носа си. Но коленопреклонното му отношение към сбирщината от шумолящите, дрънкащи и вонящи същества бе очевидно. И то не бе само страхопочитание, а направо страх. Той им заговори на непознат език и един по един те му отговаряха, докато кралят не се обърна към Баба на арабски и не го накара да свалят болния от носилката и да го доведат в двора. Беше вече нощ, но мястото се осветяваше от горящи факли.
Когато положиха Тим на земята, въздействието на опиума се беше разнесло напълно и той, замаян от болка, бе заобиколен от тези странни привидения. Тим посегна към ръката на Рори.
— Смятат да ме убият ли, Рори?
— Казват, че възнамеряват да те излекуват.
Кралят с огромния фалос, олюляващ се встрани, застана над Тим. Коленичи да види добре лицето му.
— Наистина е симпатичен и има коса с меден цвят и кожа бяла като мляко. Ще го спасим.
— Какво ще правят с мен, Рори? — попита Тим.
Рори сви рамене, неспособен да отговори, но когато заговори, думите му бяха съвсем убедителни.
— Ще бъда откровен с теб, Тими. Тъй както стоят нещата, съмнявам се дали ще можеш да издържиш още един ден. То си е твоя работа, но ако бях на твое място, щях да ги оставя да правят каквото смятат. Баба казва, че владеят някаква черна магия, някаква вълшебна сила и че ще те изцерят, Тими. Казано между двама ни, той е най-проклетото място, където съм се навирал, и няма да се побоя да ти кажа, че сам аз съм здравата изплашен. Но да изживеем и това, а Тими?
— Щом казваш, Рори.
Но сега вече нито Тим, нито Рори можеха да решават, звън светлинния кръг се понесе тракане и бумтеж на барабани раздра тишината на нощта, отеквайки в колибите, докато се превърна в нескончаем шум. На групи от по двама-трима обитателите на селото се затътриха към кръга. Дори жените, охранявани отблизо от пазачите, забързаха със странната си разкрачена походка и бяха струпани на другия край на канала, който заобикаляше двореца. Никой не говореше и за Рори бе очевидно, че дори тези хора, запознати с ритуали от рода на сегашния, бяха изплашени.
Бумтенето на барабаните продължаваше, нарастващо по сила и скорост, докато Рори не почувствува как блъска в ушите му като чук. Забърза се спор между облечените в изсушена трева лекари край огъня и един от тях мушна копието си в пламъците. След още по-възбудено бръщолевене и диви ръкомахания започна странен танц. Единият от лекарите поведе останалите с несръчно, подскачащо движение, при което правеха три четири крачки напред, две назад и отново пак същото. Водещият носеше въже от трева, окичено с пера от папагали, и го влачеше по земята след себе си.
Сега бойците стояха прави и изплашени, поглеждайки със сведени очи към въжето в ръката на лекаря. Мускулите на ръцете и краката им потръпваха в нервни тикове и слюнка течеше от устата им. Успокояваха се едва след като водещият процесията ги отминеше. Скачащата процесия продължи пътя си край канала, докато достигна групата жени. За разлика от мъжете, те не се опитваха да прикрият страха си, а се кланяха и молеха на шаманите, през цялото време вперили като мъжете поглед във въжето. Все още нищо не се случваше и когато шаманите стигнаха до края на жените, те се върнаха при огъня, пред който проведоха ново съвещание.
Кралят, сега настанен върху инкрустиран стол и заобиколен от придворните си, стана и приближи до Баба и Рори.
— Всички ние сме много щастливи, прекрасни шанго, че никой от мъжете и жените на нашия народ не е причина за злото в меднокосия мъж. Да, господарю шанго, той е наистина прекрасен с кожата си с цвят на мляко и очите с цвят на хеманит. Сега Бора-Боро изпраща да доведат един мъж от ямата, тъй като не можем да струпаме вината на никого от нашите бойци. Ние сме радостни, че никой от нашия народ не е виновен за болестта на белия мъж. Така няма да стане нужда да пренесем в жертва някого от собствените си мъже.
— Не, Ваше величество — отвърна Рори на краля. — Аз съм виновен за неговата болест. Аз причиних раната.
