и главата. Появи се мъж с дълго бяло платно, което шаманите нацепиха на тесни ивици и след това бинтоваха безглавия, безрък и безног труп върху краката на Тим, докато го скриха напълно, така че заприлича на огромен оток.
Образувайки с ръцете си носилка, младите мъже понесоха Тим, а Рори заедно с Баба и кралят проследиха подскачащата и подвикваща редица шамани. Пристигнаха до малка колиба, отделена от дворцовата сграда с няколко канала. Вътрешността бе осветена от димящата факла и разкриваше един удобен диван, покрит с животински кожи. Внимателно те положиха Тим на него. Последва нова консултация между шаманите и краля. Този път се присъедини и Баба.
— Казват, че мъжът трябва да остане няколко седмици — обърна се Баба към Рори, — докато трупът на убития загние и гнояса. Това е нужно, за да се изсмуче отровата от Тим. Ние ще трябва да го оставим, но аз се разбрах с краля да се отнесат към него с цялото уважение, което биха проявили към мен. Може би е най-добре да кажеш на Тим това, понеже те се канят да му дадат приспивателно. Тези младоци — Баба посочи двамата бойци — са определени да го обслужват. Те ще се грижат за него, все едно че е самият крал.
Рори коленичи до Тим.
— Тим, момко, чуваш ли ме?
Тим отвори очи.
— Рори, какво ми сториха? Онзи клет дявол, когото убиха и привързаха към мен. Ох, Рори, измъкни ме оттук. Махни това от крака ми.
— Не мога, Тим. Казват, че това ще те излекува, и ако те отведа, ти ще умреш тъй сигурно, както нощ следва деня. Ще трябва да те оставя тук, но ти не се безпокой, Тими. Баба се уговори с тях да се грижат за теб и те ще се отнасят внимателно към теб, Тими. Те искат да те спасят поради това, че имаш червена коса. Не зная какво е точно, ала имат някакво суеверие, свързано с цвета на косата ти. Няма дори да се безпокоя за теб и ще бъдеш обслужва, докато оздравееш. Ние ще се върнем по същия път и след няколко месеца ще те вземем. Дотогава ще бъдеш здрав и читав, авер. Не ги зная точно какво правят, но щом охотно се лишават от един човек, който струва десет фунта на брега, сигурно имат нещо наум.
— Тогава ще остана тук, Рори. Дълъг е пътят от Ливърпул до тази адска дупка, но ще остана и бога ми, ще оздравея. Ама не идвай да ми кажеш сбогом на тръгване. Може да се размекна. — Той направи плах опит да се усмихне.
Един от чернокожите пазачи повдигна главата на Тим и нежно забърса потта с чист парцал. Заглади червената коса на Тим назад и Рори видя как черните пръсти докосват лицето на Тим с благоговение. Другият донесе чаша и първият, положил главата на Тим върху коляното си, постави чашата до устните на Тим. Той я изпи и се отпусна в леглото.
— Не се тревожи за мен, Рори. Аз ще бъда екстра. Чувствувам се вече по-добре. Ще се видим скоро, Рори.
Тим затвори очи и Рори се измъкна на пръсти от колибата.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Настанили удобно Тим въпреки бинтования му крак, от който на Рори му се повдигаше всеки път, щом се сетеше за него, той и Баба бяха придружени от почетната стража до едно просторно обиталище — гостната на селото. Тя беше разположена срещу канала, заобикалящ вътрешния кръг на кралския дворец — чиста и подредена колиба във формата на пчелен кошер, варосана в бяло. Придружителите им, възбудени от неотдавнашното жертвоприношение и от думкането на барабаните, продължаващо да кънти в ушите им, подскачаха в надпревара, а мускулите им реагираха с нервни тикове, които се проявяваха на ситни спазми под лъскавите им кожи. И все пак при цялата им бодрост Рори долавяше признак на потиснатост в погледите на младите им придружители. Басампо, сметна той, при всичката поразителна красота на лицата си и могъща физика, при чистия си начин на живот и съвършени познания на черната магия, не бяха щастлив народ. Това бе очевидно. И все пак докато танцуваха под дървените факли, напоени с палмово масло, дори Рори изпита странен трепет на очакваща възбуда, съчетан със съжаление.
