Писмото на сестра ми ме разчувства. Разбрах, че скъпата ми Филида често се сеща за мен. Шалът и гребенът бяха великолепни, макар и не твърди подходящи за човек с моето ниско обществено положение, да не говорим за роклята.
Сепнах се от внезапен вик. Извърнах се — в рамката на вратата, водеща към класната стая, стоеше Алвиън.
— Госпожице! Вие ли сте това?
— Разбира се! Кой друг би могъл да бъде?
Тя не ми отговори, но аз знаех.
— Никога не сте изглеждала така, госпожице!
— Никога не си ме виждала с шал и гребен.
— Вие сте … красива!
— Благодаря ти, Алвиън.
Тя ми се стори развълнувана и уплашена. Знаех кого си е мислила, че вижда.
Имах ръста на Алис, а с черния копринен шал изглеждах и стройна като нея.
Цял живот ще си спомням за този коледен празник.
Сутринта се събудих от оживените разговори на слугите, които се закачаха и се смееха под прозореца ми.
Отворих очи и замечтано прошепнах: „Коледа! Първият ми коледен празник в Маунт Мелин!“
Внезапна догадка охлади възторга ми: ами ако това беше не само първата, но и последната ми Коледа в замъка?
За една година биха могли да се случат толкова много неща.
Станах от леглото, щом пристигна топлата вода. Дейзи боязливо спря насред стаята, трепереща от възбуда.
— Окъснях, госпойце, ама имаше толкоз много работа. По-добре побързайте, щото инак шъ изпуснете коледарите. Те шъ гледат да дойдат по-раншко, щото знаят, че господарят шъ върви на черква.
Бързо се измих, облякох и взех пакетите с подаръците. Кърпичките на Алвиън бях поставила още предишната вечер до леглото й.
Приближих се до прозореца и вдишах с пълни гърди ароматния въздух, ухаеш на подправки. Вслушах се в спокойното плискане на вълните — тази сутрин те не ми нашепваха нищо. В това коледно утро всички огорчения и скърби бяха забравени.
Алвиън влезе в стаята ми с бродираните кърпички в ръка и рече:
— Благодаря ви, госпожице! Весела Коледа!
Импулсивно я притиснах към себе си и я целунах, а тя малко срамежливо отвърна на ласката ми.
Сетне протегна към мен брошка, която много приличаше на сребърния камшик, който й подарих в навечерието на конните състезания. В първия момент помислих, че иска да ми върне подаръка.
— Купих брошката от г-н Пастърн — неуверено каза Алвиън. — Исках да прилича на моята, но да не е съвсем същата, за да не ги бъркаме. Вашият камшик е с гравирана дръжка. Когато излизаме на езда, ще носим еднакви брошки.
Бях трогната. Алвиън не бе яздила, откакто бе счупила крака си, и не можеше да избере по-добър начин, за да ми покаже с какво нетърпение очаква отново да възседне коня.
— Подаръкът ти ми достави несравнимо удоволствие, Алвиън — рекох й аз.
— Радвам се, че ви харесва, госпожице — каза тя и на лицето й грейна сияйна усмивка. Сетне бързо напусна стаята ми.
По всичко личеше, че този ден наистина ще бъде прекрасен.
Подаръците ми имаха огромен успех. Очите на г-жа Полгри лъснаха при вида на уискито, а Джили не откъсваше замечтания си поглед от новия шал. Сигурно бедното дете никога не бе притежавало нещо толкова красиво, защото галеше в захлас плата, сякаш бе живо същество. Дейзи и Кити също се радваха на шаловете си — изборът ми бе правилен.
Г-жа Полгри свенливо ми подаде комплект покривчици и прошепна:
— Да си постелете чекмеджетата на скрина, скъпа…
Отвърнах й, че незабавно ще го направя, и тя много се развесели. Рече, че много й се искало веднага да опитаме уискито — с чаша чай, разбира се, но нямало време.
— Само кат се сетя що работа ме чака днеска!
Откъм преддверието се дочуха весели мелодии — коледарите бяха пристигнали. Бързо тръгнахме натам. Слугите вече се бяха скупчили и очакваха появата на господаря. Конън тържествено се спусна по стълбите и целият замък заехтя от гръмка коледна песен:
Господарю и господарке,
ето че дойде Коледа,
пейте и се веселете с нас!
Преди две години Алис е стояла до него в този празничен час. Дали Конън също си мислеше за нея? Лицето му бе застинало в усмивка. Той запя заедно с коледарите, а щом песента свърши, се разпореди да бъде внесена огромната купа с вино за традиционната наздравица. Слугите донесоха и подноси с печива и сладкиши.
Забелязах, че господарят се приближава към мен, и сърцето ми затупа лудо.
— Е, г-це Лий, какво ще кажете за нашите коледни обичаи?
— Много са вълнуващи.
— Все още не сте видели и половината.
— Да, празникът едва започна.
— Следобед трябва добре да си починете.
— Но защо?
— Защото довечера ще празнуваме.
— Ама аз…
— Разбира се, че сте поканена на бала. Къде си мислехте, че ще прекарате коледната вечер? С Тапърти и Полгри ли?
— И аз се чудех.
— Нима не искате да танцувате на бала?
— Не съм сигурна.
— О, хайде, не бъдете толкова строга. Веднъж в годината е Коледа! Не се колебайте, а просто елате. Всъщност още не съм ви пожелал „Щастлива Коледа!“ Този малък подарък е за вас. Приемете го като израз на моята благодарност. Бяхте толкова добра към Алвиън след злополуката. И преди това, разбира се, ала аз не знаех.
— Аз само изпълнявам дълга си на гувернантка, господине!
— И винаги ще го изпълнявате, сигурен съм. Още веднъж ви желая щастлива Коледа!
Той сложи в дланта ми някакъв малък предмет, а аз бях така обезумяла от щастие, че чувствата ми вероятно не останаха в тайна за никого.
— Много сте добър към мен — прошепнах с треперещи устни. — Не съм предполагала…
Той се усмихна и тръгна към певците. Забелязах, че Тапърти ни наблюдава по време на целия разговор. Чудех се дали е видял подаръка.
Исках да се скрия някъде, защото в душата ми вилнееше истинска буря. Изгарях от нетърпение да отворя и малката кутийка, ала не можех да го направя пред всички.
Измъкнах се и хукнах нагоре по стълбите към стаята си.
Отворих малката кутийка от син плюш и пред погледа ми се разкри прекрасна брошка с форма на подкова, обсипана с диаманти.
Гледах я изумено и не вярвах на очите си. Не можех да приема такъв скъп подарък. Трябваше веднага да върна брошката.
