Хиляди зелени и червени пламъчета играеха по скъпоценните камъни. Никога не бях притежавала диаманти, но разбирах, че тези сигурно бяха много скъпи.
Защо Конън ми бе направил такъв подарък? Щях да бъда толкова щастлива, ако ми беше дал някоя дреболия. Идеше ми да се хвърля на леглото и да завия от отчаяние.
Чух, че Алвиън ме вика:
— Госпожице, време е да тръгваме за църквата. Хайде, каретата ни чака.
Бързо мушнах брошката в кутийката и си сложих бонето и пелерината.
Срещнах Конън, след като се върнахме от църква. Вървеше към конюшнята, аз се втурнах след него и го извиках.
Той спря, извърна се към мен и се усмихна.
— Г-н Тремелин, високо оценявам жеста ви, но не мога да приема такъв скъп подарък.
Той наклони глава и ме погледна присмехулно.
— Скъпа г-це Лий, боя се, че съм доста невеж в някои области. Нямам понятие колко скъп трябва да бъде един подарък, за да го приемете.
— Това е много ценен накит — прошепнах аз, червена до ушите.
— Мислех си, че ще е подходящ за вас. Знаете, че подковата символизира щастие, а освен това вие сте толкова добра ездачка…
— Аз… аз не мога да нося толкова скъпо бижу…
— Можете да си сложите брошката на тазвечерния бал.
За миг си представих, че танцувам с Конън, облечена в зелената копринена рокля на Филида, и не отстъпвам по елегантност на другите дами в балната зала с шала и диамантената брошка, сияеща на гърдите ми. О, Боже, толкова ми се искаше да я задържа само защото той ми я подари.
— Мисля, че нямам право…
— О — прошепна той, — май започвам да разбирам. Вие си мислите, че съм ви подарил брошката с онази цел, с която Питър Нанзълок ви изпрати Джасинт.
— Значи — заекнах аз — вие знаете…
— Аз съм в течение на всичко, което става в дома ми, госпожице. Знам, че му върнахте коня — много благопристойна постъпка. Подарявам ви брошката по съвсем друга причина: вие сте толкова добра към Алвиън не само като гувернантка, но и като жена. Разбирате ли какво имам предвид? Грижите за една дете не се състоят само в това да го учиш на граматика и аритметика… Вие дарявате Алвиън с любов и човешка привързаност. Тази брошка принадлежеше на майка й. Приемете я като израз и на моята, и на нейната благодарност. Ще го направите ли?
— Да… — промълвих аз след дълго мълчание. — Ще приема брошката. Много ви благодаря, г-н Тремелин.
Той се усмихна. Не можах да разгадая смисъла на усмивката му, защото тя загатваше много неща, но не се и опитах, защото ме беше страх.
— Благодаря ви — прошепнах отново и хукнах към замъка.
Качих се в стаята си, извадих брошката и я закачих на лилавата си памучна рокля, която в миг се преобрази.
Тази вечер на гърдите си щях да нося диамантената брошка на Алис.
В този необикновен ден получих подарък и от нея.
За първи път обядвах заедно с Конън и Алвиън в малката трапезария. Кити и Дейзи си разменяха многозначителни погледи, докато ни сервираха печена пуйка и пай със сливи.
— Не е редно да се храните сама на Коледа, госпожице. Всъщност трябваше да ви дадем възможност да навестите семейството си за празниците. Трябваше да ми напомните.
— Тук съм от прекалено кратко време, за да ви моля за отпуск. Освен това…
— Не бихте желали да изоставите Алвиън толкова скоро след злополуката — прошепна той. — Много сте внимателна.
Поведохме оживен разговор за коледните обичаи, Конън разказваше весели случки от миналите празници — как веднъж коледарите закъснели и всички отишли на църква, а когато службата свършила, певците ги чакали отвън и ги съпроводили с песни по целия път до замъка.
Представих си как Алис седи на мястото, което сега заемах аз. Чудех се дали са разговаряли така оживено, дали Конън, виждайки мен, си спомняше за нея.
Непрекъснато си повтарях, че обядвам с ш само защото е Коледа. След празниците отново, щях да се превърна в безличната, незабелязвана от никого гувернантка.
Не исках повече да се измъчвам с подобни мисли. Довечера щях да танцувам на бала. Щастливият случай ме бе дарил с красива рокля, кехлибарен гребен и диамантена брошка. Тази вечер щях да бъда на равна нога с гостите, защото бях поканена на бала лично от господаря. Всичко щеше да бъде толкова различно от онази нощ, когато танцувах сама в солариума.
Последвах съвета на Конън и си легнах, защото исках да бъда бодра и свежа до сутринта. За най-голямо мое учудване наистина успях да заспя. Отново ми се присъни Алис. Тя витаеше като привидение сред гостите на бала, призрачна фигура, която виждах само аз. Танцувах с Конън, а тя ми нашепваше: „Искам да заемеш моето място, Марти, да седиш на моя стол, да държиш ръката на Конън, само ти, Марти… само ти… никоя друга…“
С неохота се събудих след този толкова приятен сън. Опитах се отново да заспя, за да се върна в онзи призрачен свят, в който духове, излезли от царството на сенките, ми нашепваха, че желаят да получа онова, което жадувах най-много от всичко на света.
В пет часа Дейзи ми донесе чаша чай по нареждане на г-жа Полгри.
— Тя ви праща и едно парче кейк със стафиди, госпойце. Ако искате още, шъ ви донеса.
— Това ще ми е предостатъчно.
— Вече шъ трябва да се стягате за бала, госпойце.
— Има много време — отвърнах й аз.
— В шест часа шъ ви донеса топла вода. Гостите шъ почнат да пристигат в осем — винаги е било тъй. Не забравяйте, че вечерята е чак в девет, тъй че ако искате да ви донеса още нещо за ядене, само ми кажете!
Сигурна бях, че няма да мога да харна и от парчето кейк, тъй че й казах да не се притеснява за мен.
— Амче аз да вървя, госпойце.
Тя се спря за миг на вратата и ме погледна особено. Дали ме изучаваше или пък ме виждаше в нова светлина?
Представих си ги как клюкарстват, подклаждани от Тапърти. Дали вече се досещаха, че има нещо между господаря и гувернантката?
Появих се на бала в зелената рокля на Филида с дълбоко изрязано деколте и пищно набрана пола. Бях вдигнала косите си във висока прическа, за да изпъкне гребенът. На гърдите ми блестеше диамантената брошка.
Щастлива бях, че съм сред поканените. Никой не можеше да предположи — ако не знаеше, разбира се, че съм обикновена гувернантка.
Изчаках балната зала да се запълни, преди да се появя, и незабелязана от никого, се смесих с гостите. След няколко мига до мен се озова Питър.
— Изглеждате главозамайващо!
— Благодаря. Радвам се, че успях да ви изненадам.
— Не съм ни най-малко изненадан, защото винаги съм знаел как бихте могла да изглеждате, ако имахте възможност.
— Майстор сте на комплиментите.
— Не, винаги казвам само онова, което мисля. Но всъщност има още нещо, което не съм ви казал, и то е: „Щастлива Коледа!“
