— Успокой се, Стивън. Виждал ли си я досега?
Двамата се отдалечиха. Лорийн се държеше за ръба на пианото. Краката й трепереха. Чу как Янклоу настоява, че никога не я е виждал и че това са лъжи.
— Лъжа, така ли? — приближи тя. — Добре, ще се видим — в съда.
Тя тръгна към кухнята, за да вземе чантата си и на излизане мина край тях. Тъкмо щеше да излезе навън, когато чу Брад да шепне:
— Дай ми го! Пусни!
Лорийн се обърна. Двамата се бореха за пистолет. Янклоу се опитваше да го насочи към нея, а брат му извиваше ръката му встрани. След кратка схватка той го изтръгна и Стивън рухна на долното стъпало, хванал с две ръце главата си.
— Ще получиш парите веднага щом успея да освободя сумата — глухо каза Брад.
— Нали имате бижута? Нищо ли не е останало? Арт казваше, че притежавате повече скъпоценности от английската кралица.
— Арт е мръсен крадец и изнудвач — изхлипа Янклоу.
— Да, такъв е — отвърна тя, — но досега това много не те притесняваше. Между другото полицията го арестува заради убийствата, нали знаете? Изглежда, е признал за две от тях, после се е уплашил и си прерязал вените със стъклата на очилата.
Пребледнял, Янклоу я наблюдаваше с празните си прозрачни очи. Лорийн усети, че стъпва на твърда земя, и се питаше колко още да си позволи да каже.
— С Диди обаче не постъпи честно, Стивън — продължи тя.
— Не биваше да посягаш на нея. Бяхме приятелки. Зная, че двамата с Арт бяха комбина, но тя нямаше вина. Той я караше да изнудва.
Янклоу погледна брат си.
— Нищо не ми е останало, Брад. Нямам пари и не мога да й платя.
— Ами майка ти? — продължи атаката Лорийн. — Тя седи върху торби с мангизи. Как ли ще се почувства, когато отида при нея и й разкажа всичко? На мен ми е все едно кой от вас ще извади парите. Не искам да си тръгна с празни ръце. Ако Арт и Диди са те изстискали до шушка, защо не…
— Не смей да се доближаваш до майка ми! — изкрещя Янклоу.
— Добре, тръгвам си. Предупредих брат ти обаче, че нямам намерение да ви оставя на мира. Няма да се отървеш от мен току-така. Още днес ще продам историята на някой вестник. Нека те да я интервюират. Не зная къде би могла да се скрие от тях, бедната жена. Те няма да я оставят на спокойствие. Ще изкопаят всичките ви мръсотии, сантиметър по сантиметър.
Янклоу се хвърли към нея, но преди да я докосне, Брад го хвана изотзад и го притисна до стената.
— Кажи ми истината, Стивън! Ти ли я нападна в колата?
Брат му пищеше и се мяташе, но не беше по силите му да се освободи от желязната хватка. Брад го удари с юмрук в стомаха, но макар и превит, Янклоу продължаваше да се мята. Брад го сграбчи за косата и опря главата му на стената.
— Кажи, Стивън! Ако тя говори истината, тогава ще трябва веднага да й платим, не разбираш ли?
Лорийн се облегна на рамката на вратата.
— Той се нахвърли върху мен с чук. Той уби и другите, Брад. Той го направи. Попитай го. Хайде, Попитай го!
— Да! Да! Да! — изкрещя Янклоу.
Брад отпусна хватката си, без да помръдне от брат си, за да не се нахвърли върху нея. Янклоу се задави и започна мъчително да кашля.
— Добре, ще ти платим! — Брад се обърна към Лорийн: —
Все още превит, Янклоу дръпна ръката на брат си.
— Глупак! Ако й платиш, тя няма да ни остави на мира. Ще идва за още и още, като онази, другата кучка. Ще залепне на гърба ти като пиявица. Те всичките са пиявици. Смучат кръв!
— Какво смяташ да направиш, Стивън? Да ме убиеш като другите ли?
Той отново се хвърли към нея и Брад отново го дръпна и го прикова към стената. С обляна в слюнка уста, се дърпаше и крещеше с импотентната си ярост.