Когато влязоха в църквата, завариха я осветена от изправените канделабри, които, макар и не толкова пищни като тези в кралския палат, издаваха европейския си произход. Две високи гравирани месингови легла с дюшеци от памук и естествена коприна почти запълваха вътрешността, оставяйки само малък коридор, широк колкото човек да се промуши между леглата. Баба уморено посочи едното на Рори и зае другото. Двамата се строполиха, изтощени от продължителната езда през деня и невъобразимото магическо представление. Все пак Баба уведоми Рори, че предстои да види още много. Предстоеше церемониално празненство, после танци и след тях… Баба помисли, че трябва да обясни на Рори повече за басампо.
Както му бе споменал и по-рано, те бяха най-древното африканско племе — същински аристократи сред африканските негри — и толкова могъщи, че никога никой от тях не бе залавян или продаден като роб. Поне напоследък. Въпреки че и те поддържаха военна каста, никога не воюваха, нито ходеха на лов, тъй като не ядяха месото на диви животни. Славата на тяхната черна магия бе така широко известна и толкова се бояха всички, че никой не се осмеляваше да плячкосва от тях. Сам Баба не бе виждал примери на тяхното магьосничество, но като правоверен той побърза да увери Рори, че не им вярва. Все пак не можеше да се съмнява във видяното от собствените очи. Той бе виждал същия този Бора-Боро да фиксира със злокобен поглед един мъж и мъжът бе умрял за секунди пред очите му. Бе чувал, макар да не вярваше много в тази история, че нощем магьосниците на басампо се превръщали на животни — лъвове, леопарди или други зверове — и имали същата сила да превръщат другите в хиени. Затова именно хиените се въртели около хорските поселища и виели подобно на хората. Те плачели да бъдат превърнати отново в хора.
А най-странното нещо в Басампо било, че те нямали никакви брачни обреди, нямали дори думата „брак“ в езика си. На никой мъж басампо не се позволявало да има полови сношения с жена. Може би Рори е забелязал, че всяка жена в селището — а те били само прислуга — носи едно особено приспособление, което представлявало непробиваем девствен пояс. Сигурно е забелязал също така, тъй като то беше едно от най-очебийните неща в мъжете басампо, че всички мъже бяха прекъснати с клещи, независимо че според признанията на Баба тези приклещвания са станали по-скоро модна прищявка, отколкото нещо друго. Главното им предназначение беше да изпъват и уголемяват мъжките членове. Железните пояси на жените обаче не можеха никога да се отстранят и се носеха от пубертета до смъртта. Естествено, жените, които Рори бе видял в лагера, не бяха жените, които басампо използуваха за оплождане. Родилките се пазеха в друго строго охранявано селище на около една миля оттук и тези жени не носеха метални пояси. Те бяха довеждани само в специални случаи, определяни или от краля, или от шаманите. Всъщност ако тазвечерният пир приличаше на другите, с които бе почитан Баба, може би Рори щеше да види някои от тях.
Рори бе озадачен. Щом на мъжете басампо се отказваха всякакви сношения с жени, щом жените, обслужващи селището, носеха метални пояси, които не можеха да се свалят, и щом жените, които раждаха, се охраняваха строго настрана от столицата, как тогава се възпроизвеждаше племето? Съвсем просто, каза Баба. Някога кралят, и само кралят правил всички деца на племето, но то било много отдавна. Сега агенти на басампо били изпращани по всички пазарища на роби в Африка да подбират най-хубавите момчета и момичета, за които плащали най-високи цени. Обикновената възраст на купуваните била между шест и седем години. Докарани в женското поселище, те били грижливо отглеждани, докато станели годни за оплождане.
Дойдело ли времето за съешаване, никой мъж не бивал допускан до повече от три жени. Освен това племето избягвало смешението на расите. След като заплоди три деца, мъжът бил продаван на Баба — затова именно Басампо представлявал такъв ценен пазар за него. Мъжете, родени от тези съчетания, на шестнадесетгодишна възраст ставали бойци на басампо. Жените ставали прислужнички. За възпроизводство била използувана винаги прясна кръв. А сега, откакто крал Джалайа се възкачил на трона, а това било преди две години, при навършването му на шестнайсетгодишна възраст не само разплодните роби били
