кадифе. После се показа луната — нащърбено парче тенекия с бяла светлина, осветяваща просторната гола пустиня с неземно сияние, очертавайки скалите в черно срещу бледото сребро на безплодната земя. Сянката на камилата, яздена от Рори, беше като пътуващо мастилено петно, което за миг оцветяваше пустинята, за да се предвижи по-нататък. Той се чувствуваше странно самотен в този свят от сиво и черно, който, без да се брои керванът, беше празен, безжизнен и преди всичко бездушен.
След няколко часа най-после Рори се пригоди към полюшващите движения на камилата. Като намести тялото си към непохватния ход, той откри известно удобство в язденето, макар че не беше така приятно като седлото на коня.
Няколко пъти от изгряването на луната Рори забеляза телата на мъже, прострени върху кремъковия чакъл на пътя. Някои бяха бели скелети с озъбени черепи, а други, макар подпухнали и обезформени, все още приличаха на хора. По-късно, когато се разминаха с един бавно движещ се керван от роби, пътуващ в обратна посока, Рори предположи, че мъжете край пътя са мъртъвци от някой по-ранен керван, понеже сред минаващите забеляза стотина клетници, навързани врат за врат, как се тътрят изтощени, подтиквани от време на време с камшик от яздещите край тях араби.
Не след дълго, когато задминаха последните влачещи се роби, Рори съгледа контурите на черен мъж, ясно очертани на издълбаното от луната блещукане на кремъчния чакъл. Когато Баба и Слиман преминаха, мъжът се надигна на лакти, помъчи се да направи една крачка, протягайки умолително ръка. После пак падна, най-напред на колене, а след това по гръб на пясъка. Когато Рори го задминаваше, мъжът направи последно усилие и отново се опита да се изправи. Този път той можа да стигне до камилата. Провеси ръка на едно от въжетата, припадна и тялото му се провлачи.
Рори спря камилата, наведе се на седлото, когато тромавото животно коленичи и клекна на земята. Робът изглеждаше В безсъзнание, но щом Рори освободи ръката му от въжето, отвори очи. Не можеше да сбере сили да проговори, но очите му, бели на лунната светлина, умоляваха Рори да не го изоставя. Рори метна едрото и тежко тяло върху седлото, покатери се отзад и сръга животното да стане. Недоволна от удвоения товар, камилата изви дългия си врат, оголвайки жълти зъби, но с помощта на малкия остен, който Баба му беше дал, Рори изправи камилата и те пак потеглиха.
Рори вложи цялата си сила да обърне мъжа и да преметне ръцете му на високото седло. Усетил прилив на живот в безчувственото тяло, мъжът се надигна. Рори постави ръцете му на седлото и когато почувствува, че мъжът може да се крепи, посегна за кожения мех с вода, който Баба бе окачил на седлото. С мъка успя да измъкне запушалката и поднесе меха към устните на негъра. Водата го съживи и той заговори, мънкайки гърлени звуци, които Рори сметна за думи. Когато изпи водата, силите му се върнаха и той се изправи. Беше гол, дори без късче плат на слабините, и цялото му тяло трепереше на студа. Рори свали горния бурнус. Не беше лесно да го окачи на мъжа пред него, ала накрая успя и намъкна тежкото наметало през главата на роба. Сега, затоплен от бурнуса и освежен от водата, той седна отгоре на седлото, придърпвайки ръцете на Рори около кръста си. От време на време избъбряше на непознатия си език и се обръщаше да успокои Рори с усмивка, че се е оправил.
Керванът спря на кратка почивка край дълбок черен кладенец в пустинята с три проскубани палми край него. Тук похапнаха скромно счукан ечемик с масло и сушени смокини и пиха от блудкава вода на кладенеца. Когато Баба дойде да види как Рори издържа на пътуването, той с удоволствие видя черния му придружител. Рори обясни, че не можал да остави мъжа да умре и Баба, като повика Слиман, докара нова камила.
— Ти имаш слабост към болните и страдащите, братко мой — засмя се Баба. — Още не си се избавил от Тим и ето че си намираш друг. Ще го огледаме, когато спрем на дневна светлина. Ако не е добър, ще сложим бърз край на страданията му — той потупа дръжката на сабята си. — Впрочем една камила не може да носи двама. Иншаллах! Може би всемогъщият не желае мъжът да умре тази нощ.
