да я изпрати в Тимбукту. Млийка, с растящите си знания по английски, бе, който се намеси, опитвайки се за пръв път да не се съгласи със заповедите на своя господар. Беше се намесил като посредник и обясни колко по-лесно и по-приятно би било, ако намереха подходящ начин, който би осигурил удоволствията на взаимната им компания и би допринесъл за мира и спокойствието. Мери първа се съгласи и успя да убеди Рори, който в края на краищата отстъпи. Оттогава те започнаха да се наслаждават на взаимната си компания.
Колкото и да ревнуваше Елмира, Мери се залови да я учи английски. За четиримата — Рори, Млийка, Мери и Елмира — стана нещо обикновено да прекарват заедно няколко часа в стаята на Рори всяка вечер, разисквайки върху събитията през деня пред чаша горещ ментов чай.
Имаше за какво да се разисква. В двореца ставаха промени. Рори с изненада откри нова черта от характера на Баба. Под безгрижния чар на своя приятел се таеше деловитост. Куп неща привличаха вниманието на Рори и Баба от утринното викане на мюезина, докато станеше толкова тъмно, че не можеха да различат белия конец от черния. Мансур и старият Слиман бяха удостоени с доверието им и всичко из двореца се обръщаше с главата надолу. Баба бе нетърпелив от мудността на всички и това личеше в непрестанното търчане на слугите, заставащите мирно пазачи при влизането или излизането на султана, вместо да се излежават лениво на прага в дворцовите служители, заставени да отчитат всичко, което минаваше през ръцете им.
Направено беше преброяване на робите и наложниците в харемите. Сборът изуми Рори. Всяко родено в двореца дете бе успяло да остане и израсне там и в резултат половината от тях нямаше какво да правят. Тези, които имаха някакви задължения, държаха ревностно на тях, колкото и незначителни да бяха, и не даваха достъп до себе си. Един можеше да мете половин стая, но не би се заел с другата половина, за която отговаряше друг роб. През властвуването на стария султан нещата бавно се бяха влошавали, но сега, под всеобхватното око на Баба, всичко в двореца започна да се оправя. Външните стени бяха варосани така, че заблестяха, вместо да се рушат под слънцето. Прахът, наслояван от години, бе почистен. Износените покривки на диваните бяха заменени, подновиха и възглавниците. Всичко бе измито и ценните килими, които през годините бяха загубили вида си под пластове мръсотия, заблестяха като скъпоценни камъни.
Бавен беше процесът на преброяване, оценяване и проверка на всички жени, но когато се сумира цялото количество, то надхвърли осемстотин. Всяка бе проверена лично от Рори, Баба и младия Мансур, за да решат коя трябва да бъде продадена и коя да остане. По-старите, главно от харема на бащата на Баба, чиято цена бе незначителна, получиха разрешение да останат и доживеят живота си като прислужници в двореца. По-младите бяха прочистени от харемите на Баба и Мансур. В това число влязоха тези, които бяха омръзнали на братята, както и тези, към които никога не бяха чувствували привързаност. Беше дълго и уморително, тъй като всяка жена трябваше да бъде грижливо проверена по възраст, хубост, здраве и общото разположение, като се вземеше предвид и способността й да развлича господаря си. Лееха се сълзи, отправяха се молби и дори заплахи, но Баба беше безмилостен: каза, че или ще бъдат продадени, или обесени. Нито една не предпочете второто.
После стана въпрос за жените от харема на Хюсеин, оставени временно под разпореждането на Рори.
— Те са твои, братко мой, за да правиш каквото си искаш с тях. Дадох ти ги, без да те обвързвам. Ако желаеш да ги задържиш в Саакс до завръщането си, ние ще ги пазим. Ако предпочиташ да ги избесим, ще осигурим достатъчно копринено въже. Или можеш да ги продадеш. Получените пари ще бъдат твои. Не искам нищо, принадлежало на моя брат. Но каквото и да направиш с тях, предлагам ти да избереш няколко да те придружат по време на дългото пътуване. Мъжът не бива да остава за дълго без жени. Тъй както жените от нашите хареми се нуждаят да бъдат обслужвани от евнусите, така и мъжът се нуждае от жени със себе си. Иначе в отчаянието си ще се обърне към безбради момчета, които следват всеки керван. Кажи, Рори, как искаш да се разпоредя с твоя харем?
Рори се замисли за жените, всички готови да изпълняват заповедите му. Установи, че може да отдели само едно лице от всички. Останалите бяха просто гърчещи се бедра, влажни устни и търсещи ръце. Само една бе запомнил и желаеше.
