— Пак ще те видя, Рори. Знаеш, че има и по-лошо от това, да бъдеш жребец на кралицата. Очакван съм тука като самия крал Джордж и бога ми, ако е вярно, което казваш, аз съм не по-малко крал от него. Ще се радвам да се върна пак като прост моряк, след като съм бил метреса на кралицата. Тръгвай, Рори — Тим освободи ръката му. — Запилявай се и не поглеждай назад.
Керванът беше готов за потегляне, когато Рори стигна най-външните кръгове на селището. Спря се да побъбри с тежко загърнатите дрехи, каквито представляваха Елмира и Чатсуба, след което отиде да възседне коня си до Баба. Скоро след напускането на Басампо те излязоха от джунглата и пак потеглиха през обширни савани от прегоряла трева, където дивечът беше в изобилие. Месото на печена антилопа беше добре дошло след кралското угощение, чийто вкус все още засядаше в устата на Рори. Няколко дни те се радваха на добър лов и приятна езда. Изкачвайки се по-нависоко, задухата стана по-суха и по-малко мъчителна. Усещаха рояци от мухи и комари, а вечерите бяха прохладни, така че топлите прегръдки на Елмира и на Чатсуба бяха особено приятни.
Една нощ керванът се разположи под дърво с малък ручей, ромонещ край него. Баба уведоми Рори, че дните им на идилично пътуване са свършени. Утре, заяви той, започва тежък преход и благодарение на всемогъщия и милостив Аллах ще трае само два дни. Някои кервани трябваше да изминат пътя за седмици.
Пустинята. Да, утре по пладне те щяха да се спуснат от високите склонове към пустинята. Тук щяха да изменят разписанието си, да лагеруват през деня и да пътуват нощем, за да избегнат най-големите горещини. После, след два дни, пак щяха да се изкачат и да прекосят друга планина, където ще треперят от студ, а може да попаднат и на сняг. След това, увери го Баба, щяха да бъдат вече в неговата страна, само на три дни от Саакс. Утре в подножието на склона щяха да се прехвърлят на камили и да водят конете, докато прекосят пустинята, която за тяхно щастие на това място беше сравнително тясна.
Следващото утро ги завари по стръмните пътеки, виещи се през голи скали. Под тях се виждаше и блещукаше като океан самата пустиня — огромна, обезлесена и поразяваща мъртва земя без никакъв признак на живот. По обед привършиха с изкачването и спряха да починат край едно поселище от шатри, чийто старейшина се втурна да приветствува Баба с уважение и привързаност. Но Баба гледаше само към един старец, който се появи от шатрата и пристъпи към него. Заострената му сива брада и рошави мустаци слабо прикриваха тясното, съсухрено лице с изгърбен орлов нос и черни очи, които блестяха фанатично.
— Това е Слиман — каза Баба — и сигурно в Саакс се е случило нещо необикновено, което да го доведе през пустинята да ме посрещне.
— Така е, господарю султан. — Слиман не обърна внимание на Рори. — Случи се нещо и аз съм този, който ти носи печалната новина. Не само печални са новините, но и изпълнени с опасност за теб, господарю султан.
— Защо се обръщаш към мен като султан…
— Защото в твое отсъствие Аллах изпрати своя Ангел на смъртта да отнесе баща ти в рая, където той се намира, наслаждавайки се на компанията на хуриите.
Измина дълго време, преди Баба да отговори. Колкото и да се опитваше, той не беше в състояние да сдържи сълзите си и се улови за ръката на Рори, конвулсивно свивайки пръсти.
— Такава е волята на Аллаха — заговори най-сетне Баба. Писано е било в книгата на живота на баща ми. Иншаллах! Не можем да обсъждаме мъдростта на всевишния.
— Но и в твоята книга на живота, господаря султан, е написано, че ти трябва да го наследиш — настоя старият Слиман. — Ти беше любимият му син, младият орел, който той боготвореше. От всичките си синове той направи тебе шанго. Ти беше предпочитаният, обичаният, на тебе разчиташе той. А сега твоят полубрат Хюсеин се самопровъзгласи за султан и се кълне, че ти няма да стигнеш жив до Саакс. Има и последователи този разбойник. Не са много, но му дават достатъчно сила. Казва, че тъй като…
— Че майка ми е суданка, а не тънкокосата мавританска кучка, която го пръкна. Казва, че е живял в Кайро и е посещавал университета Ел Ажар, докато аз прекарвах робски кервани към брега. Мисли се за по-високопоставен от мен и че аз съм неспособен да бъде султан.
