбърн. Тя потвърди, че е упълномощила сина си да продаде бижутата й, а на седемнадесети април, когато се предполага, че те е нападнал, той бил при нея в санаториума. Трябва веднага да предупредя Бикърстаф за това.
— Глупости! Била е подучена какво да говори, вероятно от Брад.
— Персоналът твърди, че не е била посещавана. Провела е само един телефонен разговор. Миналата нощ… с Кофк. Като неин юридически съветник той има право да разговаря с нея когато и както намери за добре. Уверявам те, че старата дама се е подготвила за битката и няма намерение да отстъпва. Каза ми да вървя по дяволите.
Междувременно Бикърстаф бе върнал разпита към Хейстингс.
— Той беше един глупав, дебел идиот! — Янклоу вече не плачеше. Устата му беше по-мокра и лъщяща от всякога. — Досаден тъп глупак!
Кофк докосна ръката му, но това още повече вбеси обвиняемия.
— Не ме пипай! Ти си само едни прахосани пари и нищо повече! Ти си виновен за всичко това. Ти ме доведе тук! Сам по-добре щях да се оправя. Не желая да стоиш повече тук!
Бикърстаф продължи да дълбае отношенията му с убития. Защо има толкова лошо отношение към Хейстингс? Нали бе казал, че го познава съвсем бегло?
— Нямате никакви основания да ме държите тук! — Янклоу насочи заканително пръст към агента. Кофк отново се опита да го успокои, но той блъсна безцеремонно ръката му. — Вече няколко часа ме дебнете и се ослушвате. Опитвате се да откриете нещо, за което да се хванете, но ударихте на камък! Нямате нито една улика срещу мен!
— Какво бихте казали за една свидетелка, Стивън?
— Лъжи! Никога не е имало никакви свидетели! — Той се люлееше самодоволно на стола и от време на време подръпваше сакото си.
— Имаме свидетелка, Стивън. Жената, която си нападнал вечерта, когато Хейстингс е бил убит.
— А-ха! — изхили се Янклоу. — Да не мислите, че не зная коя е? Защо не излезе тук, пред мен? Тя е бивше ченге, алкохоличка, проститутка, а досието й е дебело като тухла. Застреляла е едно дете по време на дежурство. Зная кого защитавате. Вие сте смешни!
Бял като платно, Кофк бавно се надигна от стола си.
— Искаме почивка — задавено произнесе той.
— Сядай на мястото си! — кресна му Янклоу. — Тук започва да става забавно. Хайде, продължавайте! Няма ли да ми зададете някой друг въпрос?
— Слушайте ме внимателно! — тихо започна Бикърстаф. — Не ме е грижа дали свидетелката е уличница или не. Единственото, което има значение, е фактът, че сте направили опит да я убиете, господин Янклоу. Използвали сте чук за забиване и вадене на гвоздеи. Сигурно веднага ще се сетите, защото във вашия гаража има стотици такива. Аз мога веднага да ви освободя, но преди това трябва да ви вземем кръвна проба. Направили сте огромна грешка с този опит за убийство. Тя се е отбранявала, ранила ви е и от раната ви е изтекла доста кръв. Кръвта от возилото вече е анализирана, господин Янклоу, същото возило, в което сте натъпкали трупа на Норман Хейстингс. Разполагаме с кръвна проба, която сигурно ще съвпадне с вашата. А сега разкопчайте ризата си.
Янклоу мълчеше с вкопчени в масата пръсти.
— Свалете вратовръзката и разкопчайте ризата си. Лорийн стисна ръката на Руни. Янклоу започна бавно да се съблича. С широк жест свали вратовръзката си и разкопча копчетата, като през цялото време хвърляше лъстиви погледи на двамата мъже. Накрая рязко разтвори ризата си.
Бикърстаф скочи на крака и се взря в шията му, закривайки с тялото си самия Янклоу. Лорийн също бе на крака.
— Отдясно на врата ви виждам белег. От какво е той?
— Имам немска овчарка — сви рамене обвиняемият. — Ухапа ме преди няколко седмици, тоест преди два месеца. Попитайте брат ми, той беше там.
