Горго едва-едва повдигна глава.
— Не ме смущавай, Палечко! — каза той. — Аз сънувам, че отново се нося свободно във въздуха. Остави ме да спя!
— Размърдай се и погледни какво става около теб! — подкани го момчето. — Инак и ти ще станеш такъв жалък като другите орли.
— Аз мечтая да стана като тях. Те са потънали в сънищата си и нищо вече не може да ги смути — отвърна орелът.
Когато нощта настъпи и орлите заспаха, горе, в стоманената мрежа, която покриваше клетката им, се чу леко стържене. Старите, затънели орли продължиха да спят, но Горго се събуди.
— Кой е? Кой се движи по покрива? — попита той.
— Аз съм, Горго, Палечко — отвърна момчето. — Изпилвам стоманената мрежа, за да можеш да избягаш.
Орелът вдигна глава и видя в светлата нощ как момчето седеше и пилеше мрежата над клетката. За миг той се обнадежди, но безразличието скоро взе връх.
— Аз съм голяма птица, Палечко — каза той. — Как ще успееш да изпилиш толкова тел, че да мога да изляза! По-добре зарежи тази работа и ме остави на мира.
— Спи сега и не се бъркай в моите работи! — отвърна момчето, — Няма да свърша тази нощ, а може би и следната, но все пак ще се опитам да те освободя, преди да си пропаднал съвсем.
Горго заспа, а като се събуди на сутринта, веднага забеляза, че доста голяма част от мрежата е изпилена. Тоя ден той не беше тъй сънлив, както преди. Пляскаше с криле и подскачаше по клоните на дърветата, за да раздвижи вкочанените си стави.
Рано една сутрин, когато на небето пламваха първите зари, Палечко събуди орела.
— Опитай сега, Горго! — рече му той.
Орелът погледна нагоре. Момчето действително беше изпилило голяма дупка в мрежата. Горго размаха криле и се вдигна нагоре. Няколко пъти се блъсна и падна в клетката, но най-сетне благополучно се измъкна на свобода.
Той бързо се издигна към небето, а Палечко го гледаше тъжно и мечтаеше някой да освободи и него.
Сега момчето живееше в Скансен. Беше се запознало с всички животни, които бяха затворени там, и с много от тях се бе сприятелило. В Скансен имаше толкова забавни и интересни неща, че времето минаваше бързо Но то все си мислеше за гъсока Мортен и за другите птици от ятото. „Ако не ме обвързваше даденото обещание — мислеше си то, — щях да намеря някоя птица да ме отнесе при тях.“
Изглеждаше странно, че Клемент Ларсон не бе освободил момчето, но не трябва да забравяме колко замаян беше той, когато напусна Скансен. Сутринта, преди да замине, той поиска да сложи храната на джуджето в синята купичка, но за нещастие не можа да я намери. По-пречиха му и всичките ланландци, дапарнци, работници и градинари от Скансен, които бяха дошли да то изпратят. На тръгване той помоли един стар лапландец да му помогне.
— Виж какво — каза му Клемент, — тук живее едно джудже и аз всяка сутрин му оставям храна. Направи ми една услуга. Ето ти тези пари, купи утре една синя купичка и я сложи с малко каша к мляко под стълбата на къщата от Болнес!
Лапландецът го изгледа учудено, но време за обяснения нямаше, защото Клемент трябваше да тръгва за гарата.
Лапландецът отиде в града да търси купичка, но като не намери синя купи бяла. В нея той добросъвестно оставяше храна всяка сутрин.
По този начин момчето още не бе освободено от даденото обещание. То знаеше, че Клемент го няма, но само не можеше да си отиде.
Тази нощ момчето мечтаеше за свобода повече от всякога. Настъпило бе вече истинското пято. Докато пътуваше с гъските, то неведнъж бе понасяло студ и влага и затова, когато пристигна в Скансен, дори се зарадва Страх го беше, че ще замръзне в Лапландия. Но сега времето се бе стоплило, земята се бе раззеленила, брезите и тополите бяха облекли, копринените си листа, черешите и другите овощни дървета цъфтяха. Къпините бяха завързали плод, дъбовете предпазливо разпускаха листчетата си, а в зеленчуковите лехи на Скансен се зеленееха грахът, бобът и зелето. „Сега сигурно е топло и хубаво и в Лапландия — мислеше си момчето. — Как ми се иска да седна на гьрба на Мортен през някоя такава свежа утрин! Колко хубаво ще е да се поразходя в тихия топъл въздух и да погледам земята, украсена със зелена трева и пъстри цветя“
Това си мислеше то, когато орелът изведнъж се спусна отгоре и капна до него на покрива на клетката.
— Исках да проверя дали крилете ми са още добри — каза Горго. — Ти сигурно си си помислил, че съм те изоставил! Сядай сега на гърба ми да те заведа при другарите ти!
— Не, това е невъзможно отвърна момчето. — Дал съм дума да стоя тук, докато ме освободят.
— Не дрънкай глупости! каза Горго. — Първо, тебе са те докарали тук против волята ти, а после са те заставили да обещаеш, че ще останеш! Не разбираш ли, че такова обещание няма защо да се изпълнява?
— Все пак съм принуден да го изпълня — отговори момчето. — Благодаря ти за доброто желание, но ти не можеш да ми помогнеш.
— Не мога ли? — попита Горго. — Ей сега ще видиш!
И той грабна Нилс Холгерсон в ноктите си, издигна се с него високо в небето и изчезна към север.
XXXIX
Над Йестрикланд
Скъпият пояс
Сряда, 15 юни
Орелът не спря, докато не отлетя далеч на север от Стокхолм. Тогава кацна край една гора и пусна момчето.
Щом се усети на свобода, момчето хукна с всички сили към града. Орелът направи дълъг скок, настигна момчето и го хвана.
— Какво значи това? Нима искаш да се върнеш обратно в затвора? — попита той.
— Не е твоя работа! Ще отида там, където си искам! — отговори момчето, като се опитваше да се освободи.
Тогава орелът го хвана здраво, издигна се и отново полетя на север.
Той прелетя цялата Упланд и спря чак при големия водопад в Елвкарлебю. Кацна на един камък сред пенливите води на реката и пусна пленника си.
Момчето веднага разбра, че оттук няма как да избяга. Над тях бучеше потъналият в бяла пяна водопад, а наоколо кипеше бързеят. Много му беше неприятно, че не бе удържало думата си. То обърна гръб на орела и потъна в мълчание.
А орелът, като настани момчето на такова място, от което то не можеше да избяга, почна да му разказва как е бил отгледан от Ака от Кебнекайзе и как после се скарал с нея.
— Сега може бити е ясно, Палечко — завърши той, — защо искам да те върна при дивите гьски. Чувах, че Ака те обичала и исках да те помоля да ни помириш.
Щом разбра, че орелът не го е отнесъл само от упорство, момчето веднага се успокои.
— С удоволствие бих ти помогнал — каза то. — но съм обвързан от обещанието си.
И момчето разказа на орела как е попаднало в плен и как Клемент Ларсон е напуснал Скансен, без да го освободи. Но орелът не искаше да промени плановете си.
— Слушай, Палечко! — каза той. — Крилете ми могат да те отнесат навсякъде, където искаш да отидеш, а очите ми могат да открият всичко, което искаш да намериш. Кажи ми как изглежда човекът, на когото си дал обещание, и аз ще го намеря и ще те отведа при него! Тогава ти ще го помолиш да те освободи от обещанието ти.
Момчето одобри това предложение.