— Заявява, че винаги ти е завиждал — кимна глава Слиман.
— И тъй, Хюсеин ще бъде султан. Ти познаваш Хюсеин не по-зле от мен, Слиман. Ще бъде ли той добър управник?
Слиман се изплю в праха.
— Той ли? Защо ми задаваш такъв глупав въпрос, Баба? — старият Слиман изостави титлите и се обърна към Баба като баща към син. — Не съм ли учил и двама ви да яздите? Не съм ли слагал първите соколи на китките ви? Не ви ли учех да стреляте, да съблазнявате хубавите момичета от селата, да се държите като мъже в собствените си хареми? Как да преценявате един роб и как да подбирате добрите от лошите? Вие бяхте връстници — Хюсеин с ястребовия си нос и светлата си кожа и ти с тъмната си кожа. Истината не се заседява в него. Той е подъл и лъжец. Целият му мозък е в слабините му и всичките му мисли се въртят между краката му.
— И двамата познаваме Хюсеин — кимна Баба.
— И така… Хюсеин или ти. Извън тесния си кръг приятели, които Хюсеин има в двореца — онези подлизурковци и мазници, които му се умилкват, — цял Саакс иска тебе, Баба. Сега силата е в Хюсеин, понеже я е заграбил. Провъзгласил се е за султан, изчаквайки фермана от Фец и думата на Мароканския султан. Съумее ли да отстрани тебе, лесно ще купи и двамата. Мисли, че ще може да управлява емирите и шейховете на баща ти и всички свои хора, но ние ги познаваме добре, нали?
— Сто мъже със сто различни мнения. Някои от тях са ми верни. Абукир например.
— Да, Абукир, Ибрахим и Салим.
— Откъде знаеш, Слиман?
— Защото те са на другия край на пустинята с около триста души и те очакват. Ние сме изготвили план, Баба, докато очаквахме твоето завръщане.
— Тогава да започваме, Слиман. Вместо да чакаме до зори, да тръгваме веднага. Доста яздихме днес, но вече съм нетърпелив. — Той се изви към Рори. — Ти ще можеш ли, братко мой? Никога преди не си яздил камила и прекосяването на пустинята ще бъде тежко изпитание.
— Щом можеш ти, ще мога и аз, Баба. И помни едно — дойде ли до изпробване на силите, и аз съм добър стрелец.
— Може да имам нужда от тебе. — Баба отпусна рамото на Рори. Беше се превърнал в истински, делови господар. Той и Слиман се заловиха да организират кервана — прехвърлянето на хора и багаж от конете на камилите; жените, робините, дългата редица вързани един за друг коне; шатрите и други принадлежности, които трябваше да се преместят. Слънцето преваляше зад хоризонта, когато потеглиха, и горещината още жареше пясъка, като ги биеше силно по лицето. Кацнал на клатушкащата се камила, Рори не успяваше да се пригоди напълно към тромавата походка на животното. Той се улови за високото дървено седло с две ръце, като се потеше под трите тежки пласта вълнени бурнуси, които Баба бе настоял да сложи. Главата му беше омотана със странна чалма, чиито свободни краища обвиваха лицето му, а на ръцете беше сложил тежки вълнени ръкавици. Това облекло би било далеч по-подходящо за някоя ледена утрин в Сакс, отколкото за потискащата задуха на пустинята, но с настъпването на нощта Рори откри, че пустинята може да бъде по- студена от Шотландия. Само за няколко секунди огнената пещ изстина толкова, че се просмукваше през дебелите вълнени дрехи.
Тази нощ Рори за пръв път яздеше сам. Баба и старият Слиман бяха напред. Камилите им пристъпяха с отмерена крачка и разговорът им изглеждаше безкраен. Рори съзнаваше сериозността на положението не само за Баба, но и за себе си. Като шанго на Саакс Баба имаше цялата власт на баща си зад гърба си. Ако свалеше брат си Хюсеин и поемаше управлението, пак щеше да бъде всесилен. Но ако загубеше? Ако Баба загубеше, какво щеше да стане с Рори? Той не смееше да мисли за това. Нито пък желаеше да мисли за смъртта на Баба. Освен старият Джеми, който му бе близък като баща, и Тим, който му беше истински верен приятел, Баба беше единственият близък другар, който някога бе имал. Сега той беше не само другар на Рори, но и единственият му покровител.
Звездите изгряха като бляскави игли с диамантени главички, набити на огромен игленик от черно
