бързо, Елмира, спешно се нуждая от теб.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Оживената дейност, която последва пристигането на Рори в Танжер, бе толкова трескава, че понякога го разстройваше повече от последните напрегнати дни преди заминаването от Саакс. Въпреки че Мансур и Тим бяха извършили голяма част от подготвителните работи, за Рори все още оставаше много. В крайна сметка негова беше и окончателната дума — той трябваше да преценява, да взема решения. Най-напред трябваше да се преброят парите и да се внесат при един банкер и търговец на скъпоценности. Когато златото се изтегли и скъпоценните камъни оценени и продадени, когато различните монети бяха изчислени и обменени в испански жълтици, Рори ги превърна наум във фунтове. Сумата го изуми — четиридесет хиляди фунта стерлинги! Разделено между него и Баба, това представляваше солидно състояние, дори и ако до края на живота си не работеха нищо. А все пак то бе само началото, което щеше да се превърне в нова „черна слонова кост“, която пък на свой ред щеше да се превърне в нови златни фунтове.
Мансур бе довел със себе си керван от сто и петдесет роби от Саакс. Бе ги настанил в стар склад до пристанището. Бяха все първокачествени образци — фан, мандиго, хауза, уолоф, фулани, лоби и аджукру — най-търсените племена, които Баба бе закупил от странствуващите арабски роботърговци в добавка към повече от петдесетте басампо, които бе довел Тим. За щастие нямаха злополука по време на дългия преход от Саакс до Танжер. Мансур бе инструктиран от Баба за стойността на стоката и се беше грижил хората да бъдат добре третирани в кервана. От своя страна, проницателният Мансур бе проявил здрав разум. Надъха ги с мисълта за предстоящото презморско приключение, зад което, описа им той, имало земя на вечното блаженство — хубави жени, изобилна храна, непрекъснато ловуване и малко работа. Нищо чудно, че перспективата ги заплени, въпреки робските окови, които влачеха. За разлика от клетите души в повечето робски кервани те не бяха оковани, крачеха, опиянени от първата глътка на свободата и гледаха в бъдещето без страх и опасения. Нито един от тях не избяга. След пристигането си бяха почивали няколко седмици. Даваха им добра храна, позволи им да се къпят и да правят упражнения всеки ден, телата им натриваха с палмово масло. Рори ги посети във временните бараки и ги намери в добро състояние, нетърпеливи да предприемат пътешествието през океана.
Рори знаеше, че ще се нуждае от още роби, макар че точният брой зависеше от вместимостта на кораба, който успее да намери за транспорта им до Карибския залив. След разговор с Мансур се оказа, че не това е очакваната голяма трудност. Цялата работа, обясни му Мансур, ще се уреди, след като посетят Сиди Мохамед ел Катиб, губернаторът на Танжер и представител на Танжер на великия и върховен марокански султан. Аудиенцията бе уредена за „бокра“ — утре.
Сиди Мохамед ел Катиб беше петдесетина годишен мъж, с огромна рошава черна брада и бронзово телосложение. Рори си помисли, че това е най-дебелият мъж, когото някога е срещал, и за секунда във въображението му изникна картина на огромната тлъста маса, опитваща се да прави любов с лейди Мери. Не беше учуден, че му е издрала лицето. Все пак, като мъж към мъж, Рори не можеше да не го одобри веднага. Като всички дебеланковци, той излъчваше жизненост и сърдечност. Мъничките му черни очи, потънали зад месищата като стафиди в канелена паста, играеха весело. Усмивка очертаваше влажните червени устни, изскачащи от огромната черна брада.
— Двама емири на Саакс едновременно! — протегна той месестите си ръце да ги приветствува. — Това е повече от част! Новият султан на Саакс — да му дари Аллах дълго и преуспяващо царуване, защото той действително е васал, с който негово благородие султанът на Магреб се гордее безкрайно, ми оказва голяма чест, като изпраща и двамата си братя. Седнете моля.
Той изчака Рори и Мансур да се отпуснат на двете възглавници. Тим бе принуден да стои прав. Очевидно беше, че като полукрал на Басампо беше доста по-долу от емира на Саакс.
