втурнаха към него от всички страни. Като подгонено животно той се опита да побегне, ала убежище нямаше. Жените го заобиколиха и той се облегна на ръба на фонтана, извил тялото си назад така, че възбудената му мъжественост стърчеше напред като кол. В миг те бяха връз него — вакханки с обезумели погледи, с пламнали очи и овлажнени устни. Хюсеин бе обгърнат в хаос от ръце и крака, когато черният евнух Бистака влезе сред това стълпотворение с дебела пръчка и ги заудря безогледно.
— Една по една, хубавици мои — изрева той, налагайки, където свари, с пръчката. — Една по една! На всяка ще дойде редът, макар че тези, които го пипнат първи, ще му се порадват по-добре.
Избягвайки за миг Хюсеин, жените се сбиха помежду си — хапеха се, дращеха се с нокти, щипеха, дърпаха си косите. Тънките им воали се разпокъсаха. Рори ги оприличи на глутница котки, диви и озлобени в своята порочност. Четири изваяни като статуи негърки, очевидно сговорили се предварително, застанаха в края на ревящата глутница, изчаквайки възможността да прегазят през биещите се към Хюсеин. С юмруци те се заловиха да повалят жените по пътя си, разчистваха с ритници други, издърпвайки други за косите, докато си пробиха път до Хюсеин. Като го заобиколиха, едната го сграбчи за ръцете като ги прикова към гърба му, докато другата вдигна подскачащите му пети и ги прикова за земята. Той успя да повали една от жените, ала общите им усилия надвиха и той се просна задъхан на земята. Една от амазонките клекна на гърдите му, приковавайки с тънките си черни бедра главата му, като търкаше тялото си над лицето му. Втората държеше китките му, а третата се насади върху краката му. Четвъртата, колкото и да беше блокирана от съперничките си, които я лишаваха от победата й, все пак успя да ги отблъсне. Като ги изрита, тя падна на колене пред Хюсеин и се наведе да лиже тялото му. Ръцете й се плъзгаха напред-назад така безмилостно, с такова настървение, че мимо волята му тялото му се изви в неукротим гърч и щом изригна, жената нададе триумфиращ вик, остави го и мигновено се размени с тази, която го бе яхнала през главата. Заелата нейното място не бе толкова щастлива, тъй като друга негърка, дебела и с гърди като зрели дини, я изрита и се хвърли върху Хюсеин, продължавайки там, където бе спряла другата. Ръцете й манипулираха ревностно, сякаш искаше да изскубне органа от тялото му, и когато делото й се увенча с успех, тя го заряза, отривайки ръцете си в дрипите на жената, която притискаше краката му. Тази изруга и я заплю, но откривайки удобния случай, разкрачи Хюсеин и се замъчи да го съживи, докато ръката й работеше като бутало.
Сега жените се укротиха и престанаха да се боричкат, тъй като след сполучливите резултати на първите три, нищо вече не можеше да се сравнява с предстоящото.
Една по една те се изреждаха да го изцеждат и тялото му се извиваше вече не в екстаз, а в агония. Писъците му станаха по-прегракнали и замряха — не беше нужно повече да насилват безпомощната му плът. Той бе престанал да се извива и сега се гърчеше на плочника. Накрая, след като и най-разпалените усилия останаха безплодни да го събудят, те се нахвърлиха обезумели отгоре му. Ръце, нокти и зъби разкъсваха плътта. Извадиха му очите, откъснаха му ушите, разкъсаха и устата му. Стройната жена с дълга златиста коса и кожа като мляко, която Рори бе забелязал в началото, като обезумяла заби хищно ноктите си в гениталните му органи, кастрира го и вдигна високо кървавия трофей на своята победа, крещейки като луда, докато тичаше през двора, за да застане под балкона, където стояха мъжете, и им покаже откъснатата плът в ръцете си. Рори погледна към нея. Най-красивата жена, която някога бе срещал.
Жените пак се сбиха помежду си, деряха кожа от тялото му, разкъсваха мускулите му, докато Рори се замоли дано Хюсеин да е вече мъртъв. Увери се, когато видя една кикотеща се фурия да размахва тестисите на жертвата около шията си и да се измъква с танцова стъпка из тълпата. Но дори и Хюсеиновата смърт не ги укроти. Вече бяха озверели и плътта в ръцете им разпалваше безумието. Русата красавица, която бе изскубнала члена му, захвърли трофея си и се втурна при другите, за да се върне след малко под балкона, хвърляйки нещо към Баба. Той не посегна да го улови и когато то падна на пода пред Рори, той видя, че е пръст.
