мъже очакваха тази нощ, трупайки енергия, но сега ще взривим вира и вие ще видите как тя се разлива като порой.
Иззад светлинния кръг се появиха жени в дълги бели роби. Всяка носеше кратуна, пълна с храна. Един поглед показа на Рори, че не бяха жените с разкрачената походка, които бе видял. Тези жени пристъпяха стройни и прави, с царствена походка. На краля, Баба и Рори поднесоха кратуни. Държаха съдовете в скута си и Рори се чудеше как притесняващия атрибут, носен от краля, ще му позволи да държи съда, но видя как той го развърза и отстрани. След като ги обслужиха, жените обиколиха целия кръг, докато в скута на всеки от мъжете имаше по една кратуна, пълна с храна. После жените изчезнаха, за да се върнат след няколко минути с глинени паници на раменете си. Рори, кралят и Баба пиха силно палмово вино в гравирани сребърни купи, а другите мъже използуваха кратуните.
— Във виното има нещо, което ще затопли кожата ти. — Джалайа пак положи ръка върху ръката на Рори. — Да се надяваме, че то ще разпали огъня в кръвта ти.
— С каква цел, Ваше величество? — на Рори му се искаше Джалайа да махне влажната си, гореща ръка, но тя си оставаше там. Баба поклащаше глава предупредително и Рори разбра, че не трябва да обиди краля, като му отстрани ръката.
— Вечерта е още млада, господарю Сакс — кралят нежно го стисна.
Рори си повдигна леко ръката, като я освободи от тази на Джалайа и си натъкми гривната.
— Подаръкът ти е прекрасен — обърна се той да се възхити на гривната. — И аз съм ти особено благодарен за гостоприемството и за вниманието, оказано на моя слуга.
— Меднокосият е прекрасен и трябва да бъде спасен. А какво ще кажеш за мен? Не намираш ли и мен прекрасен? — кралят загледа Рори изпод дългите си мигли.
— Да, Ваше величество. Тъкмо се възхищавах на твоята красота.
— Ах, ние басампо сме наистина красиви — кралят направи широк жест, в който включваше и бойците си. — Ние сме най-красивите на света, най-древните и най-мъдрите. Ние знаем как да правим много неща, които другите не могат. Ние сме първите хора, населили земята. Дошли сме от луната и оттам носим нашите познания. Никога не остаряваме и въпреки това сме по-стари от самия свят. Ако можеше да се върнеш тук след двадесет дъждовни сезона, би видял, че насядалите тук войници не са се променили. Само кралят остарява, защото той трябва да носи бремето на останалите. Но аз съм млад сега и има много неща, които искам да ти покажа.
— Надявам се да ги видя — отговори учтиво Рори, поуплашен да не би симпатиите на краля към него да вземат друг, съвсем неприятен обрат.
— О, ще ги видиш, непременно ще ги видиш. Обещавам ти. Но хайде да вечеряме. Храната ти изстива.
Рори потопи пръсти в паницата. Бяха някакви мазни мръвки, маниока и зеленчуци. Първата хапка, която поднесе към устата си, имаше необикновен вкус. Бе добре наситена с пипер и чесън и бе попресолена — признак на заможност в Африка, където солта беше в недостиг. Месото, нарязано на малки късчета, бе жилаво и вкусно и очевидно бе изпечено, преди да бъде задушено. Рори установи, че е гладен, и се хранеше бързо и лакомо, като очисти паницата и прекара палец по ръба да улови и последните капки мазен сос. Когато свърши, Джалайа прехвърли на Рори две късчета месо от собствената си паница.
— Отбрани късчета, които запазих за теб.
Рори ги изяде, зачуден що за избор е било, тъй като късчетата бяха безвкусни и жилави. Хвърли поглед през опразнената купичка на краля към Баба, за да види, че той си е изял само зеленчуците. Въздържанието на Баба по отношение на месото го накара да мисли, че може би е свинско, каквото мюсюлманите не ядяха. Е, той нямаше възражения. Би могъл да изяде и втора порция, ала не знаеше дали дворцовият етикет позволява да си поиска още.
След като си изяде храната, жените пак се появиха, носещи кратуни с вода и кърпи.
Джалайа се извини и се отдалечи за миг с един от придворните си, като заяви, че ще се върне веднага и че излиза само за да удовлетвори една естествена нужда.
— Ти изяде всичко! — наведе се Баба през опразненото от краля място.
— Че защо не? Бях гладен и храната беше вкусна.
