Като чу гласа на момчето, Майроз се стресна и посегна да го мушне. Но тя не беше вече така пъргава и преди да го мушне, успя да го разгледа. Нилс Холгерсон беше все така малък, както преди да замине, и беше облечен по същия начин, но все пак изглеждаше съвсем другояче. Онзи Нилс Холгерсон имаше тежка и бавна походка, провлечен глас и сънливи очи, а този беше лек и пъргав, говореше бързо и очите му блестяха. Той се държеше така смело, че вдъхваше уважение, макар че беше толкова малък. И въпреки че не изглеждаше радостен, онези, които го виждаха, се радваха.

— Му-у! — измуча Майроз. — Разправяха, че си се променил, но на мен все не ми се вярваше. Добре дошъл в къщи, Нилс Холгерсон, добре дошъл в къщи! За мен това е такава радост, каквато много отдавна не съм изпитвала.

— Благодаря, Майроз! — отвърна момчето, зарадвано от доброто посрещане. — Кажи ми сега, как са татко и мама?

— Откакто си заминал, имат само неприятности — каза Майроз. — Най-лошото е, че този скъп кон цяло лято само стои и яде. На баща ти не му се иска да го застреля, а не може и да го продаде. Заради този кон продадоха Шерна, и Гул-Лиля.

Момчето искаше да знае съвсем друго нещо, но му беше неудобно да попита направо, затова само каза:

— Мама сигурно много се е ядосала, като е разбрала, че гъсокът Мортен е избягал.

— Тя нямаше да съжалява за гъсока, ако знаеше как е станало всичко. Беше й мъчно, че собственият й син е избягал от къщи, като е задигнал гъсока.

— Така ли? Значи, тя мисли, че аз съм откраднал гъсока? — изненада се момчето.

— Какво друго можеше да мисли?

— Татко и мама сигурно си представят, че съм се влачил цяло лято като скитник по пътищата!

— Те си мислят, че ти се е случило нещастие — каза Майроз — и тъгуват по теб, както тъгуват хората, когато загубят най-скъпото, което имат.

Като чу това, момчето бързо излезе от обора и тръгна към конюшнята. Тя беше малка, но хубава. По всичко личеше, че Холгер Нилсон се беше постарал конят да се чувствува добре в нея. Конят беше наистина чудесен и пращеше от здраве.

— Добър ден! — каза момчето. — Чух, че тук имало някакъв болен кон, а ти ми се виждаш съвсем здрав.

Конят обърна глава и изгледа внимателно момчето.

— Ти ли си синът на господаря? — попита той. — Много лоши работи чух за теб. А изглеждаш толкова добре, че аз не бих повярвал, ако не знаех, че тъкмо ти си превърнат на джудже.

— Знам, че се ползувам с лошо име тук — каза Нилс Холгерсон. — И родната ми майка мисли, че съм се измъкнал като крадец, но това ми е все едно, защото няма да остана дълго в къщи. Но преди да си отида, искам да разбера какво ти е.

— Жалко, че няма да останеш — каза конят. — Чувствувам, че щяхме да станем добри приятели. Аз съм съвсем здрав, само има нещо в копитото ми. Връхче от нож или нещо подобно. То е толкова дълбоко, че докторът не можа да го намери; а мене така ме боде, че просто не мога да пристъпя. Ако кажеш на Холгер Нилсон какво ми е, той сигурно лесно ще ми помогне. Ще бъда много щастлив, ако мога да му бъда полезен. Наистина ме е срам, че само стоя и ям, без да работя.

— Добре е, че не страдаш от някаква болест — каза Нилс Холгерсон. — Ще се опитам да наредя така, че да те излекуват. Нали няма да те боли, ако подраскам малко с ножчето си по копитото ти?

Тъкмо свърши с коня и на двора се чуха гласове. Нилс Холгерсон пооткрехна малко вратата на конюшнята и надникна. Баща му и майка му се прибираха в къщи. Виждаше се, че са много загрижени. Майка му се беше сбръчкала още повече, а косите на баща му бяха посивели. Майка му увещаваше баща му да се опита да вземе малко пари назаем от брат си.

— Не искам да вземам повече пари назаем — отговори баща му тъкмо когато минаваха край конюшнята. — Няма по-лошо нещо от това да си потънал в дългове. По-добре да продам къщата.

