Рори не посмя да развие чалмата, страхувайки се, че русата му коса би предизвикала още по-големи коментари, тъй като бе станала дълга до раменете. После, гладко избръснат, изкъпан и облечен в чисти дрехи за пръв път от напускането на Саакс, се нахраниха с Млийка както трябва — паничка кускус и горещ ментов чай. Намериха по-свестен кервансарай на един голям площад, където прекараха останалите няколко дни в Маракеш, докато закупиха коне. Премениха и стария Слиман в чисти дрехи и се приготвиха за пътуването до Танжер. Рори счете Маракеш за очарователен град и прекарваше часове по Джимна ел Фна. Беше нескончаем панаир — някакъв безкраен цирк. Напарфюмираните момчета клю, с очи, боядисани като трънкосливки, и ръце, намазани с къна, танцуваха, кълчейки бедра в похотлив ритъм, и докато ги гледаше с удоволствие, отблъскваше настояванията им. Спираше да погледа как факири свирят на лениво олюляващи се змии. Видя акробати, които извършваха невероятни балансировки и се спира пред разказвачи, събрали тълпи от слушатели с безкрайните си разкази за лукавства, прелъстявания и какви ли не приключения. Целият огромен прашен площад представляваше непрекъснат карнавал и той обикаляше из него, ококорен като всеки берберин от планините.
Установи, че се нуждае от жена, но от един поглед върху кирливите проститутки с разядени от язви лица така му се догади, че изгуби всякакво желание. Толкова дълго бе изкарал без жена, можеше да потрае още малко. Елмира го чакаше и той жадуваше за хладните докосвания на ръцете й.
Сега, наближавайки Танжер, успоредно с болката в стомаха си той откри и една нарастваща, тъпа болка в слабините. Елмира! Не бе обладавал жена толкова време, че се бе появила потискаща напрегнатост. Допирът до топлотата и мекотата на женска плът щяха да го уталожат повече от дълги часове сън и му се струваше, че след като освободи тялото си, ще заспи.
Влачещите се коне най-после достигнаха портите на града. Надменните мавритански часови им препречиха входа, но една дума от Слиман бе достатъчна да им сторят път. Държането на часовите се смени от дръзко на раболепно и всички войници им направиха нисък поклон. Един младеж, който бе клекнал зад ъгъла на портите, изтича към тях, размаха ръце и завика. Като стигна до Рори, той му се поклони с уважение и го запита дали той е емирът на Саакс.
Рори кимна, при което лицето на младежа грейна и той сграбчи юздата на коня.
— От две седмици, господарю, седя край портата от изгрев до залез и те очаквам. По заповед на господаря Мансур. Той ще се зарадва, че си пристигнал, защото се тревожеше за теб. Виж! Водя те към неговия дом.
Улиците бяха тесни и потънали във воняща мърша, която бе изпоцапала замазаните с глина стени, но Рори беше толкова доволен, за да им обръща внимание. Поглеждайки назад, за да се увери, че Слиман и Млийка го следват, той се отпусна на седлото и остави младежа да го води из лъкатушещите сокаци, докато стигнаха до една гладко гипсирана стена, неразличима от останалите по нищо друго, освен по боядисаната наскоро дървена порта и месинговата й обкова, лъщяща като злато.
Младежът удари тежкото чукче, портата се разтвори и Рори хвърли поглед към бликащия фонтан, плискащ водите си в персийско сини фаянсови плочки. Подуши насищащия аромат на портокаловите дръвчета и предусети хладината, след което се изтърси като торба от седлото в ръцете на Млийка и Тим. Уловил двамата за раменете, той тръгна към вратата. Закрачи по застланите с фаянс коридори и се заизкачва по тъмното стълбище. После имаше стая — прохладна и затъмнена, със застлан с коприна диван и нежния допир на ръцете на Елмира, когато започна да сваля прокисналите от пот дрехи.
Търсещите й ръце замилваха кожата му през благовонната вода и макар че тялото му отговаряше на нейните докосвания и той чувствуваше пулсиращото оттичане, умората го подчини на волята си и той потъна в сън. Едва дочу как тихите й стъпки изчезват от стаята, чу отварянето на вратата и възхищението на Мансур от съдържанието на дисагите. Различи и думите на Тим, звучащите странно изрази на английски сред толкова много арабски говор. Думите го унесоха още повече, но той беше премного сънен, за да ги разбере. Заспа, а когато се събуди, в стаята беше мрак, ако не се смяташе мъждукащият в месингова купичка фитил до леглото.