Потеглиха отново, но сега пътуването беше по-леко. Младежът яздеше до Рори през останалата част на нощта, докато звездите избледняха и розовата зора се появи на изток. После, когато огненото кълбо на слънцето стигна хоризонта, керванът спря. Шатрите бяха издигнати и те се струпаха на сянка под тях. Изградиха каменно огнище край шатрата на Баба и скоро се разнесе приятният аромат на варено кафе. Чернокожият не се отделяше от Рори и сега при светлината на деня Рори видя, че той не е повече от двайсет и пет годишен, здрав, строен и интелигентен на вид. Беше съвсем черен — с цвета на презряла слива, характерно за чистата африканска кръв. Независимо от сплескания нос с широки ноздри, дебели устни, силно накъдрена коса и ниско чело имаше приятен, дори някак благороден вид. Тъмните му, подобни на антилопа очи, не слизаха от лицето на Рори. Прекъсвайки разговора със Слиман, Баба дойде до мястото, където Рори коленичил сърбаше кафето си.
— Струва ми се, че си избрал нещо много добро, братко мой. — Баба кимна на мъжа да стане. — Изглежда, че е касай, а те са рядкост насам. Не съм виждал много от тях, но се ползуват със славата на едни от най-добрите бойци във Африка. — Той заговори на мъжа на диалект, който Рори не можа да разбере, и в отговор на думите му мъжът издърпа бурнуса през главата си. Беше слаб. Всяко от ребрата разкриваше изнемощялата му фигура, но дори при тази изключителна слабост човек можеше да забележи, че добре изваяното му тяло криеше големи сили. Баба прекара опитно ръка по него, прецени с пръсти мускулатурата му. През цялото това време не прекъсваше разговора си с него, провери здравината на зъбите и реакциите на тялото му и когато стигна до отеклия глезен, Баба кимна с разбиране. Обърна се към Рори и посочи глезена:
— Той е касай, както предположих. Хубав образец и в доста добро състояние, като се има предвид, че е гладувал. Лошото с него е, че си е навехнал глезена и не може продължително да върви. Няколко паници горещ кускус ще натрупат месо в костите му. Улучил си добре, Рори. Момчето те харесва и иска да ти служи. — Баба влезе в шатрата и се върна с топ бял плат за чалма. Разкъса го на тънки ивици, които свърза плътно около глезена му. Посочи през отворения пеш на шатрата към една черга до кушетката на Рори и момъкът се изпъна на нея.
— Това те направи притежател на трима роби, братко мой. Скоро ще разполагаш със свой собствен керван.
— Трима ли, Баба?
— Да, ето ти го Млийка. Той казва, че това е името му, а освен него имаш Елмира и Чатсуба. Няма да закачаме никоя от тях тази сутрин. Днес ще се нуждаем от много сън, тъй като утре вечер ще пристигнем в лагера на Абукир преди разсъмване. И след това няма да спим, понеже Слиман ми казва, че Хюсеин е потеглил от град Саакс и напредва срещу нас. Той има хиляда мъже, а ние ще разполагаме с малко повече от триста, но ще го победим.
— А ако не успеем, Баба?
— Ел меткуб, меткуб. Каквото да стане, ще стане. Той ще убие мен. Ако ме залови, ще ме убие бавно, с надеждата, че ще бъда слаб и ще стена, така че всички да разберат че съм страхливец и че не съм достоен да владея над Саакс. В края на краищата ще ме убие. Това е сигурно, защото не ще посмее да ме остави жив — Баба поклати глава в злокобно предзнаменование. — Що се отнася до тебе, братко мой, той ще те продаде в робство. С твоята бяла кожа и жълта коса ти ще донесеш добра цена от някой емир или паша, който желае роб-мамелюк. Много си възрастен да обслужваш в леглото, но би станал добър войник. Ала не се бой, Рори. Хюсеин е чакал, хиена и страхливец. Всички, които предвожда, го знаят какъв е. Ние ще ги победим и ти ще бъдеш спасен. Затова заспивай! Млийка ще спи до теб и ще ти бъде пазач. Той вече е обрекъл живота си на теб и ще ти бъде верен. Колкото до мен, аз ще поспя, ако намеря време. Имам да разисквам много неща със Слиман.
Рори потърси дюшека си и се строполи на него, доволен от възможността да изтегне и облекчи уморените си мускули. Ръката му се люшна над ръба на дюшека и полегна върху къдравата глава на мъжа на земята. Една черна ръка сграбчи неговата и я подръпна плътно в топло стискане. Рори не можа да разбере изговорените от Млийка думи, но разбра значението им от жеста, когато той премести пръстите на Рори от очите към ушите и устата си, а после ги обви около гърлото си. Млийка се опитваше да му каже, че телом и духом принадлежи на Рори.
Очите на Рори се затвориха и той заспа.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