— Виждате ли — Сиди Мохамед преливаше от благодушие — ние жадуваме да услужим на вашия брат султана. Негово благородие султанът на Магреб — Аллах да благослови всеки косъм от брадата му — е особено привързан към Саакс. Това е една от провинциите в неговите владения, при които никога не е ставало нужда да изпраща своите бирници. Саакс винаги е бил най-редовен, а и най-великодушен. Поради това имам нареждане да поставя всички възможности на града на ваше разположение, което досега означава един хубав кораб — той замълча за миг, преди да разкрие червените си устни в нова усмивка. — А също така и екипаж с капитан.
— Вие сте много любезен — поклони се одобрително Рори. Пръстът на губернатора се насочи към устните му в малък жест на предупреждение срещу мнението на Рори, че се кани да им предложи подарък.
— Ала на известна цена, разбира се. О, Аллах, разбира се, на известна цена. — Снижи глас и зашепна. — Негово благородие винаги е доволен, когато получава подаръци, ала не обича сам той да дава.
— Цената? — попита Рори. Сиди Мохамед отклони въпроса.
— Кои сме ние, благородни емире, да разискваме такива дребни неща? Това е за потъналите в прах ръце на счетоводителите и отрупаните с тефтери чиновници. Сметката ще се изготви своевременно и поради уважението на Негово благородие към Саакс тя няма да бъде прекомерна нито за кораба, нито за екипажа от роби нрзани, които предлагам да ви продам. Те са опитни мъже, всички моряци, от навъсеният капитан чак до хубавичкия юнга. Ще видите, че и корабът им е познат. Не може и да не бъде. Заловихме ги в него. Дадох им предостатъчно възможност да опитат жестокостите на мавърското гостоприемство, така че когато вие се появите, ще ви сметнат за самия Архангел Михаил, дошъл да ги измъкне от огнените пещи на преизподнята. — Той затвори едното си око бавно и многозначително. — Отношението към тях беше такова, че те жадуват да се измъкнат от нашето гостоприемство. Накарах ги да поомекнат, макар, трябва да призная, че капитанът е жилав човек.
— Сигурно е със силен дух. Толкова по-добре — отговори Рори. — Но се надявам, че другите не са толкова омекнали, та да не бъдат годни за работа.
— Все още разполагат с ръцете и краката си и по някоя дрипа на гърба си. Ала не ни се иска да се привържат толкова към нашия град, че да им се прище да останат тук. Освен това — губернаторът отпи от ментовия чай — напоследък има засищане с роби нрзани. Нашите корсари имат късмет напоследък, хвала на Аллах, и докараха много кораби. Затова мога да си позволя да ви дам кораба и целия екипаж евтино.
— Не намирам думи да ви изразя своята благодарност.
— Те са излишни. Целият ислям слави твоето превръщане от нрзани в правоверен. Ние не сме такива диваци, за каквито ни смятат, господарю емир. А сега, позволете ми да ви запозная със сеньор Танкредо Вольяно, бивш гражданин на Торино, Италия. Сеньор Вольяно е делови човек, особено ценен от нас. И той като теб обяви Мохамед за единствения истински пророк на единствения бог. Той е получил разпорежданията ни и ще уреди всичко за вас, ако проявите склонност да го възнаградите за услугите му. Уверен съм, че с голямо удоволствие би приел дребна парична награда. — Той кимна на мъжа в европейски дрехи да пристъпи. — Позволете ми да ви представя сеньор Вольяно, скъпи гости от Саакс, който действува като моя представител в земите на нрзани.
В мъжа имаше някаква мазна раболепност, която не се понрави на Рори. Беше прекалено сервилен, а посивелите кичури в черната му коса доказваха, че е натрупал дългогодишен опит в приспособяване към всякаква ситуация. Рори би предпочел да се оправя със Сиди Мохамед, но надигането на Сиди от дивана бе знак, че аудиенцията е приключила. Италианецът пристъпи към Мансур и Рори. Поклонът му беше нисък, усмивката широка, а очите определено лукави. Тим въздъхна, облекчен от края на срещата, а Млийка се изправи заедно със Слиман. С още благодарствени изрази, благословии на Аллах, дълбоки поклони и пожелания за дълъг и мирен живот делегацията на Саакс поздрави останалите членове на съвета на Сиди и се оттегли, предвождана от сеньор Вольяно, който продължаваше да бърбори.
След като напуснаха залата за аудиенции, Вольяно ги поведе по коридорите на двореца към една малка стаичка, която нарече свой кабинет. Това беше първата стая в Мароко, в която Рори виждаше столове и
