Вземат ли връх, стига се до безредие. Понятието „цивилизация“ включва ясни правила, дисциплина, преход от инстинктивното към рационалното, предвиждане на бъдещето, висока степен на културата — все условия, абсолютно недостъпни за тълпите, оставени на самите себе си. Единствено чрез разрушителната си мощ те действат като онези микроби, ускоряващи разложението на омаломощените тела или на труповете. Щом постройката на една цивилизация е проядена, тълпите предизвикват срутването й. Тогава проличава тяхната роля. За миг сляпата сила на числото се превръща в единствена философия на историята.
Това ли ще е съдбата и на нашата цивилизация? Можем да се боим, но все още не знаем.
Нека се примирим с мисълта за господството на тълпите, след като непредвидливи ръце премахнаха една след друга всички прегради, които можеха да ги възпрат.
Ние познаваме твърде слабо тези тълпи, за които започна толкова да се говори. Живели далеч от тях, професионалните психолози винаги са ги пренебрегвали и ако са се занимавали с тях, то е било само от гледна точка на възможните престъпления на тълпите. Безспорно съществуват престъпни тълпи, но има също така и добродетелни тълпи, героични тълпи и още много други. Престъпленията на тълпите са само един частен случай на психологията им и не биха подпомогнали познаването на душевността им повече от това — да се познава душевността на отделен човек единствено чрез описание на пороците му.
В действителност обаче господарите на света, създателите на религии или на империи, апостолите на всички вери, известните държавници и — на по-скромно равнище — водачите на малки човешки обединения винаги са били неволни психолози, надарени с инстинктивно познание за душата на тълпите, познание, често пъти много точно. Познавайки я добре, те лесно са я завладявали. Наполеон прониквал безпогрешно в психологията на френските тълпи, но понякога напълно се заблуждавал по отношение на психологията на чуждоземните тълпи2.
Това непознаване го накарало да започне и в Испания, и в Русия войни, подготвили падането му.
Познаването на психологията на тълпите е средство за държавника, който иска не да ги управлява — това днес е много трудно, но поне да не бъде изцяло управляван от тях.
Психологията на тълпите показва колко слабо е въздействието на законите и институциите върху тяхната импулсивна природа и доколко тълпите са неспособни да имат някакви мнения извън внушените им. Те не биха могли да бъдат водени от правила, произтичащи от чистата теоретична справедливост. Единствено впечатленията, породени в душата им отвън, са в състояние да ги привлекат. Ако например един законодател реши да въведе нов данък, ще трябва ли да прибегне до теоретично най-справедливото решение? По никакъв начин. Най-несправедливото ще бъде практически най-добро за тълпите, стига да е най-незабележимо и най-малко тежко на пръв поглед. По този начин един косвен данък, дори да е убийствен, винаги ще бъде приет от тълпата. Всекидневно удържан в сантимови размери от предмети за потребление, той не нарушава навиците й и не й прави особено впечатление. Заменете го обаче с пропорционален данък върху заплащането или други доходи и който да се заплаща еднократно, пък бил и десет пъти по-нисък от другия, той ще предизвика единодушни протести. Невидимите ежедневни сантими са заменени в действителност от една обща относително висока сума, придобиваща впоследствие внушителни размери. Тя би останала незабележима само ако беше отделяна стотинка по стотинка; такъв икономически ход обаче включва доза предвидливост, на която тълпите са неспособни.
Горният пример осветлява много ясно тяхното мислене. То не е убягнало на психолог като Наполеон; законодателите обаче, непознавайки душата на тълпите, не биха могли да го разберат. Опитът все още не ги е научил достатъчно, че в поведението си хората никога не следват предписанията на чистия разум.
Много други примери могат да се приложат във връзка с психологията на тълпите. Познаването й хвърля обилна светлина върху много исторически и икономически явления, оставащи напълно неразбираеми без него.
Ето защо си заслужава, дори само от чисто любопитство, да се направи опит за изследване на тази психология. Да се разкрият движещите сили на човешките постъпки, е точно толкова интересно, колкото да се изучи един минерал или едно растение.
