продавани на Баба, но също така и някои от бойците на басампо, както ще му бъде обяснено по-късно.
Значи ямата, край която бяха минали, беше мястото, където държаха разплодните роби, каза Рори. Баба поклати глава. Не, там държали бойци на Басампо. Щом мъжът от племето навършел трийсет години, бил изпращан в ямата. Това обясняваше печалното изражение по мъжките лица. Всеки ден ги приближавал все по-близо до ямата и до смъртта. Само на краля и шаманите било разрешено да стареят, защото басампо считали старостта за грозна и отблъскваща. Щом един мъж навършел трийсет лета, бил изпращан в ямата и оставал там, докато дойде времето да бъде заклан за храна или принесен в жертва за лечебна цел. Да, басампо били канибали и ядели човешко месо, независимо от мъж или от жена, макар че мъжете предпочитали мъжко, а жените женско месо. Особено жизнените части на мъжа като тестикулите, пениса, сърцето и черния дроб били най-отбраните деликатеси, понеже те обогатявали органите на този, който ги изяждал. Рори сметна това за възможно, защото никога не беше виждал така неимоверно развити мъже като бойците на Басампо. Винаги се беше гордял със собствената си надареност, ала явно не можеше да съперничи на никой басампо.
А жените? Да, те също били отделяни в една яма в женското поселище — прислужниците след достигането на определена възраст, а родилките след като родят три деца.
Рори се заинтересува от друг въпрос. Щом басампо не работеха и просто преживяваха няколко години в тази идилична атмосфера, то как тогава се издържаше племето? Сигурно се нуждаеха от средства, голяма част от които за издръжката им. Така е, обясни Баба. Те определяха налог от злато, слонова кост и други скъпоценности на всички околни племена, които никога не занемаряваха плащанията си. Страхуваха се от черната магия на Басампо.
А децата?
Държали ги в женското поселище, докато дойде време за младежите да дойдат в главното поселище, а на момичетата да постъпят като прислужници. Въпреки че басампо не практикуваха обрязването — дългите кожи бяха необходими за окачване на тежестите, — всяка година се организираше церемония за навършилите възрастта младежи. След продължителни изпитания, които включваха ходене по огън, самобичуване, продължително манипулиране на гениталните органи, докато произведат минимум пет последователни изригвания, и други упражнения, които Баба считаше премного гнусни за споменаване, избираха двама младежи и ги определяха за бъдещи жреци. Те изкарваха обучение, траещо повече от десет години, след което ги провъзгласяваха за шамани. Така се осигуряваше продължаване на черната магия със свежа кръв. По същия начин се поддържаше силата на бойците и басампо бяха винаги млади, красиви и силни. Рори положително е забелязал великолепната физика на бойците. Като отстраняваха старостта и болестите, те по всяко време представляваха племе от силни млади мъже и здрави жени, на които бе непозната както старостта, така и немощта, с изключение на краля и неговите жреци. При тях възрастта беше на уважение, тъй като беше признак на мъдрост.
Имаха и други необикновени обичаи, за които Баба искаше да предупреди Рори, но когато се залови с тези нови теми, двама младежи се появиха на прага с огромен меден съд вряла вода. Следваха ги други двама и още един, който носеше приличащи на каша листа и кърпи. С пълно раболепие те разсъблякоха Баба и Рори, изкъпаха ги, като използуваха листата да получат сапунена вода, изтриха ги с кърпите и накрая натриха телата им с ароматни зелени листа. След като привършиха, Рори почувствува силен бодеж и пламтене в слабините. То беше така забележимо и подчертано, че той спомена пред Баба, само за да бъде приветствуван с гръмък смях от страна на своя приятел.
— Те ти го сториха — кимна той към двамата прислужници. — Имат листа от еуфорбий, с които са натрили твоя „мборо“. Направиха го и на мен. Това е старо африканско възбуждащо средство. Ще пари и ще щипе за известно време, обаче в него няма нищо вредно. Само ще забележиш, че джелабата ти стърчи пред теб, сякаш си скрил кол под нея. — Баба посочи най-напред Рори, после себе си. — Виж! Но не се бой. От това не боли. То прави мъжа два пъти по-силен. Ела да се облечем.
Баба пак измъкна от сандъка внушителни роби, полагайки за Рори толкова грижи, колкото и за себе си. Сам Баба си сложи зелена чалма на хаджия, тъй като бе ходил в Мека, обаче настоя Рори да не покрива русата си коса, за да могат всички да го видят.
