надолу като преса, сега я отпусна, задоволена от целувките. Тя се изтегли нагоре и се сгуши в гънката на ръката му. В последвалата тишина той чу как Баба друса леглото и задъханото дишане на младежа при него. После и те притихнаха и в колибата не се чуваше друг звук.
Тихото повикване на Джалайа доведе двамата пазачи в колибата и пръстите на Рори напипаха вкоравената плът на мъж. Това, което се случи оттук нататък беше някакъв фантастичен сън, който той никога не можа да си припомни напълно. Спомняше си топлината на устни, движението на ръце, мекотата на женска и твърдостта на мъжка плът. Свърши веднъж, после пак и пак, и оставаше ненаситен.
Непрестанно го измъчваше неописуема възбуда от влажната топлина на места, в които никога досега не бе прониквал. Нападаше озверено и поваляше, което тяло се случеше под него в животински пози, каквито никога не бе подозирал.
После, когато първите следи на зората проникнаха през вратата на колибата, Джалайа и мъжът излязоха и Рори присегна през тясното пространство между леглата да докосне ръката на Баба и да се увери, че той е все още там. След това заспа, но сънят му донесе нови фантазии. Не бе вече Рори Махаунд от замъка Сакс в Шотландия, а някакъв африкански владетел на корибантски харем. Прикриваше задръжките на собствената си цивилизация и влизаше в странни любовни съчетания, които само няколко часа преди бе порицавал у другите. Беше изследвал всички външни ръбове на еротика, за чието съществуване никога преди не бе предполагал, докато заспа в безсънен унес, който развърза възлите на желанието и го закроти в пълно изтощение.
Когато се събуди, слънцето заливаше колибата. Баба се беше събудил и облякъл. Нямаше никой друг и на нормалната дневна светлина Рори се зачуди дали изтеклата нощ изобщо се беше случила. Надигна се и веднага се строполи на възглавниците. Устата му беше така засъхнала, че едва произнасяше думите:
— Кажи би Баба, дали аз…?
— Денят настъпи, братко мой, и изми всеки спомен от нощта — ухили се Баба.
— Никога не бих преживял още една такава нощ — изправи се Рори. — Но изглежда ти не го смяташ за нещо особено.
— Ние, африканците, сме различни, братко мой. Ти каза, че не би могъл да изживееш втора нощ с Чатсуба и все пак ще го сториш. Тук, в Африка, не ограничаваме насладите си. Съзнаваме, че са много нещата, които могат да ни доставят удоволствие, и се възползуваме от всички тях. Може ли човек да се ограничи на царевична диета всеки ден, когато земята ни изобилствува с антилопи и биволи? Също така защо човек трябва да търси насладата само по един начин? Трябва много да учиш, братко мой.
— Това беше различно, Баба. Върших неща, които мислех, че никога не бих направил. Тази сутрин се чувствувам засрамен, омърсен и порочен.
— Ние от исляма не съдим човека за такива неща. Но за теб имаше една приятна изненада. Твоят млад крал се оказа в крайна сметка нещо съвсем друго.
— И все пак не оплодих един кралски принц.
— Но си задоволен напълно, нали?
— Бях. Никога преди, дори и с Чатсуба, не съм бил толкова неизтощим.
— Забравяш листата еуфорбиум, с които те натриха мъжете.
— Това няма никога да забравя. Гореше адски.
— И те направи могъщ като шейтана. То и виното, в което имаше сок от маково семе.
Рори направи усилие да се вдигне на крака на ръба на леглото. Погледна към Баба и се закиска:
— Това растение… еуфорбиумът, расте ли в Саакс?
— В големи количества, братко мой.
— Тогава няма нужда да вземем семена с нас, да ги посеем и да чакаме узряването им?
— Ти си на път да станеш истински африканец.
