гробницата. Събра всичките си сили. Сега беше моментът да тръгне.
В миг някой я сграбчи за гърлото. Ребека извика, но викът й бе заглушен от втора ръка, която запуши устата й, задушавайки я. В очите й нахлу прах — миришеше на смърт. Примигна ужасена. Погледна към вековното същество, което бе Хайде. Две горящи червени очи; зейналата беззъба уста; съсухрената като на насекомо глава. Ребека се бореше. Съществото изглеждаше толкова слабо, но силата му бе непреодолима. Ребека почувства, че ръката около шията й започва да я души. Задави се. Видя как съществото вдигна и другата си ръка. Ноктите му бяха като ятагани. Прокара единия по гърлото й. Ребека почувства как кръвта й започна да изтича. Опита се да отблъсне главата му встрани. Съществото приближаваше устните си. Разтворената му паст вонеше ужасно. Ребека усети как ноктите отново докосват шията й. Чакаше. Знаеше, че устните са точно над раната. Затвори очи. Надяваше се смъртта да настъпи бързо.
После чу шумното дишане на съществото. Напрегна се, но нищо не се случи. Отвори очи. Устните му бяха над самата рана. Гледаше я с горящи очи и трепереше.
— Не спирай! — чу гласа на Байрон.
Съществото продължаваше да се взира в нея. Ребека надникна зад него. Байрон стоеше до гробницата. Съществото бавно извърна поглед към него.
— Направи го! — повтори той.
То не отвърна.
Лорд Байрон погали голия му череп.
— Няма друг начин, Хайде — прошепна той. — Моля те — целуна го. — Моля те!
Човешкото подобие стоеше все така безмълвно. Ребека видя как Байрон напрегнато се взира в него.
— Тя знае тайната — прошепна той. — Разказах й всичко.
Той чакаше.
— Нали се разбрахме, Хайде. Тя знае тайната. Не можеш да я пуснеш току-така.
Съществото се разтрепери. Тънките му, голи рамене заподскачаха. Лорд Байрон понечи да ги успокои, но то го отблъсна. Отново се вгледа в очите на Ребека. Лицето му изглеждаше изкривено, сякаш от скръб — горящите очи бяха все така сухи. Бавно отвори уста и затресе глава. Ребека почувства как пръстите на гърлото й се разхлабват.
Съществото направи опит да се изправи. Олюля се. Лорд Байрон го задържа в ръцете си. Прегърна го, целуна го и го залюля. Ребека стана на крака, не вярвайки на очите си.
Лорд Байрон я погледна. Лицето му бе ледено от мъка и отчаяние.
— Тръгвайте — прошепна той.
Ребека не можеше да помръдне.
— Тръгвайте!
Викът му прокънтя толкова ужасно, че тя запуши ушите си с ръце и побягна от криптата. На стъпалата спря и хвърли поглед назад. Лорд Байрон стоеше, надвесен над съществото, като майка над своето дете. Ребека постоя за миг, после се обърна и се втурна напред, оставяйки гробницата зад гърба си.
В горния край на стълбите имаше коридор. Тръгна по него. В края му стигна до една врата, натисна дръжката и я отвори. Ахна от радост, когато пред нея се откри улицата. Навън мръкваше. Залезът оцветяваше влажното лондонско небе — огледа го с учудване и възторг. Спря за миг, заслушана в тътена на града — шум, който бе изгубила надежда да чуе някога отново — шумът на живота. Пое по улицата. Огледа се. Прозорците на къщата на лорд Байрон бяха все така тъмни. Вратите — затворени. Никой не я преследваше.
Ако беше спряла на скрито, за да се увери напълно в това, щеше да види как от мрака се измъква една фигура и тръгва по стъпките й. Щеше да помирише особената й миризма. Но Ребека не спря и не забеляза своя преследвач. Също като нея той прекоси улицата. Едва доловимата миризма на киселина във въздуха скоро изчезна.
ПОСЛЕПИС
Лицето на трупа нямаше ни най-малка прилика с тоя скъп приятел — устата бе изкривена и полуотворена — виждаха се зъбите, с които навремето клетникът се гордееше. Сега бяха останали без блясък и цвят. По горната устна имаше наболи мустаци, които придаваха напълно ново изражение на лицето му. Страните му изглеждаха тесни, с увиснали торбички под челюстта. Носът — изгърбен, хлътнал между очите. Веждите — рунтави и ниски, а кожата — като стар пергамент. Сякаш изобщо не беше Байрон.
Информация за текста
© Том Холанд
© 1998 Людмила Верих, превод от английски
The Vampyre,
Сканиране и начална редакция: shanara, 2008
Редакция: sam, 2009
Издание:
Том Холанд. Вампирът: Истинските странствания на Джордж Гордън, шести лорд Байрон
Еднорог, София, 1998
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/11805]
Последна редакция: 2009-05-28 15:28:44
1
Стиховете в книгата са в превод на Румен Шомов.
2
Томас Мур (1779–1852г.) — ирландски поет — романтик, сатирик, композитор и музикант. (б.р.)
3
Les milords anglais? (фр.) — Английските милорди? (бел.пр.)
4
Метеора — специфична скална формация в Тесалия, Гърция, върху която и до днес съществува монашеска колония, разпределена в няколко манастира (бел.пр.)
5
magnifique (фр.) — великолепен (бел.пр.)