— Те си го заслужаваха! Дори и ако той направи тази глупост и ти даде пари, аз ще те намеря, където и да се скриеш!
— Чу ли това? — Лорийн погледна Брад. Сега вече знаеш как стоят нещата. Той е убил осем жени. Всичко, което искам срещу тази тайна, е един милион долара в брой. Мога да поискам много повече.
Брад отмести поглед от нея. Лицето му бе като платно. Бавно вдигна брат си и го погледна в очите.
— Вярно ли е това? — Разтърси го така, че главата на Янклоу се удари няколко пъти в стената. После хвана лицето му с ръце. — Истина ли е? Истина ли е?
Янклоу беззвучно размърда устни. Слюнката по устните му пускаше мехурчета. Той протегна ръце към брат си като дете, което иска да прегърне майка си, и започна бавно да се свлича по стената. Брад преметна едната му ръка през врата си и го хвана под мишницата.
— Ще го кача горе в стаята му. Ти стой тук.
Лорийн го проследи как бавно изкачва стълбите, повлякъл хлипащия си брат.
— Брад — каза тя. — По-добре остани при него. Хвърли пистолета!
Двамата се втренчиха в нея и тя си помисли, че Дили Фелоуз беше права. Наистина бяха различни като водата и огъня. Брад извади пистолета от джоба си и за секунда Лорийн си помисли, че ще го насочи към главата й.
— Имам подслушвателно устройство — продължи все така сухо тя. — Всяка дума се записва. Така че пусни оръжието и се погрижи за брат си.
Брад се подчини и го понесе към стаята. Когато вратата се затвори зад тях, Лорийн натисна бутона на охранителната система и порталът бавно се отвори.
— Те са на горния етаж, първата врата вдясно. Елате веднага.
Докато стигне до портала, колата за химическо чистене вече обръщаше. Пръв скочи Руни и даде знак, че всичко е наред. След него слезе Бикърстаф. Лорийн се обърна да погледне за последен път моравата, градините зад нея и синеещата се вода на басейна. Колко спокойствие излъчваше тази красива картина. Сирените на приближаващите патрулни коли нарушиха следобедната тишина. Подаде на Руни златното колие и поиска да си отиде вкъщи. Агентът обаче настоя да се върне с тях в полицията.
Брад Торнбърн бе изведен от двама униформени полицаи. Други двама след тях водеха Янклоу в белезници. Още в колата той се разрева и заразказва някаква жалка, противна изповед. Два часа след арестуването си Стивън Янклоу призна, че е извършил шест от убийствата. Когато стигнаха до Холи и Диди, разказът му стана объркан и противоречив. Не помнеше нищо и за една от все още неидентифицираните жертви. Две от жертвите останаха неидентифицирани, понеже не можеше да си спомни имената им. Гледайки снимките им, той призна кога и как ги е убил, но не си спомняше коя от тях се е казвала Елен и коя Сюзън, а фамилните им имена не бе и чувал.
Лорийн се прибра късно след полунощ. Роузи я стисна в мечешките си прегръдки. Бе приготвила тържествена вечеря, но остана разочарована. Приятелката й не можеше да сложи и хапка в устата си.
— Но все пак всичко свърши, нали?
— Да-а — въздъхна уморено Лорийн. — Изглежда, всичко свърши, но нямам никакво желание да празнувам.
Следващите няколко дни бяха дълги и уморителни. Тя трябваше да стои вкъщи, за да бъде на разположение на полицията, ако се наложи. Нещо й тежеше и тя най-после откри, че това е вероятността все пак да бъде призована като свидетел на обвинението.
Добрата новина дойде в началото на следващата седмица. Янклоу ще се признае за виновен, което премахваше необходимостта от нейните показания.
Един месец след ареста Брад Торнбърн напусна Лос Анджелес, за да избегне преследващите го журналисти, но поддържаше връзка с брат си чрез адвоката му. Лорийн следеше развитието на процеса чрез Руни, а понякога сама се отбиваше в полицията. Парите свършиха и Роузи все така четеше във