— Ще задържа само Елмира. Свикнах с нея, привързах се към нея. Понякога се чудя дали наистина не я обичам. Тя е с мен от първата нощ на срещата ми с теб и е част от мен. Не ми иска нищо, а ми дава всичко. Останалите могат да бъдат включени към кервана за Тимбукту.
Баба кимна.
— Включваш ли и англичанката към другите? След като не видях лицето ти издраскано и не забелязах да пристъпяш разкрачен, предполагам, че си успял там, където другите не сполучиха.
— Успях. Но не беше кой знае каква победа. Мисля, че тя ме мрази още повече, защото съм успял.
— Ти си мъж сред мъжете. — Баба го огледа критично и се засмя. — Там, където бейове, емири и султани не успяха, ти спечели. И все пак не го считам за толкова голям плюс, Рори. Всяко момиче би те предпочело пред някой треперещ бей с пищяли като вретена и увиснало въже между краката си.
— Баба, сключих сделка с момичето. Тя разтвори краката си само защото й обещах да я върна в Англия. След като осъществих това, което желаех, установих, че не ме блазни вече. Сега съм повече арабин, отколкото англичанин, Баба. Не отричам факта, че тя е моя съотечественичка и се чувствувам задължен към нея. Но да я повалям в леглото, все едно че го правя със сестра си. Струва ми се като кръвосмешение.
Да, тя наистина му изглеждаше като сестра, жена, която не обичаше, но с която го свързваха кръвни връзки и някаква неопределима близост. Бе поел задължението да я извади от харема на стария султан и да я прехвърли в своя, като й бе дал отделни покои. Понякога, влизайки в своето отделение, казваше да я повикат, преди да е пратил за Елмира. Хубаво бе да поговори английски, макар че разговорът им беше предимно горчив и водещ до кавги. Понякога беше по-забавно да кръстосаш шпаги по английски, вместо да се пресищаш с мед на арабски. Но постепенно разговорът им ставаше все по-малко жлъчен и те бяха в състояние да разискват беззлобно по въпроси, като например времето и клюките из двореца. Една нощ той с изненада откри английска вечеря вместо обикновения кускус. Не беше сготвена добре, но беше приятно разнообразие. Мери призна, че я е приготвила, но го усука, че завладяла едно кътче от дворцовата кухня, защото се отегчила от вечния кускус. Беше приготвила за себе си и оставила остатъците за него.
Все повече и повече между тях се установяваше връзката между брат и сестра. Рори нямаше желание да я събаря в леглото си, макар често да се чудеше дали тя не е променила отношението си към него. Въпреки че очите й продължаваха да светкат със същата омраза, понякога улавяше, че го гледа с нещо, близко до желанието. Поне не беше омраза.
Баба го беше уверил, че освобождаването й няма да представлява трудност. Все пак, предупреди го той, веднъж свободна, положението й ставаше несигурно. Като робиня, тя се ползваше с известна протекция и беше неприкосновена, но като свободна жена щеше да бъде постоянно в опасност.
— Бих могъл да се оженя за нея — предложи Рори. Припомни си обещанието, което й беше дал.
Баба поклати глава.
— Не може, докато тя не приеме исляма, а се съмнявам дали ще пожелае. Дори и аз не мога да принудя един имам да ожени неправоверни. — Той се замисли. — Чакай! Намерих решението! Казваш, че я чувствуваш като сестра. Много добре, ще я направим наша сестра.
За Баба мислите означаваха действие. Когато при пляскането на ръцете му се появи един роб, той извика:
— Доведи жълтокосата робиня нрзани! Кажи й, че султанът е наредил да се яви пред него и емира!
— За какъв емир говориш? — попита Рори.
— За теб! — насочи пръст към него Баба.
— Откога съм емир?
— Точно от две минути. Така реших. Мансур е такъв. Той е мой брат. Ти също си мой брат, значи и ти трябва да бъдеш емир. И тъй като имам двама емири, ще трябва да се потрудя ида назнача един шанго. Имам осем мъжки хлапета, които се гонят из женското отделение, ала никоя от съпругите ми досега не ми е родила мъжко. Веднага, щом те изпратя за Тимбукту, възнамерявам да се разведа с тях. Едно от копелетата ми е на осем години. Може би ще се оженя за майка му и ще направя момчето шанго. Момчето е симпатично и майка му има добра кръв. — Той спря да говори, прекъснат от почукване на вратата. Когато извика „Влез!“, лейди Мери прекрачи вътре.
Този път влезе с вдигната глава. Беше забулена и Рори със задоволство видя, че докато пристъпяше