Плочникът бе хлъзгав от кръв, но харпиите не спираха, докато Бистака по сигнал на Баба ги разгони с пръчката и те се свиха със скимтене в един ъгъл.
Рори погледна и щеше да повърне при вида на безформеното червено месо и потъналите в кръв ръце на задъханите жени. Докато се взираше, той чу строполяването на майката на Хюсеин, която полетя от балкона към плочите. Тялото й беше обезглавено. Жените от харема погледнаха към майката на Баба, останала сама. Тя хвърли окървавения ятаган към двора, вдигна двете си ръце към главата и извика:
— Почит! Отдайте почит на султана на Саакс и научете как младият лъв разкъсва чакалите, които хапят петите му!
Една подир друга жените се проснаха на окървавената земя, насочили глави към Баба. Бавно една от тях — белокожата блондинка — вдигна глава, поглеждайки шанго право в очите.
— Пожали ни, господарю — замоли тя със силен акцент. — Ние ти служихме добре тази нощ. Живей в мир и имай милост към нас, твоите покорни слуги.
Баба обърна гръб и с бавна крачка влезе в стаята. Вътре някой бе запалил свещ и при оскъдната й светлина Рори забеляза една сълза, която се спускаше по гладката буза на Баба.
— Каллас! — каза той. — Свърши се.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
След мъчителното преживяване в Басампо, последвано от убийството на Хюсеин през първата нощ в Саакс, на Рори му се гадеше от бруталността, кръвопролитието и жестокостите. Изглежда човешкият живот бе най-евтината стока в Африка. Човек можеше да бъде принесен в жертва, за да се умилостиви гнева на някой африкански бог. Можеше да бъде обезглавен по прищявката на местния властник, затова че е стъпил върху сянката му. Или можеше да бъде измъчван префинено, само за да разсее за момент скуката на някой дребен шейх от пустинята. Африка наистина беше страна на жестокостите. Реките й гъмжаха от крокодили, джунглите й — от отровни змии, просторните савани изобилстваха от диви зверове, а въздухът от кръвожадни насекоми. И населението й бе погълнало всички злини, на които го учеха те, за да се бранят по суша, вода и въздух.
Не, това не беше съвсем вярно! Рори бе открил в Африка милосърдие, приятелство и гостоприемство, които надхвърлят всичко, което би могъл да си представи. Баба бе предложил на Рори любезното си и безкористно приятелство. Баба се бе показал и великодушен: тръгнал от Ливърпул без пукнат шилинг, сега Рори беше богат като английски крал. Дори рубинът, подарен му небрежно от Баба, струваше повече от „Черният принц“, кичещ Хановерската корона. Дрехите, които носеше, принадлежали някога на Хюсеин, далеч надхвърляха всичко, каквото бе обличал дотогава, а те не бяха единственото наследство на Хюсеин. От прозореца на покоите си Рори гледаше към двора на харема, обитаван от наложниците и робините на Хюсеин. Четирите му жени и безбройните им деца бяха изпитали до един задушаващото въздействие на коприненото въже на един евнух, но робините и наложниците бяха пощадени. Рори вече ги беше огледал, след като Баба му бе казал, че сега те са негови. Негово имущество! Негови робини! Негова стока!
Като изгладняло хлапе в магазин за бонбони Рори не беше в състояние да си избере. Където и да погледнеше, виждаше изкушение и не знаеше коя сладка плът му се иска да вкуси най-напред. Хюсеин наистина бе познавал плътта и сега грижливо подбираните от него роби от пазарищата в Кайро, Хартум, Тунис, Фец и Маракеш бяха строени пред Рори, за да им се наслаждава. Трябваше само да излезе на балкона на стаята си, да огледа красавиците, които минаваха под погледа му и след като направеше избора, да предаде желанието си на своя евнух на харема Карем. След няколко минути избраницата се намираше до неговия диван, готова да се подчини на заповедите му.
Ала независимо от това неизказано богатство Рори често се обръщаше към Елмира, която първа бе дошла при него в палатката на Баба. С нея се чувствуваше по-свободен, а и тя бе свикнала така, че предугаждаше желанията му преди още да ги е изказал. Беше тиха, нежна девойка, благоразумна и кротка в своята привързаност към Рори. Но кротостта и смирението, които проявяваше денем, нощем се променяха в бясна настървеност, стига той да пожелаеше.
Черният леопард Чатсуба бе премного за него и Рори я отминаваше, с изключение на редките случаи,