Без да отговори на Рори, кралят, не забравяйки своето достойнство, изтича до мястото, където стояха жреците, и им заговори. По даден сигнал барабаните пак задумкаха и жреците тръгнаха към Рори със същото подскачане. Когато първият мъж спря пред него, Рори чу как барабаните задумкаха силно и изведнъж млъкнаха. В последвалата зловеща тишина той видя изплетеното от трева въже да се надига от земята, докато застана изправено във въздуха пред него, твърдо като дръжката на копие. Настъпи вцепенение сред шаманите и краля, които се бяха върнали да застанат пред Рори, и Баба му обясни:
— Сега те знаят, че ти си виновен за злото и са убедени, че не си му причинил раните от зла умисъл. Обикновено пострадалият се лекува, като се принесе в жертва виновният за болестта му, но ти не се бой, велики лорд Сакс. Ти не само си брат на шанго, но си невинен за всяко зло. Поради това Бора-Боро ще вземе мъж от ямата и ще прехвърли вината върху него. Цялата отговорност за раната ще бъде отнета от теб и сложена в сърцето на мъжа, когото ще заместим.
Дълго чакаха, главният шаман свали маската си и Рори с учудване видя как от оживотворената купчина суха трева се появи човешки образ. Беше лицето на старец, злобно и порочно, но очите бяха на мъж с висок интелект. Това бе единственият старец, който Рори видя в селото. Човекът дойде при Рори, който едва не повърна от вонята му, и забръщолеви нещо, което Рори не можа да разбере.
— Той казва — преведе кралят, — че иска да му се плати за излекуването на тоя слуга. Никога не е виждал коса с цвета на твоята и може да направи голяма магия с нея. Иска само един кичур.
Цената изглеждаше прилична и Рори закима с глава, при което старецът пристъпи до него и като измъкна изпод тревната си дреха нож, отряза кичур коса. Прокара я бавно между пръстите си и копринената й мекота явно му достави удоволствие, защото той се усмихна на Рори. След това отскубна къс трева от костюма си и внимателно завърза кичура, пристягайки го около токата на огърлицата си. Като погледна към Рори и кимна многозначително с глава, той започна да рови из разните дреболии на огърлицата си, докато накрая отбра един малък, чер кръгъл предмет, който откъсна и го връчи на Рори, като същевременно бръщолевеше и ръкомахаше.
— Бора-Боро ти прави чест, господарю — прошепна кралят на Рори. — Току-що ти подари един от тестисите на Амдула, главатарят на Карамангис, който беше много храбър мъж.
Рори се поклони с благодарност, опипвайки с погнуса жилавото парче. После мушна ръка в джелабата и го сложи в кожената торбичка, която носеше вътре. Сега разбра какво представляваха висулките по копията на мъжете и по огърлиците на шиите им. Коленичи до Тим и улови ръката му.
— Зле ли си, Тим?
— Почти не издържам вече, Рори, дай ми още малко от онова питие. То ме кара да спя и да забравя болките.
Рори нямаше време за отговор. От другата страна на селището се разнесе шум й четирима бойци домъкнаха сред осветения кръг един мъж. Макар да беше няколко години по-възрастен от тези избрани образци на селото, той беше силен, добре оформен мъж, но сега, при смъртната уплаха, трепереше от ужас. Никой не обръщаше внимание на писъците и стенанията му и барабаните пак задумкаха. Четиримата бойци го изтеглиха до мястото, където лежеше Тим, и го накараха да легне, провлачвайки пищялите му с копията си. Той се бореше, ала те упорствуваха, докато го принудиха да коленичи. Сам Рори бе коленичил до Тим и лицето му беше на няколко инча от наплашения дивак, който се взираше в него с обезумели от ужас очи, бърборейки несвързано.
Барабаните задумкаха с по-шумен и по-бесен ритъм и сега цялото племе запя силно и рязко. Не песен, а някакъв пронизителен писък без думи. Един от шаманите грабна мушнатото в огъня копие, нажежено до червено. Държейки го зад гърба си, той пристъпи към мястото, където лежеше Тим и с бързо движение, съвсем неочаквано за Тим и Рори, положи желязото върху откритата рана. Тим изпищя и се надигна, но двама от мъжете седнаха на раменете му, докато острието на копието обгори раната от двете страни. След като отстраниха копието от раната, шаманът заби още димящата стомана в тялото на коленичилия мъж, като го прокара от гръдния кош до слабините. Други двама от шаманите грабнаха тялото на жертвата и с ръце разтвориха туловището му, измъквайки вътрешностите, докато още живата жертва издаваше писъци. Като разтвориха напълно кухината на тялото, те го натикаха върху крака на Тим, обгръщайки раната. С лески от върба го пристегнаха плътно около краката на Тим, бързо, сръчно и ловко отделиха ръцете, краката