Прислужниците ги поведоха покрай вътрешния окоп, а след това по един малък пешеходен мост към големите централни постройки, където се намираше дворецът. Горяха същите огньове, но там-тамите бяха заглъхнали и доколкото Рори можеше да определи, присъствуваха само мъже. Не виждаше никоя от жените, присъствували на магическата церемония, нито пък забеляза някого от шаманите. Бойците седяха в кръг по земята, а младият крал бе седнал на инкрустиран трон, дълъг като диван и отрупан с възглавници. Той се изправи при влизането на Баба и Рори, посочвайки на Баба мястото от дясната си страна, а на Рори от лявата, така че тримата се настаниха на дивана. Сядането им бе съпроводено от думкането на там-тамите и оглушителните звуци на оркестър, съставен от флейти, дървени кречетала, медни европейски тромпети, дрънкулка от късове метал и навързани кратуни. Нямаше стремеж към хармония и все пак имаше определен ритъм, като сърцебиенето на огромно животно, което сякаш разбъркваше съзнанието на Рори с необикновено, необяснимо, ново по същество съдържание. В него той започна да долавя нещо от великата мистерия на Африка и усети как кожата му потръпна от страх, че само той като представител на друга раса, друга епоха, друга култура ще стане свидетел на нещо невидяно досега от бял човек. Почувствува как собствената му цивилизация става нищожна в сравнение с тази огромна и загадъчна сила, по-древна и по- мъдра от всичко познато досега от собствения му народ. Виждаше и това, че чувствата му се споделят от Баба, който се взираше напред с опулени очи. Дори младият крал имаше странно очаквателен израз, с наведена глава и полуотворена уста, от която висеше струйка лига. Очите му бяха странно вперени и деликатните му пръсти галеха вдлъбнатата резба на изкуствения фалос.
Рори се възползува от блуждаещия поглед на краля, за да го огледа. Въпреки че цветът на кожата му беше смолисто чер, той нямаше типично негърски черти. Косата му не беше ситна и гъсто накъдрена като на Баба — беше къса и здрава, но не като гъста вълна. Носът му беше фино оформен, без разширени ноздри, а устните му, макар да бяха пълни и чувствени, не бяха издути и провиснали. Докато го наблюдаваше, Рори стигна до заключението, че младежът е всъщност симпатичен, независимо от женствените му черти и подчертано грациозните му движения. Единствено той беше облечен и дрехите му бяха още по-великолепни от тези, които бе носил при пристигането им.
След като той, Рори и Баба седнаха, свитата му застана зад дългия диван толкова близо до гърба на Рори, че той можеше да почувствува топлината на единия от тях. Пламъците от огъня блестяха по черните тела, намазани с палмово масло и позлатяваха тъмните им кожи. Все пак това бяха все мъжки тела — здрави, млади атлети с твърди, яки мускули. Рори можеше да се възхищава на силата им, ала съвсем не можеше да ги пожелае.
Изглежда, че крал Джалайа дойде на себе си. Занесеният поглед го напусна и той се обърна към Рори, полагайки ръка върху неговата. Беше деликатно гледана, с дълги нежни нокти като на хищна птица, покрити със златен лак.
— Ние се радваме много на присъствието ти, господарю Сакс. Аз никога преди не съм виждал толкова красив мъж. Ти ме заинтересува, господарю Сакс. Задоволи любопитството ми, като ми покажеш дали цялото ти тяло е бяло.
Рори повдигна ръка така, че ръкавът на джелабата му падна свободно надолу, разкривайки дори още по-бялата кожа под мишницата, покрита със златист мъх, който контрастираше с бронзираната от слънцето ръка.
— Както виждате, Ваше величество.
Черната ръка се плъзна дръзко по ръката на Рори.
— Кожата ти е мека, господарю Сакс. Но само когато я търкам в една посока. Когато си плъзна ръката обратно, космите я правят да изглежда по-мека от черната кожа, която е без косми. Но в твоята кожа намирам хладина, каквато тъмната кожа не притежава. Може би под нея трябва да се запали малко огън, който да я затопли. При нас огънят гори непрестанно, затова кожата ти е винаги топла.
— Не бой се, тя може винаги да стане достатъчно гореща — усмихна се Рори, мислейки за настойчивия пламък между краката си.
— Един малък израз на почитанието ми към теб — кралят измъкна от ръката си тежка гривна от ковано злато и я подаде на Рори. — А сега, мои двама господари от Саакс — обърна се той към Баба, за да включи и него в разговора, — ще вечеряме и аз се надявам, че храната ще ни подкрепи за увеселението. Моите