— А знаеш ли какво беше?
— Свинско, предполагам. Забелязах, че ти не яде.
Баба поклати глава.
— Не беше свинско, човече! Ти яде месо от един мъж, който беше в ямата. Един от онези, които видя и чу. Предполагам, че ти дадоха най-вкусните парчета. Казват, че пръстите и дланите на ръцете са най- крехки, макар че най-жизнените части се пазят за краля. Предупредих те, че басампо са канибали.
— Вярно, обаче аз предположих, че това е само при специални случаи.
— Като този. Сега е специално празненство. Джалайа дори сподели нещо с теб и аз се надявам, че знаеш какво е било. Но не се смущавай. Стореното е сторено. За Африка то е нещо обикновено. Да бях гладен, и аз бих направил същото. Човешкото месо е много по-чисто от свинското. Как беше на вкус?
Рори не можа да отговори. Погнусата от изяденото беше преголяма, за да му позволи да се спира на вкуса. Всичко, което можеше да измисли, беше, че допреди няколко часа бе съществувал един мъж, а сега части от него се намираха в стомаха му. Преглътна гаденето и погледна, където сочеше пръстът на Баба.
Музиката пак беше започнала, но тя имаше толкова малко общо с гърмящото буботене, съпровождало изпитанието на шаманите с тревното въже, че той не можа да долови кога бе започнала. Различните инструменти, които по-рано бяха възпроизвеждали какофония от звуци, сега съчетаваха вълшебна мелодия, сякаш произтичаща от самата джунгла. Рори почувствува как завладялото го отвращение се изплъзва и се излегна върху възглавниците на мекия диван, отпускайки се в блаженство. Джалайа се върна да седне между Рори и Баба, притегляйки ги близо до себе си тъй близо, че Рори можа да почувствува топлината от тялото на краля през златотканите дрехи. С прелъстителна усмивка и отпуснати клепки Джалайа положи една ръка върху коляното на Рори. Обръщайки се усмихнат към Баба, той постави другата си ръка върху коляното на Баба, после заповяда на един от бойците си да седне на земята върху собствените си разкрачени нозе.
Топлината на кралската ръка върху коляното му усили пламтящото усещане в слабините на Рори, което изобщо не беше изчезвало след банята. Странно, помисли си той. Макар да не беше физически възбуден от мисли и случки, само по себе си и съвсем неохотно за него самия пламтенето пораждаше ерекция, която ставаше все по-настойчива и напрегната. Никога преди не бе изпитвал нещо подобно без жена, а сега се чудеше на неволната си похотливост. Да беше сам, би се видял принуден да се самооблекчи. Един кос поглед към Баба му разкри, че ръцете на едрия мъж бяха мушнати под робата му, и съдейки по повдигнатата роба на Баба и бавните движения под нея, очевидно Баба изпитваше същото като него. Ръцете му последваха примера на Баба, но той намери, че не е в състояние да се отърве от това постоянно обилно набъбване. Пръстите му установиха също така и друго необичайно явление — необикновено удължено разтягане, недостигано преди. Но сега се случваха други неща, които в известна степен клоняха към разсейване на ума му в друга посока.
Откъм сенките извън огъня се зададе бавна процесия, пристъпяща в такт със странната музика. За пръв път от пристигането си в Басампо той видя голи жени — жени, които нямаха патешкоподобния вървеж на прислужниците в селището. Първото, което Рори забеляза в тях, бяха дългите им самурени коси, спуснати към голите им тела. Необработени златни украшения висяха на ушите, шиите, ръцете и глезените им и звънтенето на златото, синхронизирано с музиката, усилваше чувствеността. Да, това бяха жени, които да пожелаеш — с твърди, стърчащи заоблени гърди, с изпъкнали боядисани зърна, с вирнати задници и гладки бедра.
Най-напред танцуваха бавно, с едва забележими движения на стъпалата, но с предизвикателни гърчения на коремите. Темпът на музиката нарастваше, докато един от черните Аполоновци в съседство с кралския диван скочи и се изправи пред едно от момичетата. Сякаш това бе сигнал — другите мъже от кръга скочиха, докато всяко от танцуващите момичета имаше по един партньор. Рори забеляза, че удължаващите висулки на мъжете бяха свалени.
Сега, вдъхновени от мъж пред всяка, щръкнал и тупкащ от жизненост, танцьорките удвоиха движенията си. Мъж и жена не се докосваха, не се приближаваха на по-малко от половин метър, но движенията им бяха
