Басампо. Те щяха да бъдат чиста печалба, тъй като бяха дар от благодарната кралица.
— А принцеса Ясмин? — Баба погледна към Рори.
— Вероятно за нея би било най-добре да замине с Тим направо за Танжер — каза Рори. Баба се съгласи. Султанството на Саакс притежаваше малък дворец там. Тя щеше да бъде настанена на сигурно място и губернаторът на Танжер никога не би узнал, че принцесата на Саакс е същата хурия, която някога бе издраскала издълбаното му от едра шарка лице.
— Пусто ще бъде без теб тук, Рори — усмихна се Баба и въздъхна.
— Аз ще бъда далеч по-самотен, но ти обещавам, че всяка вечер по времето, когато мюезинът се качи на минарето и призовава правоверните на молитва, ще мисля за теб. Обещавам ти и това, че някой ден ще се върна в Саакс. Тогава ще видя всички нововъведения, които си направил.
Баба въздъхна отново.
— Тогава ще бъдем по-стари, Рори, и с всичките струпани на раменете си грижи не ще можем да се смеем както сега.
— О, ще се смеем — увери го Рори. — Аз и ти никога няма да остареем, Баба. След петдесет години, когато се върна в Саакс за последен път, ние все още ще яздим жребците си и…
— И нашите кобилки от харема — тупна го Баба по рамото.
— И колко харема ще си разпродал дотогава? — попита Мансур.
— Достатъчно, за да станем по-богати от самия османски султан — намигна Баба на Рори. — А сега да отидем в хамама и да се отървем от дневните грижи. Услугите на Ал Джарир ще накарат даже и Тим да забрави съпругата си.
— Знаеш ли, наистина започнах да я обиквам — призна си Тим, — макар да ми каза, че никога нямало да забрави Баба, който бил истински слон, и Рори, който бил същински лъв.
— А на теб какво определение даде?
— На мен ли? — Тим разтвори робата си, за да разкрие едно кожено приспособление, подобно на това, което бе носила кралицата, само че доста по-малко. — Мен ме нарече носорог.
— Значи ни превъзхождаш — разсмя се Баба и намигна на Рори. — Казват, че рогът на носорога е най- мощното оръжие в света!
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Рори се олюля на уморения кон, опитвайки се да залъже в галоп провлечените му стъпки. Клетото животно бе напълно изтощено и отказа да ускори крачката си. Сега, когато белите минарета на Танжер бяха пред тях, Рори бързаше да влезе в града и да сложи край на най-тежкото пътуване, което някога бе вършил. Вече му се виждаше краят, а му се струваше, че тези няколко мили никога няма да свършат. Хвърли поглед към двамата си придружители, Слиман и Млийка. Видя, че и те са изморени колкото него. Главата на Млийка се клатушкаше без контрол, а козята брадичка на Слиман бе провиснала.
Всеки ден от напускането му на Саакс се струваше на Рори година. Тъгуваше за Саакс с носталгия, непозната преди. Там беше единственият му дом, който някога бе имал. Тъгуваше за удобствата на харема и особено за ласките на Елмира, която бе заминала за Танжер с Мери. Тъгуваше дори и по Мери. Положително би се радвал на една свада с нея, но това, както и Елмира, щеше да го очаква в Танжер. А най-много му липсваше Баба. Ако Баба беше до него, пътуването не би било така уморително. Стотици пъти през деня той намираше думи на върха на езика си, с които да общува с Баба, само за да разбере, че всяка минута го отпраща все по-далеч от мъжа, станал негов пръв приятел. Приятел ли? Ха! Нищо по-плоско и банално нямаше от тази дума! Уаллахи! Баба беше негов брат!
Когато напускаше Саакс, керванът му изглеждаше безкраен. Сега бяха останали само трима — той, Млийка и Слиман. От търговска гледна точка пътуването се беше оказало успешно. Той получи далеч по- високи цени за стоката, отколкото бяха мечтали с Баба. След изтощителното пътуване с кервана до реката, след дългите, задушни дни, прекарани на лодката, и след пристигането им в наводнения е бълхи и задушен от слънцето Тимбукту, Рори бе щастлив да се раздели с живата си стока. Бе загубил само две от жените и никой от младите не се беше разболял. Градът беше пълен с преуспяващи търговци, всички изправени пред глад за робини поради големите доставки за факториите по крайбрежието. Вярно, хитрите търговци се бяха пазарили за цената, но Рори знаеше, че носи превъзходно качество, само като гледаше лакомите им погледи. Никога досега не бяха попадали на такава първокачествена стока. Умело ги бе противопоставил един на друг и постепенно повиши цените. Всеки търговец му беше дал рушвети и го подложи на скрити изкушения. Той бе приел всички, за да продаде най-накрая на този, който му предложи най-много пари. Колкото и да звучеше странно, най-голямо наддаване стана за младите — за гъвкавите като върби юноши с меки ръце и гладка кожа. Тънките като жила на пчела устни и засенените с боя очи бяха донесли най-много. Удивително много!