Нашата студия за душата на тълпите не ще може да бъде нещо повече от кратък синтез, обикновено обобщение на направените от нас проучвания. Единственото, което може да се изисква от него, са няколко насочващи мнения. Други ще копаят по-дълбоко браздата. Днес ние само я прокарваме върху едно все още крайно неизследвано пространство4.
Книга първа
Душата на тълпите
Първа глава
Общи характеристики на тълпите
Психологически закон за тяхното душевно единство
В обикновен смисъл думата „тълпа“ означава сбор от някакви индивиди, независимо от националност, занимание или пол, както и от случайните обстоятелства, които ги събират.
От психологическа гледна точка изразът „тълпа“ придобива съвсем друго значение. При определени обстоятелства, и само тогава, един сбор от хора притежава нови и съвсем различни характерни черти от тези на всеки съставящ го индивид. Съзнателната индивидуалност изчезва, чувствата и мислите на всички единици се насочват в една и съща посока. Образува се една колективна душа, преходна, без съмнение, но разкриваща много ясни отличителни черти. Тогава колективът се превръща в това, което, по липса на по- точна дума, ще нарека „организирана тълпа“ или, ако ви харесва повече, „психологическа тълпа“. Тя формира едно общо създание и е подчинена на закона за душевното единство на тълпите.
Обстоятелството, че много отделни личности се оказват случайно рамо до рамо, не им придава характер на организирана тълпа. Хиляди индивиди, случайно събрани на площада без никаква ясна цел, съвсем не образуват психологическа тълпа. За да се придобият специфичните й черти, е необходимо влиянието на някои дразнители, чиято същност ни предстои да уточним.
Изчезването на съзнателната самоличност и насочването на чувствата и мислите в една и съща посока — първи черти на организиращата се тълпа, не включват винаги едновременното присъствие на множество отделни лица на едно и също място. В даден момент, подтикнати от някои силни емоции, например важно национално събитие, хиляди отделни личности могат да приемат характерните черти на една психологическа тълпа. Обикновена събираща ги случайност тогава ще е достатъчна и поведението им тутакси ще придобие специфичната за действията на тълпите форма. В някои моменти от историята половин дузина хора могат да образуват психологическа тълпа, нещо, което стотици случайно събрани индивиди могат и да не направят. От друга страна, цял един народ, без да има видимо събиране, става тълпа под въздействието на едно или друго влияние.
От момента на създаването си психологическата тълпа придобива общи и временни, но определими характерни черти. Към тях се добавят индивидуални характеристики, изменящи се според съставните елементи на тълпата — тези характеристики са в състояние да променят душевното й устройство.
Така че психологическите тълпи се поддават на класификация. Изследването й ще ни разкрие, че една разнородна тълпа от несходни елементи съдържа, заедно с хомогенните тълпи, състоящи се от повече или по-малко сходни елементи (секти, касти и класи), общи черти и същевременно особености, позволяващи разграничаването им.
Преди да се занимаем с различните категории тълпи, нека първо разгледаме общите за всички тях черти. Ще постъпим по примера на естествоизпитателя, като започнем с определяне на общите характерни черти на даден клас, след което ще се спрем на отделните черти, отличаващи родовете и видовете в него.
Не е лесно да се опише душата на тълпите, устроена многообразно не само по род и състав на общностите, но и в зависимост от естеството и степента на дразнителите, които им въздействат. Впрочем същата трудност възниква при психологическото изследване на всяко отделно същество. В романите индивидите се изявяват с постоянен характер, но не и в реалния живот. Единствено еднаквите обстановки създават привидната еднаквост на характерите. На друго място показах, че всички типове душевност носят различни характериални възможности, в състояние да се разкрият под влияние на рязка промяна в средата. По този начин сред най-яростните членове на Конвента се намирали безобидни буржоа, които при обикновени обстоятелства биха били кротки нотариуси или добродетелни съдии. Щом минала бурята, те
