— Там е моята родина… Корсика… Понякога се вижда. Там засегнатите не могат да бъдат щастливи, докато не си отмъстят.
— И щастлива ли сте, Фаустин?
— Много щастлива. Щастлива с миналото и със сегашната развръзка. Един богат италиански господин ми предложи сърцето си и мраморен палат в Генуа.
— Омъжена значи?
— Да.
— Обичате ли го?
— Той е на седемдесет и пет години. А вие, Раул, също ли сте щастлив?
— Бих бил, ако нещо не липсваше на щастието ми.
— Какво?
Очите им се срещнаха и тя се изчерви. Той прошепна:
— Нищо не съм забравил… от това, което не стана.
— Това, което не стана — каза тя, — може би не си е струвало да стане.
Той я изгледа от глава до пети.
— Нищо не съм забравил — повтори той. След момент тя отговори енергично:
— Докажете ми го!
— Можете ли да ми посветите един ден? Утре по това време ще ви върна тук.
Тя го последва до автомобила. Заминаха и след час той я заведе на възвишенията над Ница, близо до село д’Астремон.
Една порта се отвори и тя прочете върху два стълба: „Вила «Фаустин»“. Бе трогната и въпреки това проговори:
— Това е доказателство за един спомен, но не за съжаление.
— Доказателство за една надежда — каза той. — Надежда, че някой ден ще ви видя в тая вила.
Тя поклати глава.
— Човек като вас трябва да може да ми предложи нещо повече от това име, написано на две греди.
— Имам повече и много повече. И няма да останете разочарована. Но преди това една дума, Фаустин. Защо бяхте тъй зле настроена към мен в самото начало? То не бе само предпазливост, но и зла мисъл, и яд. Отговорете ми искрено!
Тя се изчерви и прошепна:
— Наистина, Раул, мразех ви.
— Защо?
— Защото не можех достатъчно да ви мразя!
Той я хвана за ръка.
Тръгнаха пешком по пътищата, които се качваха от тераса на тераса, с неповторими изгледи към снежните Алпи.
Стигнаха най-горе, на последната тераса, заобиколена от двойната колонада на една пергола.
В центъра, лъчезарна и сияеща, като богиня стоеше статуята „Фрина“.
— О!… — промълви Фаустин смутена. — Аз… Аз!…
Фаустин остана дванадесет седмици във вилата, която носеше името й.
Информация за текста
© 1992 Г. Жечкова, превод от френски
Maurice Leblanc
La Cagliostro se venge,
Сканиране, разпознаване и редакция: Boman, 2007
Публикация:
Морис Льоблан
Отмъщението на Калиостро
Арсен Люпен
Роман
Превод от френски Г. Жечкова
Редактор Методи Бежански
Художник-редактор Лили Басарева
Коректор-стилист Катя Илиева, Галя Луцова
Графично оформление Стефан Узунов
Отпечата се през 1992 година
Цена 10,98 лв.
„Тренев & Тренев“ ООД, София, България
с/о Jusautor, Sofia
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4280]
Последна редакция: 2007-11-20 08:00:00