Седмици бяха минали в пазарлъци и Рори нямаше представа докога ще се проточи разпродажбата. Достатъчно е да се каже, че торбите им се напълниха със сребърни пари с лика на Мария Тереза, португалски ексудоси, испански пезети, английски гвинеи, златни слитъци, торбички златен прах и пъстра смесица от нешлифовани смарагди, диаманти и перли. Бе премного уморен, за да ги изчислява, но знаеше, че далеч са надминали очакванията на Баба.
По време на престоя им в Тимбукту той и Слиман живееха в една мръсна колиба от кал, обслужвани само от Млийка. Ако съществуваше жилище, лишено от елементарни удобства, то бе именно това. Горещината бе тъй потискаща, че Рори бе изнесъл леглото си на покрива, но дори и там бе невъзможно да се спи поради рояците насекоми. През първите няколко седмици се утешаваше с една или друга жена от харемите на Саакс, докато вследствие на задухата, праха и мухите дори и жените го отблъснаха и той предпочете да се търкаля самичък в джелабата и да спи на покрива, докато Слиман вардеше непрестанно пълнещите се торби със злато, а Млийка спеше в краката на стареца.
Накрая, след цяла вечност отегчителна работа, бе приключил и той се присъедини към първия керван, който трябваше да прекоси високите Атласки планини и пустинята до Маракеш. Ако пътуването до Тимбукту го бе изтощило, то не представляваше нищо в сравнение с прекосяването на пустинята. Пътуваха предимно нощем и спяха през деня, но потискащите пясъци изглеждаха безкрайни. Това съвсем не беше пустинята от бели пясъчни дюни, която бе си представял. Беше смет и камъни, кремък и шел. Беше ненадейни пясъчни вихрушки, помитащи песъчливата почва в облаци, които затъмняваха небето. Беше загадъчни, назъбени планини от базалт, блеснали като разтопен метал. На огромни разстояния срещаха кладенци с млечна, блудкава вода и съвсем нарядко някой забулен с палми оазис с кервансарай, годен по-скоро за камили, отколкото за хора. Беше се крепил ден подир ден, без да говори и без да иска да му говорят.
Въпреки че Млийка бе не по-малко изтощен от Рори, робът правеше всичко, за да улесни Рори. Издигаше навеси да закриля Рори от слънцето. Копаеше ямки в пръстта, за да се разположи Рори. Държеше шуплестия мех за вода на най-малкия ветрец, за да може блудкавата вода да се охлади. Но какво ли можеше да стори при тези обстоятелства, след като и той страдаше не по-малко от господари си?
Щом се добраха до високите Атласки планини и се спуснаха към зеления оазис Маракеш, си поеха дъх. Тук се разделиха с кервана и потърсиха убежище в един гъмжащ от дървеници кервансарай. Слиман уведоми Рори, че ще бъде добре дошъл в двореца на емира, но в мръсните си дрипи Рори не искаше да се представя, нито пък имаше волята и желанието да си купува нови дрехи. Просна се върху нечистия под, без да обръща внимание на мръсната слама й камилските изпражнения, грохнал под потните мишци, които се опитваха да го подигнат. Помнеше, че бе изритал жената до него, за да потъне в дълбок сън през цялата нощ, следващия ден и следващата нощ, докато се събуди с горчив вкус в устата и нашарено от паразитите тяло, небръснат цяла седмица. Настъпи нощта и той се разходи из сокаците, като грабна първите две чисти джелаби, които видя, една за себе си и друга за Млийка, след което двамата потърсиха и намериха един хамам. Цял час се кисна и стоя на парата, след което се предостави на Млийка, който го масажира и намачка, докато безчувствеността му изчезна. Излязоха от хамама и Рори се почувствува поосвежен. Един бръснар в Джимна ел Фна го обръсна на светлината на мъждукащо кандило, дивейки се на русата му брада.
