отново придобили естествения си характер. В тяхно лице Наполеон срещнал най-послушните си служители.
Поради невъзможност да разгледаме тук всички етапи на създаване на тълпите ние ще ги разгледаме предимно във фазата на пълната им организираност. Така ще разберем в какво могат да се превърнат, но не и това, което са винаги. Само на този напреднал стадий на организация върху неизменната и властна родова основа се добавят някои нови и особени характерни черти, насочващи всички чувства и мисли на общността в една и съща посока. Едва тогава се проявява това, което нарекох по-горе психологически закон за душевното единство на тълпите.
Съществуват многобройни сходни психологически черти между тълпите и отделните личности; други пък, напротив, са типични само за общностите. В началото ще се спрем на тези особени черти, за да покажем ясно значението им.
Това, което поразява най-силно в една тълпа, е следното: каквито и да са съставящите я индивиди, колкото и да си приличат или да се различават по начин на живот, занимания, характер или интелигентност, само това, че се превръщат в тълпа, им придава нещо като колективна душа. Тази душа ги кара да чувстват, мислят и действат коренно различно, отколкото е чувствал, мислил и действал всеки от тях, взет поотделно. Някои идеи, някои чувства възникват или прерастват в действия само при индивидите, обединени в тълпа. Психологическата тълпа e временно създание, съставено от сплотени за миг елементи, точно както и клетките на едно живо тяло чрез съединяването си образуват ново създание, чиито характерни черти силно се различават от тези, които притежава всяка една от същите клетки.
Противно на едно мнение, което с почуда срещаме под перото на толкова задълбочен философ като Хърбърт Спенсър5, в съставящия агрегат на една тълпа изобщо няма сбор и средноаритметично от елементите, а съчетание и сътворяване на нови признаци. Както и в химията. Някои налични елементи, например основите и киселините, влизат в съчетание, преди да образуват ново тяло със свойства, различни от тези на телата, участвали в създаването му.
Лесно е да се установи колко е различен индивидът в обкръжението на тълпа от индивиди, взет сам за себе си; но причините за подобна разлика се откриват по-трудно.
За да успеем да ги съзрем, трябва първо да си припомним следното наблюдение от модерната психология, а именно, че несъзнаваните явления играят определяща роля не само в органичния живот, а и в умствената дейност. Съзнаваният живот на духа обхваща само една много слаба част в сравнение с несъзнавания му живот. Най-тънкият анализатор, най-дълбокият наблюдател не съумява да открие повече от минимален брой от водещите го несъзнавани подвижни сили. Нашите съзнавани действия произтичат от един несъзнаван субстрат, формиран най-вече от наследствени влияния. Той съдържа безбройните прародителски остатъци, съставляващи душата на рода. Отвъд признатите причини за постъпките ни се намират скритите причини, непознати за нас. Повечето от всекидневните ни действия се дължат на невидими причини, които ни убягват.
Това, по което най-много си приличат всички членове на даден род, са несъзнаваните елементи, съставящи родовата душа. Различията помежду им пък се състоят в съзнаваните елементи, плод на образованието, но най-вече на една изключителна наследственост. Най-неприличащите си по интелигентност хора понякога си приличат по инстинкти, страсти, чувства. Във всичко, поддаващо се на чувства: религия, политика, морал, привързаност, неприязън и т.н., най-прочутите личности надвишават съвсем рядко равнището на обикновените хора. В интелектуално отношение може пропаст да дели някой известен математик и обущаря му, но като характер и вярвания разлика често или няма, или е много слаба.
И по-точно тези общи свойства на характера, ръководени от несъзнаваното и притежавани в почти еднаква степен от повечето нормални членове на един род или племе, се оказват събрани на едно място в случая с тълпите. В колективната душа интелектуалните способности на хората, а оттук и тяхната индивидуалност, изчезват. Разнородното се размива в хомогенното, а несъзнателните свойства доминират.
Това обединяване на обикновени черти ни обяснява неспособността на тълпите за действия, изискващи висока интелигентност. Решенията от общ интерес, взети от събрание на изискани, но от различни области хора, не надвишават чувствително решенията, които би взело едно събрание на тъпаци. Всъщност последните могат само да прибавят общите за всички черти на посредственост. Тълпите натрупват не интелигентност, а посредственост. Не всички са по-духовити от Волтер, както често повтарят. Волтер положително е по-духовит от всички, ако под „всички“ се разбират тълпите.