— Нямам нищо против — каза майка му, — ако не беше детето. Какво ще прави то, когато се върне някой ден бедно и дрипаво и не ни намери тук?

— Това е така — отговори баща му, — но можем да помолим тия, дето ще купят къщата, да го посрещнат любезно и да му кажат, че винаги е добре дошъл у нас. Няма да споменем нито една лоша дума за него, нали, майко?

— Разбира се, че няма! Само да се върне веднъж, да знам, че не гладува и не мръзне по пътищата, нищо друго няма да искам!

После баща му и майка му влязоха в къщи и момчето не можа да чуе нищо повече. Но то много се трогна и зарадва, като разбра колко го обичат, макар и да мислят, че е тръгнал по лош път. Поиска му се веднага да изтича при тях. „Но може би ще им стане още по-мъчно, като ме видят такъв, какъвто съм сега“ — помисли си то.

Докато се чудеше какво да прави пред портата спря кола. Момчето едва не извика от изненада; от колата слязоха гъсарката Оса и баща й. Те вървяха към къщи, като се държаха за ръка. Бяха мълчаливи и сериозни, но очите им сияеха от щастие. Като стигнаха до средата на двора, гъсарката Оса се спря и каза на баща си:

— Татко, нали запомни, че не трябва да споменаваш пред тях нищо нито за дървената обувчица, нито за дивите гъски, нито за джуджето, което толкова приличаше на Нилс Холгерсон.

— Да, разбира се — отвърна Йон Асарсон. — Ще кажа само, че докато ти си ме търсела, техният син на няколко пъти много ти е помогнал и че сме дошли да попитаме дали и ние не можем да им услужим с нещо. Сега, когато открих онази мина на север, аз имам повече пари, отколкото ми трябват.

— Знам, че ти ще им разкажеш само хубави работи — прекъена го Оса. — Исках само да те помоля да премълчиш тези неща.

Те влязоха в къщата и на момчето много му се искаше да чуе разговора им, но не посмя да излезе на двора. Не мина много време и те си тръгнаха. Баща му и майка му ги изпроводиха до портата. Просто невероятно беше колко весели изглеждаха родителите му сега. Някой като че ли им беше вдъхнал нов живот.

Когато гостите си отидоха, баща му и майка му дълго гледаха подир тях.

— След като чух толкова хубави работи за Нилс, вече никак не ми е мъчно — каза майка му.

— Всъщност те не ни разказаха много неща за него — каза баща му замислено.

— Не ти ли стига, че дойдоха тук да ни предложат помощ, защото нашият Нилс им е помагал толкова много? Според мен ти трябваше да приемеш предложението им!

— Не, майко. Не искам пари от никого, нито назаем, нито като подарък. Искам първо да се отърва от дълговете си; тогава пак ще се оправим. Още не сме толкова стари, нали, майко?

Като каза това, баща му за пръв път се засмя от сърце.

— Сигурно се радваш, че ще продадеш имота, в който сме вложили толкова труд! — каза майка му.

— Знаеш ли защо се смея? — отвърна баща му, — Мисълта, че момчето е пропаднало, ми тежеше така, че просто не можех да работя. Сега, когато знам, че то е живо и здраво, ще видиш на какво е способен Холгер Нилсон!

Майка му си влезе в къщи, а Нилс Холгерсон бързо се мушна в една дупка, защото баща му дойде в конюшнята. Той се приближи до каня и както обикновено вдигна крака му, за да разгледа копитото и види какво му е.

— Какво значи това? — провикна се той, като видя, че на копитото са надраскани няколко букви. „Извади желязото от копитото!“ — прочете той и се огледа в недоумение, но веднага почна да опипва крака на коня и да го разглежда. — Тук като че ли наистина има нещо остро — промърмори, той след малко.

Докато бащата се занимаваше с коня, а момчето стоеше свито в дупката, в двора влязоха нови гости. Гъсокът Мортен като разбра, че се намира толкова близо до предишното си жилище, не можа да се стърпи и доведе Дюнфин и гъсетата да ги покаже на старите си другари.

Когато гъсокът пристигна, на двора нямаше никого. Той кацна доверчиво и тръгна спокойно да показва на Дюнфин колко хубаво е живял като домашна гъска. След като обиколиха целия двор, той забеляза, че вратата на обора е отворена.

— Ела да погледнеш къде спях по-рано! — каза той. — Не прилича на блатата и езерата, в които сега

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату
×