Обичам моите жени да бъдат повечко подплатени — и той направи крачки и обхвана едната от гърдите й под тънкия воал. — Харесвам ги с малко по-големички цици. Но се надявам, че и така ще ми свършиш работа.
— Щастлива съм, че не ти се нравя, господарю мавър. Вие, варварите, мислите само за женското тяло. Никога за нещо друго.
— Например? — запита той.
— Нейната интелигентност, нейната любов, нейната привързаност.
— Моята робиня Елмира — каза той, посочвайки към нея — е интелигентна. Има здрав разум и положително проявява към мен любов и привързаност.
— Тогава защо не се придържаш към нея? Защо искаш други жени, щом си намерил в една всичко, което искаш?
Той се засмя.
— Защото съм мъж. Обичам разнообразието. Твоята бледа кожа и златисти коси дразнят любопитството ми, макар че си твърде кокалеста и костите ти се показват през кожата. Така или иначе, възнамерявам да те имам, та ако ще е само да си задоволя любопитството. Понякога в студените жени, каквато изглежда си ти, се крият непознати огньове. Иска ми се да направя опит да ги разгоря.
Англичанката го огледа внимателно.
— Аз няма да бъда изнасилена, господарю мавър, но трябва да ти кажа, че на вид си много по-добър от другите мазни негри, които се опитаха да сторят същото. Всъщност ти дори не приличаш на негър.
Той се завъртя и обърна гръб. С един сигнал показа желанието си Млийка, Ома и Елмира да останат. Когато пак се обърна към англичанката Мери, тя продължаваше да се взира в него. Храбростта й се беше стопила и в очите й потрепваше страх. Надигна се на една ръка, приковала очи в него като оградено животинче.
— Какво възнамеряваш да правиш с мен?
Той протегна ръка към нея и й се поклони грациозно е благородство, наследено от аристократичните му предци.
— Мога да употребя ласкателства, милейди, но ласкателствата не ми импонират. Моят отговор, на чист английски, е, че възнамерявам да те имам. Проста работа, която няма да отнеме повече от час. В случай че не склониш обаче, тогава ще те похитя. Имаш право на избор — изговори той на английски.
Без да се замисля, тя протегна ръка към него и той я повдигна да се изправи. Почти веднага тя се дръпна от него, клатейки глава в недоумение.
— Какво рече? — Очите й бяха разширени от удивление. Автоматично тя също бе минала на английски.
— Казах, че възнамерявам да те похитя, макар да смятах, че няма да стане нужда.
— Но ти говориш английски?
— А защо не? — сви рамене той. — Аз съм шотландец, а повечето шотландци поне се опитват да говорят английски. Рори Махаунд, барон ъф Сакс на вашите услуги, милейди. Макар че услугите, които смятам да ви направя, може да не бъдат съвсем желателни.
— Не може да е вярно! Не може! — Тя впи поглед в него, търсейки с очи някакво уверение. — Ти си брат на онзи мръсен негърски султан, или поне така ми казаха, когато ме завличаха насам.
— Действително съм такъв, но същевременно съм и Рори Махаунд. Наследник на Килбърни и пети барон ъф Сакс. Нито съм мавър, нито съм гаден. Вярно, побратимен съм с мавър, но те уверявам, че и той не е мръсен.
— Тогава спаси ме! В името на Христа, в когото и двамата вярваме, върни ме в Англия! — изведнъж тя стана подозрителна. — Да не би това да е капан? Да не се опитваш да ме измамиш? Според това, което зная, ти изглежда си един проклет мавър, научил някак си английски.
Той протегна ръка, освободи краят на чалмата и я разви бавно, докато косата му се разпиля по раменете. Блестеше светла и златиста, като нейната. Като си разкопча кафтана, измъкна си едната ръка от ръкава. Белотата на кожата му блесна на бледата светлина.
— Шотландското ми произхождение не може да се смята за прост английски, нито косата ми, която е светла като твоята. Нито кожата ми, която също е бяла.
