Спаси ме, Баба, спаси ме!
— Продължавай да говориш, Хюсеин. — Баба присегна в паницата кускус, загреба малко между палеца и показалеца си и го поднесе в устата си. Задъвка умишлено, наблюдавайки Хюсеин през цялото време. — Продължавай да говориш, братко мой, защото ми е приятно да те слушам. Да, спомням си как ме обиждаше, когато спяхме заедно. Помня как ти винаги вземаше най-добрия кон. Помня как винаги настояваше да печелиш всяка игра. Помня, Хюсеин, че заедно взехме за пръв път жена. Ти настоя да бъдеш пръв. Не искаше да бъдеш след мен, защото съм бил черен. О, да, Хюсеин, помня всичко. Ти ме мразеше. Дори и в този миг ме мразиш.
— Не съм те мразил, Баба — завиждах ти! Жените те желаеха повече, отколкото мен. Аз имах само едно нещо, което ти не притежаваше. Цвета. Дари ме сега с малко милост, Баба. Пощади ми живота.
Баба кимна бавно с глава и жестоката усмивка придаде на лицето му изражение, каквото Рори не бе виждал никога преди.
— Имаш ли да ме молиш за други услуги, Хюсеин? Защото се боя, че точно тази не мога да ти направя. Макар че ще умреш, може би ще пожелаеш сам да си избереш смъртта. Не би ли предпочел моите бойници да те влачат по пети на конете си? Или може би желаеш да бъдеш разпънат на земята и да прекарат конете си отгоре ти? Ако искаш, можем да те нанижем на стоманените копия на портата и мишеловите да те оглозгат? Или ще предпочетеш да те набучим на бамбукова издънка? Все едно, че те садим в почвата. Бамбукът расте бързо и е остър като кинжал. Острите му като сабя краища ще проникнат във вътрешностите ти само за един ден или малко повече.
— Баба…
Баба махна пренебрежително с ръка.
— Да, всяка от тези видове смърт е неприятна. За теб ще предпочета една приятна. Ти, Хюсеин, ще имаш смърт, за каквато мъже като теб мечтаят. Жените от харема на баща ми ще се зарадват на млад жребец като теб. Баща ми беше стар и не беше способен да ги обслужва достатъчно често и достатъчно здраво. Те са болни от стерилните милувки на евнусите. Но ти, Хюсеин! Ах, те ще бъдат доволни от теб. Ще ти дадем малко опиум, за да бъдеш в състояние да ги обслужваш по-дълго и по-добре. Ти винаги си обичал харемите. В харема на баща ни има дори и бели робини нрзани, а точно такива харесваш ти. Но ще оставя подробностите на майка ми, която ще уреди всичко.
Хюсеин простена и тялото му потръпна конвулсивно.
— Не това! Не това, Баба! Спести ми го! Видял съм такова нещо веднъж! Ако трябва да ме убиеш, нека стане бързо с твоя кинжал, или остави Бистака да отсече главата ми с един замах на ятагана. Но не ме давай на жените. Милост, Баба!
Баба и Мансур размениха погледи. Баба кимна с глава.
— Ти направи избора си, Хюсеин. Най-много се боиш от жените. Значи ще бъдат жените. Свалете му веригите! Дайте му опиума и го накарайте да го глътне наведнъж, смесен с испанска муха! Отведете го при Бистака, който пази вратите на бащиния ми харем. Нека засвирят дарбуките. Мъжете да танцуват! Пиршеството продължава! — Баба се надигна с ръка върху рамото на Рори. — Ела! Това е нещо, което никога преди не си виждал и може би никога няма да видиш. Гледката не е приятна, но ще ти покаже как в Саакс съдим предателите. Ти също, Мансур. За теб ще бъде урок. Тримата ще застанем на балкона и ще наблюдаваме.
Той се обърна и вдигна лице към решетестия прозорец над него.
— Майко, в стаите ли са всички жени и обясни ли им какво да правят?
— Да, сине мой, и обещах свобода на онези, които се държат добре.
— Запалени ли са факлите в двора на харема?
— Всички фенери светят.
— Тогава да вървим. Не подобава друг освен мен, брат ми Мансур и брат ми лорд Сакс да видят лицата на жените от бащиния ми харем.
Баба обърна гръб на затворника и влезе през вратата на двореца. Рори и Мансур го последваха. Този път закрачиха в обратна посока от покоите на Рори, макар че коридорите бяха все така дълги и дворчетата все така изобилни. Когато стигнаха до една обкована в сребро врата, сам Баба я отвори. Стаята беше потънала в мрак. Имаше дъх на плесен, което показваше, че отдавна не е използувана.