— С твоя помощ ще стана. По-скоро, отколкото си мислиш.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тим бе помолил Рори да не се виждат преди заминаването, но Тим беше единствената му връзка с живота, който бе живял досега, и той трябваше да се сбогува с него, преди да продължи към непознатото. Когато пристигна в колибата на Тим, бе щастлив да го види излязъл от вцепенението на упойката и значително по-добре. Челото му беше студено и влажно. Треската го беше оставила и той уведоми Рори, че болката е почти на изчезване. Все още го болеше, но бе вече поносимо. Клетият Тим потръпваше, когато мислите му се спираха на това, което се намираше под огромната превръзка на крака му. Все пак дори и то се намаляваше под пъстрото парче плат, който го покриваше. Той се усмихна при появата на Рори и даде знак на прислужника да донесе стол и да го постави до леглото.
— Да, Рори, драго ми е да те видя. Моите момчета са добри с мен. — Той посочи двамата младежи, които го обслужваха. — Няма нищо, което да пожелая и да не го изпълнят. Дори ми държат гърнето да се изпикая, ама не мога да им измъкна една дума. Но добре, че са край мен. Нямам си друга компания, освен останалото от този клет дявол — и той посочи към бинтования би крак. — Това копеле умря заради мен, Рори.
Рори кимна съчувствено.
— Те всички умират, Тими. Даже и твоите двама авери тук ще бъдат мъртви след някоя година и ще имат участ далеч по-лоша от този, когото увиха около крака ти. — На Рори му се повдигна при мисълта за снощната вечеря и пое дълбоко дъх. — Снощи изядох един от тях. Станах канибал! Да, Тими, сдъвках го, макар че в момента не знаех какво гризкам. В Африка сме, Тими, а тук стават странни неща. — Той се залови да му опише празненството и танците.
— Но това не е всичко, Тими. Снощи спах с краля.
— Ти ли, Рори? — Тим се изправи, забравяйки болката в крака си. — Ти? Е, да бях аз, дето съм прекарал по-голяма част от живота си по море, никой не би помислил нищо лошо. Но ти, който цял живот си гонил фустите? Не мога да си го представя! — Тим поклати глава. — Не, нерез такъв, трудно ми е да повярвам, че си се търкалял с хлапак.
— Не е толкова странно, колкото си мислиш. Младият крал всъщност се оказа кралица.
— А, да, Рори, комай ги наричат кралици.
Рори поклати глава.
— Нямах това предвид. Този крал е всъщност кралица. Жена с най-хубавите цици, които си виждал. Вярвай ми, ще ги видиш, Тими. Тя ме остави да си играя с тях, ала онова, което исках, беше бинтовано и завързано здраво, тъй че не можах да се намъкна. Тя го пази за теб, педерастино славен. Да, за теб! Изглежда, че следващият крал на Басампо трябва да бъде с червена коса. Така са казали шаманите и затова тя се пази, като че те е очаквала да паднеш от небето. Преструвай се, че не знаеш, но се постарай здраво, Тими, като дойде времето. Направи ти завиждам. Тя е по-гореща от ръжен в буре с пенлива бира. Макар и да не успях, направих куп неща, които никога не бях вършил. И да ти кажа истината, Тими, снощи изкарах така, както никога през живота си. Участваха и двама-трима бойци от свитата на краля, струва ми се, макар че не си спомням точно. Баба казва, че в Африка всичко върви. Просто го правиш на първата, която ти падне. Във всеки случай бях посветен в нещо съвсем различно и сега, след като всичко свърши, не съжалявам. По дяволите, тук е Африка и следващия път може да изгърбя някоя маймуна. Кой знае?
— Поне първият ти път е било по-добре от мен. Един кафявокож помощник-капитан, левантинец, ме прекърши над едно буре. Но всички котки са сиви нощем. Главното е да уловиш една.
— Започвам да мисля така — Рори посегна и улови ръката на Тим. — Няма да се лигавя със сърцераздирателни сбогувания, Тими. Тръгваме господ знае закъде, но ще се върнем. Не зная кога, обаче Баба няма да отмине това място. Оттук взема най-добрите си роби. Затова оправяй се, гледай да задоволиш малката кралица-крал и можеш да се надяваш, че ще напълниш ръцете си с нещо повече от чифт вълшебни цици.
Тим се залепи за ръката на Рори и не му се искаше да го пусне. Очите му се овлажниха:
