— Благодаря ви. И аз ви желая всичко най-хубаво.
— Не съм ви донесъл подарък.
— Не е необходимо.
— Все пак на Коледа е прието добрите приятели да си разменят подаръци.
— Но не и…
— Моля ви, поне тази вечер забравете, че сте гувернантка. Някой ден ще ви подаря Джасинт, защото съм я нарекъл за вас. А, виждам, че Конън се готви да открие бала. Мога ли да ви поканя?
— Да, благодаря ви.
— Това е традиционният танц, нали знаете.
— Не знам стъпките.
— Много са лесни. Само ме следвайте — рече той и затананика мелодията. — Поне не сте ли гледала как се танцува?
— Да, на последния бал надничах през тайното прозорче в солариума.
— О, последния бал! Та ние танцувахме заедно тогава, но Конън ви отне от мен, спомняте ли си?
— Да, тогава всичко беше доста необичайно.
— Да, особено гувернантката, която ме изненада толкова приятно.
Музикантите засвириха и Конън поведе Селестин към центъра на балната зала. За най-голям мой ужас разбрах, че ние с Питър ще се присъединим към тях, за да изпълним първите стъпки на танца.
Опитах се да се отскубна, но Нанзълок ме държеше здраво за ръката.
Селестин доста се изненада, когато ме забеляза, ала Конън изглеждаше невъзмутим. Представих си какви мисли минават през ума на госпожица Нанзълок: не е лошо, че и гувернантката е поканена на коледния бал, но трябва ли пък да й се отрежда такова почетно място?
Все пак според мен тя бе твърде добродушна по нрав, за да покаже раздразнението си, и излязох права, защото Селестин ми се усмихна приветливо.
— Не биваше да идвам… — смутено промълвих аз. — Не знам и стъпките на танца. Наистина не разбирам…
— Следвайте ни — отсече Конън.
— Всичко ще бъде наред — успокои ме Питър.
Всички гости подеха танца след нас.
— Вие наистина танцувате великолепно — с усмивка ми рече Конън, щом ръцете ни се докоснаха.
— Скоро ще станете истинска корнуолка — добави Селестин.
— Защо не? — попита Питър. — Не сме ли солта на земята?
— Не смятам, че г-ца Лий споделя мнението ти — отвърна му Конън.
— Защо, според мен местните обичаи са твърде интересни — намесих се аз.
— Местните жители също — иронично подметна Питър. Продължихме да танцуваме и когато музиката спря, бях усвоила всички стъпки.
Докато музикантите свиреха последните тактове, чух как някой пита:
— Коя е възхитителната млада дама, която партнира на Питър Нанзълок?
Очаквах някой да му отговори, че това е гувернантката, но до ушите ми достигна нещо съвсем различно:
— Не я познавам, но тя наистина е необикновено красива.
Бях на върха на щастието си. Осъзнавах, че трябва да вкуся красотата на всеки миг през тази великолепна нощ, защото може би никога повече нямаше да имам такъв невероятен успех.
Изискани кавалери непрекъснато ме канеха на танц; дори и като им кажех, че съм гувернантката, те продължаваха да се отнасят към мен с възхищението, полагащо се на една красива жена. Как отведнъж се бях променила до неузнаваемост? Защо не изглеждах така на вечеринките, устройвани от леля Аделаид?
Изведнъж осъзнах кое ме бе превърнало в красавица. Не само копринената рокля, кехлибареният гребен и диамантената брошка, но и любовта, защото бях влюбена до полуда.
Един от партньорите ми бе сър Томас Треслин, който се оказа изключително галантен джентълмен. Стори ми се, че му се зави свят от танца, и аз му предложих да поседнем за малко. Той ми благодари любезно и аз почувствах нарастваща симпатия към този стар човек. Всъщност тази нощ всички ми бяха симпатични.
— Вече съм доста стар за танци, г-це…
— Лий. Аз съм гувернантката, сър Томас.
— О, да. Та исках да ви кажа, г-це Лий, че бе много мило от ваша страна да си помислите за моето удобство, защото съм сигурен, че изгаряте от желание да танцувате.
— Аз също исках да поседна за момент.
— Виждам, че сте толкова добра, колкото и привлекателна.
Спомних си наставленията на Филида и безгрижна слушах комплиментите му, сякаш цял живот не бях чувала нещо друго. Сър Томас продължаваше да разговаря с мен, като че ли бяхме стари приятели.
— Жена ми много обича баловете. Тя е толкова жизнена.
— Да, и е голяма красавица.
Разбира се, бях забелязала лейди Треслин веднага щом влязох в балната зала. Носеше рокля от бледовиолетов шифон — явно много обичаше шифона, изобщо прозрачните и подчертаващи тялото материи — и купища диаманти. Веднага си помислих, че моят тоалет е безличен в сравнение с нейния. Линда Треслин бе ослепително красива както винаги.
Съпругът й тъжно кимна.
Докато разговаряхме, погледът ми се рееше из залата. Внезапно нещо ме накара да погледна нагоре към звездовидния отвор, който така умело бе прикрит от стенописите, че бе незабележим за непосветените.
Сигурна бях, че някой наблюдава бала през тайното прозорче. Сигурно Алвиън — тя винаги гледа оттам. Изведнъж изтръпнах, защото забелязах възпитаницата си сред танцьорите. Днес бе Коледа — голям празник — и тя бе получила разрешение да присъства на бала. Алвиън бе облечена в бяла муселинена рокля с широк син колан, а на корсажа й бе окачена моята сребърна брошка. Отново погледнах нагоре към тайното прозорче: оттам ме наблюдаваха нечии очи.
В девет часа в трапезарията и в салона за пунш бе сервирана вечеря. Всъщност бе подреден студен бюфет и гостите се обслужваха сами, тъй като на Коледа по традиция слугите празнуваха в своята трапезария.
Наблюдавах как тези хора, които бяха свикнали да им прислужват, се суетят с чинии и чаши напред- назад и се заливат в смях. Пред очите ми бяха подредени шедьоврите на г-жа Полгри: студено печено, птици и риби, печива и сладкиши. В центъра на масата бяха поставени огромни купи с горещ пунш и греяно вино, имаше и бутилки с медовина, уиски и джин.
Питър Нанзълок любезно ме въведе в салона за пунш и ме настани на масата, където се бяха разположили сър Томас Треслин и Селестин.
— Аз ще ви сервирам — предложи ми той.
— Нека да ви помогна.
— Няма нужда. Правете компания на Селест. — Сетне ми подшушна закачливо: — Тази вечер не сте гувернантка, а дама. Моля, не забравяйте това! Мой дълг е да ви кавалерствам.
Все пак настоях да го придружа до бюфета.
— Колко сте горда! — прошепна той и нежно докосна ръката му. — Единственият порок на ангелите!
— Наречете го честолюбие, ако желаете.
— Да, и то не ви липсва. Няма значение. Всъщност какво ще си изберете? Корнуолската храна е доста непривична за вас, чужденците. Какъв пирог предпочитате? Бих ви препоръчал традиционния местен деликатес: пирог със свинско и овнешко, ябълки и лук.