Агентът седна и помоли един от полицаите да се свърже по телефона с Брад Торнбърн. Янклоу се закопчаваше.
— Използвали ли сте някога колата на Норман Хейстингс?
— Може би, не си спомням точно. Всъщност да, но не съм я шофирал. Веднъж седнах в колата му да поговорим. О, да! Спомних си. Седях и говорех с него в колата му и точно в този момент от носа ми потече кръв.
— Кога стана това?
— Помолих го да ми даде носната си кърпичка. Брад беше наблизо и видя. Както виждате, имам и свидетел. — Той стана и разкопча панталона си, за да прибере ризата си и дяволито погледна агента. — Никого не съм убивал. Никого не съм нападал. Аз съм невинен човек. А сега искам да си отида вкъщи. Уморен съм.
— На коя седалка бяхте и на коя дата стана това?
Янклоу демонстративно се прозя.
— Мисля, че бях седнал на мястото на шофьора. Струва ми се, че беше на шестнадесети. Тъкмо затова на следващия ден не можах да отида на работа. Чувствах се зле и прекарах деня при майка си.
Бикърстаф започна да събира папките.
— Можете да напуснете, господин Янклоу. Ние, разбира се, ще проверим достоверността на вашите твърдения и алиби. Ще се срещнем с госпожа Торнбърн и брат ви. Необходимо е да дадете обяснение къде сте били на датите, за които тази вечер нищо не можахте да си спомните.
— Разбира се! Ще проверя в бележниците си и господин Кофк ще ви съобщи къде съм бил. Както казват в киното, ще поддържаме връзка.
— Той го освобождава? — Лорийн гледаше в недоумение Руни. — Нима ще го пуснат.
— Така изглежда — глухо отвърна той.
— Не е ли ясно, че това е той? Повече от ясно! Очевидно е!
— Това не е краят. С него и по-нататък ще си имаме работа. Тя стана и ритна стола.
— Ами аз? Аз не съм ли човек? Виж този белег! Исусе Христе! Ами всички тези жени, убити и обезобразени с чук? Руни, ако сега го пуснат, той вече никога няма да бъде подведен под отговорност за същото.
Столовете в другата стая изскърцаха, сякаш за да потвърдят опасенията й. Кофк помагаше на Янклоу да стане от масата. Лорийн блъсна Руни и се втурна към вратата.
— Недей! — извика той и я сграбчи. — Не се показвай, Лорийн!
— Кълна се в Бога, няма да го оставя да се измъкне така! — Тя се мяташе, за да се освободи от ръцете му, но той я държеше здраво.
— Той вече се измъкна. Седни и се успокой!
След като Янклоу и Кофк заминаха, всички се събраха в стаята за разпити. Настъпи тягостно мълчание. Бикърстаф вдигна безпомощно ръце. Права, с ръце на кръста, Лорийн гледаше ту единия, ту другия, сякаш още не можеше да повярва, че са го изпуснали.
— Сложете ми микрофон! Ще го накарам сам да се разкрие! Кълна се в Бога, че ще вкарам в затвора това лайно, каквото и да ми струва!
Агентът се усмихна уморено.
— Надявах се, че ще предложиш точно това. Сега иди вкъщи и се наспи добре. Утре сутринта ще говорим пак.
Бийн я откара в Пасадена и остана да спи в патрулната кола пред блока. Бикърстаф го бе предупредил да не се отделя от нея нито за минута. Янклоу прекрасно знаеше коя е свидетелката и можеше много лесно да научи адреса й. Според инструкцията на следващия ден двамата трябваше да обиколят магазините, за да й купят прилични дрехи, и веднага след това да се явят в полицията. Лорийн бе единствената свидетелка, с която разполагаха, за да разплетат делото. Трябваше да бъде опазена на всяка цена.
Рано на следващата сутрин тя се отправи към една от търговските улици на града в компанията на Роузи и Бийн. Избра елегантен костюм и млечнокремава блуза. Полата бе права и дълга до прасеца. Страничната, стигаща до бедрото цепка и широкото лежерно сако още повече подчертаваха дългите й крака. Без да се