Сънят пак го бе надвил, ако не беше забравеното усещане в стомаха. Беше жаден, гладен и, хвала на Аллаха, достатъчно се бе съвзел, за да почувствува тялото си. С усилие на волята плесна ръце и зачака вратата да се отвори, но когато това стана, чу мъжки стъпки и зад него се надвеси Млийка.
— Господар буден?
— Господарят ти е гладен!
— Господар ще яде и ако господар иска, в двореца има вино от Херес, но — той се чукна леко по главата и намигна на Рори — то забранено за правоверни като господаря.
— Освен когато се дава като лекарство, а нека Аллах е свидетел, аз се нуждая от лек.
— Тогава ще ти се донесе. — Млийка се обърна да излезе, но Рори имаше още едно желание.
— Кажи на Елмира да го донесе.
— А, да, господарю — ухили се Млийка и посочи към тялото на Рори. — Вижда се, че господар повече нуждае от Елмира, отколкото от Млийка. Когато се изправи финиковата палма, трябват нежни пръсти да откъснат плода.
Рори се огледа да запрати нещо по ухиления негър. Вместо това посегна и издърпа копринения шнур около тялото си. Млийка отстъпи няколко крачки и спря.
— Господар няма защо срамува. Трябва бъде горд…
— Марш навън, черен джин на шейтани, и да не си се върнал до утре сутринта! Потърси някоя женска из готварницата с кожа, черна като твоята, защото и ти имаш нужда от нея, както аз от Елмира.
Млийка се ухили още повече.
— Сторих го, господарю. Докато господар спи, Млийка взел две жени. Млийка силен мъж. Жените вият. Млийка обича жените вият като хиени. Ай, ай, ай! Втората вие повече от първата и сега аз потърся трета, която тя вие като бабун.
Този път Рори събра достатъчно енергия да се наведе и грабна чехъла от пода. Запокити го към Млийка, който го улови, подхвърли го от едната ръка в другата и притича да го върне на мястото му до другия. С едно завъртане на белите поли на джелабата си изчезна. Рори не изчака и минутка, когато вратата отново се отвори и Елмира влезе с дълбока гарафа от кристал и тънкостеблена чаша за вино.
Никога преди виното не му се беше струвало тъй вкусно, както това червено испанско вино. Рори пресуши две чаши. То се спря в стомаха му и разля топлината си по тялото, когато той притегли Елмира. Целуна я по очите, бузите, устата, после завря носа в меката плът, скрита под ефирната материя на дрехата й.
— Вечерята ще пристигне след минутка, господарю.
— Мога да ям и по-късно. Седни до мен. Любимката ми, която с такава наслада къса фурмите. За теб съм по-гладен, отколкото за всякаква храна.
— Радвам се да го чуя, господарю. Това прави Елмира щастлива.
— Много нощи, любима, съм те обладавал в сънищата си. Ти идваше в леглото ми нежна, мека и благоухаеща. Но винаги в най-решителния момент на любовта ни се събуждах.
— И тогава, господарю?
— Оставаше ми само един начин да довърша започнатото в съня — протегна ръка, тя я погледна и му се усмихна.
— Слаб заместител. — Наведе се и го целуна.
— Дяволски слаб. Но кажи, ти мислеше ли за мен?
— Ти ми липсваше, господарю, но се утешавах, като се грижех за господарката Ясмин.
— Господарката Ясмин? Как е нейно кралско височество? Тази белокожа, тесноноса кучка?
— Понякога е много мила към мен, друг път много жестока. Изглежда най-доволна, когато разговаряме за теб. Тя говори много за теб.
— Само лоши работи, предполагам.
— Прав си, господарю. Но изглежда много се интересува от теб. Иска да й говоря за теб. Иска непрестанно да й разказвам как ме любиш и какво точно ти правя, за да ти доставя най-голяма наслада. После, когато й кажа, тя те ругае и кълне, че никога не би правила такива неща на никой мъж. Каза, че били вулгарни, но аз й отговарям, че когато една жена обича силно тялото на даден мъж, би сторила всичко, за да го задоволи. Но господарката Ясмин казва, че устните й са много малки, пръстите й много нежни и че не е създадена, за да приюти мъж като теб. Но колкото и да говори, все настоява да й разказвам за теб и ми се