— Вярвам ти. Ще ми помогнеш ли?
— Бих могъл, лейди Мери, бих могъл. Но ако сторя това за теб, какво ще ми дадеш в замяна?
— Баща ми ще те възнагради.
Той се засмя, опипвайки с пръсти огърлицата от злато и перли на врата си.
— Със златни гвинеи, предполагам. Уви, лейди Мери, от пари нямам нужда.
— Тогава какво?
— Тъкмо за тази дреболия говорим. Ти си я запазила от други, а тя е нещо, което би удовлетворило моята суетност. Би било по-приятно ако ми я дадеш, вместо да я вземам силом.
— Искаш да кажеш…?
— Именно.
— Всеки мъж крие в ума си същата долна мисъл. Но защо е толкова важно за теб? Предполагам, че като брат на султана ти можеш да избираш стотици момичета.
— Триста, по-точно. — Той посочи към балкона над харема си.
— Всяка от тези би била по-опитна от мен в стремежа си да те задоволи.
Той кимна в съгласие и присегна пробно за ръката й. Тя не я отдръпна.
— Тогава защо? — настоя тя.
— Наречи го суетност, лейди Мери. Моят брат султанът каза, че никой мъж не е успял да те обладае. Искам да му се похваля, че съм сполучил там, където бейове и султани не са успели.
— И ако откажа?
— Едва ли ще ти бъде от полза. Така или иначе, възнамерявам да те имам. Проявиш ли нежелание, само ще повикам Млийка и Ома да те държат. Трябва да те уведомя, че гласим керван от робини за пазарите в Тимбукту. Там бихме взели добри пари за теб. Арабските емири и шейхът на Судан предпочитат блондинки, доколкото зная.
— Заклела съм се, че никой мъж няма да ме има, освен ако е от моята раса и ако бъде мой съпруг. Това е обет, който няма да наруша.
— Трябва да си признаеш, че удовлетворявам половината от исканията ти. Стига да не упорстваш срещу факта, че съм шотландец, а ти англичанка. Колкото до въпроса за съпруга, и това може да се уреди. Дори ще се оженя за теб. Е, това няма да стане в Уестминстър, или да се извърши от Кентърбърийския епископ, но може да докараме някой имам, за да го стори според тукашния обичай.
— Презирам те! Мразя те! О, нямаш представа колко те мразя! Да бях в Англия…
— Обаче не си в Англия, лейди Мери. Шансовете ти да се добереш дотам намаляват с всяка секунда. Защото веднъж в живота си трябва да направиш нещо, което не искаш. Хайде, момиче! Ценността, която криеш между бедрата си, рано или късно някой ще вземе. Може би ще предпочетеш мен, вместо някой черен емир, който би те купил.
Тя помълча, преди да му отговори, продължавайки да го оглежда. Когато най-сетне заговори, нахалният й тон бе изчезнал.
— Ти току-що ми предложи един вид брак. Как бих могла да зная какъв си всъщност? Наричаш се барон ъф Сакс.
— Не аз се наричам така. Така ми е името. Ако някога се върнеш в Англия, можеш да ме намериш заедно с всички барони Сакс в алманаха Гота. Там положително ме има, тъй като Сакс е старо шотландско име, макар и позабравено. Не съм прибавил много към славата му, разбира се, но ако се оженя за теб, ти ще бъдеш лейди Мери ъф Сакс, вместо не знам какво име ми каза.
— Би било интересно да зная как си станал брат на султана на Саакс. — Тя се поколеба за миг. — Сакс и Саакс? Има ли някаква връзка?
— Нека не променяме темата. Чакат ни по-сериозни работи от един разговор за имената. — Той посочи към дивана.
— Не можеш ли да почакаш, докато се оженим? — Тя положи усилия да се усмихне, правейки опити да отложи. — Ти ми обеща брак, но, изглежда, си забравил нещо. Не е ли редно, когато мъж предлага брак на