Но ако събраните в тълпа отделни хора се ограничаваха със сливането на ежедневните си свойства, би имало средноаритметично и нищо друго, а не, както казахме, създаване на нови характери. По какъв начин се създават тези характери? Нека се опитаме сега да отговорим на този въпрос.
Появата на специфичните за тълпите признаци се обуславя от многообразни причини. Първата е, че индивидът, като част от тълпата и само защото е заобиколен от много хора, добива усещане за непобедима мощ, позволяващо му да се поддаде на инстинкти, които задължително ще обуздае, ако е сам.
Това усещане ще го обхваща още по-лесно, след като в безименната и съответно безотговорна тълпа чувството за отговорност, тази постоянна задръжка пред отделния човек, изчезва напълно.
Друга една причина — душевната зараза, също е от значение при определяне изявата на специфичните признаци на тълпите и заедно с това — на тяхната насоченост. Заразата е леснооткриваемо явление, но все още необяснено; тя трябва да се постави при хипнотичните явления, които ще разгледаме след малко. При тълпата всяко чувство и действие са заразителни, и то до степен отделният човек да жертва с голяма лекота личния си интерес в името на общия. Това свойство противоречи на природата му и човек е в състояние да го възприеме единствено и само когато е част от тълпата.
Трета причина, и без съмнение най-важна, обуславя у индивидите като част от тълпа особени признаци, понякога доста противоположни на признаците на отделната личност. Искам да се спра на внушаемостта, от която горепосочената заразителност е всъщност само следствие.
За да разберем това явление, е необходимо да държим сметка за някои неотдавнашни открития на физиологията. Днес ние знаем, че човек може да бъде доведен до състояние, в което, веднъж загубил съзнаваната си самоличност, се подчинява на всички внушения, отправени от причинителя на тази загуба, и допуска напълно несъвместими със собствената му природа и навици действия. И така, в резултат на подобни изследвания сякаш се доказва, че отделният човек, прекарал известно време в обкръжението на изявяваща се тълпа, бързо изпада — било поради отделящите се от нея излъчвания, било поради друга и все още неясна причина — в особено състояние, което много се доближава до състоянието на омагьосаност на хипнотизирания в ръцете на хипнотизатора. У хипнотизирания субект животът на мозъка е парализиран и той се превръща в роб на всички свои несъзнавани действия, направлявани по волята на хипнотизатора. Съзнаваната самоличност е приспана. Волята и разграничителните способности — разрушени. В такъв момент чувства и мисли следват определената от хипнотизатора посока.
Такова приблизително е състоянието на индивида като част от тълпата. Той вече няма съзнание за действията. Подобно на хипнотизирания, при него някои свойства са унищожени, а други могат да бъдат доведени до степен на крайна възбуда. Силата на дадено внушение ще го тласне с неудържима буйност към извършване на някои действия. Буйност, по-невъздържана при тълпите, отколкото у хипнотизирания субект, защото внушението, завладяло всички отделни личности, се преувеличава, щом стане взаимно. Единиците в тълпата, надарени евентуално с достатъчно силна индивидуалност, са съвсем малобройни и течението ги отнася. Най-много да се опитат да отклонят общия ход с някое различно внушение. Една сполучлива дума, един припомнен на място образ понякога са възпирали тълпите от най-кървави деяния.
И така, заличаване на съзнаваната индивидуалност, превъзходство на несъзнаваната самоличност, насочване в една посока на чувствата и представите чрез внушение и увличане, склонност към незабавно превръщане в действие на внушените идеи — такива са основните признаци на индивида като част от тълпата. Той вече не е самият той, а автомат, чиято воля вече не е в състояние да го ръководи.
Само защото принадлежи на тълпата, човекът слиза с няколко стъпала по стълбата на цивилизацията. Взет сам за себе си, той вероятно е бил културен човек; в обкръжението на тълпата се превръща в инстинктивно създание, тоест във варварин. Неговите черти са стихийността, невъздържаността, жестокостта и възторзите и подвизите на примитивните създания. До тях той се доближава и с лесната впечатлителност пред думи и образи, както и със склонността да бъде докаран до деяния, накърняващи