— Покоите на баща ми — обясни Баба, като вдигаше щорите, за да ги изведе на балкона, който бе закрит с фина дърворезба и даваше възможност на застаналия там да наблюдава двора, без да бъде видян. Но Баба нямаше желание да остава скрит тази нощ и разтвори капаците, за да им разкрие изглед към двора. Той беше като този под стаята на Рори, само че по-голям. Целият бе заобиколен с галерия на колони, която засенчваше еднаква поредица от врати. Средата заемаше кръгъл фонтан. Не се виждаше никой. Червеникавият пламък на факлите осветяваше цялото пространство, превръщайки струите на фонтана в течен огън. С изключение на плискането на водата не се чуваше никакъв звук, не се забелязваше никакво движение. В тишината Рори чу скърцането на друг капак. В насрещния край на двора се отвори друга решетка и той видя зад нея забулените силуети на две жени. Ръцете на едната бяха черни, а на другата бели. Те пристъпиха към прозореца, за да застанат на балкона.
Мансур посочи към насрещния прозорец.
— Кой придружава майка ни? — попита той.
— Магребската кучка, която пръкна Хюсеин — посочи Баба към бледите ръце. — Тя именно е подстрекавала цялата интрига. — Баба се изплю през преградата. — Няма да живее още дълго, но й се полага да види Хюсеиновата смърт, тъй като тя се дължи на нейните машинации. — Той се обърна към Рори. — Не тържествувам за смъртта на моя брат Хюсеин, Рори. След Мансур най-много обичах него, защото той бе спътник в младостта ми. Когато израснахме, се отдалечихме един от друг. Той стана мъж на харема, управляван от майка си и от своите галенички. Опиумът, който вземаше всеки ден, за да му дава възможност да създава удоволствие на жените, замъгли мозъка му. Ах, Рори, тежко е да си роден султански син. За това е нужно да бъдеш силен, да не се поддаваш на свободно предлаганите ти пороци. Човек се пресища от телесните наслади, когато мисли само за ядене и пиене, за бедрата на жени и бутовете на момчета. Моля се на Аллах да бъда в състояние да устоя на някои от злините, които правят мъжа мек, след като прекали. — Изведнъж той спря и посочи към единствената фигура, която бе влязла в двора.
Рори позна Хюсеин. Гол и без спъващите го вериги, той изглеждаше тънък като стрела, а светлината на факлите хвърляше на петна отблясъци по кожата му. Тялото му беше мускулесто, дори силно. Взетият наркотик даваше блясък на очите му, но могъщото въздействие на счуканото на прах насекомо вече оказваше влияние и докато пристъпяше, вирнатото му мъжество се поклащаше. Прекрачваше бавно и неуверено. Когато стигна средата на двора, той спря, видимо хипнотизиран от ритъма на фонтана. Бавно изви тялото си, очите му се взряха в мрачните сенки под висящия покрив на галериите, после се вдигнаха към втория етаж. Първото, което видя, бяха двете жени на балкона и ръцете му инстинктивно присегнаха, за да прикрият голотата. Въпреки че жените бяха забулени, той ги позна.
— Майко! — олюля се към колоните и застана точно под балкона. — Спаси ме, мамо!
Жената с белите ръце се приведе напред.
— О, синко! Бих дала живота си да мога да те спася. — Тя се отпусна, но силните ръце на черната жена я подкрепиха и я върнаха пак на перилата.
— Тогава ти ми помогни, Лала Ладина — вдигна той ръце към майката на Баба.
Тя не му отговори, а посочи към къта, където бе застанал Баба с Рори и Мансур от двете му страни.
— Аз нямам власт над Саакс — каза тя. — Само султанът може да ти подари живота.
— И тъй като аз няма да ти го подаря — отвърна Баба, — моли се на Аллах да те спаси. Ако е писано на съдбата да умреш тази нощ, молитвите ти няма да помогнат. Ако трябва да умреш, това е писано на челото ти преди четиридесет дни. — Наведе се ниско над балкона. — Аллах да те дари с милостта си, Хюсеин. Бих го сторил, ако бе другояче. — Гласът му се извиси. — Бистака, удари гонга!
Плътен удар на гонг разбуди гълъбите, които гнездяха на покривите и ги накара да се разхвърчат из двора, докато кънтежът отекваше из празния двор. Ехото все още се носеше, когато всички врати, заобикалящи двора, се отвориха едновременно и избълваха тълпа жени. Бяха сто, а може би и повече. В техния напорист бяг Рори съгледа стари жени с побелели коси, млади жени, гладкокожи девойки, дори и съвсем млади момичета, почти деца. Видя всички нюанси от тъмно черно до бяло, дори една беше със светлоруси коси като неговите. Всички те бяха вперили взор в Хюсеин. С остри, продължителни писъци те се
