бюро. Когато седна след поканата на Вольяно, твърдата седалка на стола му се стори неудобен след меките дивани, с които бе свикнал.
Държанието на Вольяно се измени, щом застана зад бюрото си. Сервилниченето му изчезна и той се превърна на твърдоглав търговец. Прислужник донесе вино, което Рори погледна косо, но от което Вольяно разля в чаши и поднесе едната на Рори, заговаряйки на английски:
— За ваше здраве, сър Родрик.
Рори се ококори изненадано.
— О, да, сър Родрик, аз говоря английски. Също и френски, испански и португалски, ако предпочитате. Макар немският да ми се струва труден, поне мога да накарам да ме разберат на него. Но заради емир Мансур може би ще предпочетете да водим разговора на арабски?
— Но вие знаете името ми? — Изглежда, че обръщението му бе дошло за Рори като истински шок.
— Разбира се. Нашата работа е да знаем всичко. Ние знаем за приятелството ви със султана на Саакс и го одобряваме. Трябва да си призная, че първоначално изпитвахме подозрение към тази връзка. По-точно дали не ставаше нещо друго, освен приятелство. Уви, това е нещо обикновено тук в Магреб. Но нашите осведомители в Саакс, на които можем да разчитаме, казаха, че връзката между двама ви е наистина приятелска. Начинанието, което предприемате, ни се струва добро. Взехте добри пари от робините и младежите в Тимбукту и имате добър капитал за новата си задача. Външната търговия е необходима за Магреб и вашата задача се оказва много перспективна. Новият свят е гладен за роби, каквито ние в Африка имаме в изобилие. Единствената трудност е превозването им през океана. За да правим това, трябваше да се задоволяваме с ниски цени и да даваме възможност огромните печалби да капят в джобовете на англичани и португалци. На драго сърце ще ви сътрудничим, при условие че… — той вирна показалеца си, от който блеснаха рубини, сапфири и диаманти.
— При условие че? — Рори вече виждаше как голяма част от донесените от Тимбукту пари изчезват.
— При условие, че негово благородие губернаторът и аз имаме известен дял в приходите. О, той трябва да бъде съвсем малък. Да речем, два процента за губернатора и също толкова за мене. Това означава, че няма да се скъпим в усилията си да ви снабдим с кораб и екипаж. Десет хиляди долара за кораба и по сто за всеки от трийсетте члена на екипажа. Къде другаде бихте намерили солиден тримачтов кораб и екипаж за такава мизерна сума?
На Рори сумата се стори огромна, но едва забележимото кимване на Тим подсказа на Рори да приеме сделката за добра.
Гласът на Вольяно продължаваше да бръмчи. Корабът бил заловен преди около два месеца на петдесетина мили от Гибралтар. Бил американски кораб, носещ ром, китова мас и дървен материал от някакво си място, наречено Салем в Масачузетс, за Ливорно. Мавританските корсари го заловили и докарали в Танжер. Уведомен за нуждата на Мансур от кораб, той запазил екипажа. Вместо да изпразнят кораба и да го изгорят за медта и желязото, те просто го изменили така, че да не може да се познае.
Вместо тримачтов, сега той представлявал барка с предна и главна мачта с четвъртити платна и бизанмачта с предно и задно съоръжение. Черната му боя била покрита с пласт ослепително бяла боя и бил въоръжен с четири медни оръдия. Известни затруднения имали, осведоми ги Вольяно, с фигурата на носа. Корабът носел името „Юнона“ и главата на носовата му фигура представлявала прелъстителна богиня с огромни гърди с боядисани в червено зърна и заметната роба. Тъй като на последователите на исляма се забранявало изобразяването на човешка фигура, те трябвало да потърсят и намерят измежду робите нрзани човек, опитен в дърворезбата. Той, засия Вольяно, свършил похвална работа.
Изпъкналите гърди на богинята били издълбани в мускулест мъжки гръден кош, нежните черти били направени мъжки и свирепи. Развятата коса превърнали на два малки рога и позлатен тризъбец, поставен в ръката на фигурата. Пласт яркочервена боя превърнал богинята в самия дявол, след което, променила името на „Шейтан“, което било особено подходящо за собственик, носещ името Махаунд. Нека дяволът служи на дявола. Все пак огнената фигура на носа на белия кораб била много живописна.
Дойде ред и на документите. Корабните книжа бяха майсторски фалшифицирани. Маврите бяха изкусни в калиграфията и сега вместо „Юнона“, отправена от Салем за Ливорно, съществуваше баржата „Шейтан“ с родно пристанище Гори в Сенегал, пътуваща под флага на османската империя и отправена за…?
Вольяно сви рамене. Всъщност, накъде щеше да се отправи Рори?
Беше ред на Рори да свие рамене. Честно казано, сам той не знаеше. С Баба не бяха разисквали този въпрос, а напоследък нещата се развиваха толкова бързо, че едва се беше оправял. Изведнъж се видя преуспяващ собственик на кораб и екипаж. Притежаваше половината или една трета от товар роби, но бог да го убие ако знаеше накъде трябваше да ги откара.
Нерешителността му не затрудни Вольяно. Той просто завъртя един глобус, поставен на бюрото му, изчака го да спре и сложи пръст на едно незначително петънце, което се оказа в Южна Америка.
— Тринидад — каза той.
Рори се взря в картата. Видя някакъв остров до крайбрежието на Южна Америка, най-южният от веригата острови, образуващи Западните Индии.
— Но защо на испански остров? — запита той. Вольяно поклати глава.
— Името е испанско, вярно. Но островът е английски. Дълги години той е бил испанска колония. Наскоро Испания го отстъпи на Англия. Сега Англия полага усилия да го превърне в огромна плантация за захарна тръстика. Инвестират се английски капитали и има огромна нужда от роби за работа на плантациите. Англичаните в Тринидад плащат най-високата цена от всички американски пазари.
И така, това определяше предназначението му. Тринидад! Но откъде щеше да потегли? Кое щеше да бъде отправното му пристанище, Танжер ли?
Вольяно поклати глава. Не, този град се ползувал с лоша слава сред мореплавателите поради своите пирати. Нужно е нещо по-малко, но по-удобно. Изглеждаше, че шерифското управление някога е било съсобственик на една фактория за роби в остров Гори, близо до град Дакар в Сенегал. Печелили пари няколко години, докато англичаните завладели търговията с роби и установили свои собствени фактории, предпочитайки да си вършат работата сами, вместо с маврите. Факторията била изоставена, но сега се подновявала и заселвала. Не би ли могъл емир Мансур да се установи там ида бъде готов, когато „Шейтан“ се върне за нов товар черна стока? Със самоунизяващо хилене Вольяно призна, че е уточнил всички подробности, дори проектирал знаме на къщата, което ще се вее над факторията на Гори. Беше червено с инкрустирани две златни „С“ — едно за Саакс и едно за Сакс.
Естествено, имаше и още няколко подробности. „Шейтан“ има помещение за около четиристотин роби. Ще бъде необходимо да се купят допълнително още хора, за да се попълни товара и Вольяно им обеща възможно най-добрата стока. Щеше да струва по-скъпо от моряците нрази, но той имаше доброто желание да ги продаде по сто и петдесет долара парчето, в което, разбира се, не се включваше обичайният процент, полагащ се на Вольяно като комисионна. След това, в допълнение, трябваше да вземат и дванайсет мавърски войника, които ще ги придружават в пътуването.
— Дванайсет войника? — Рори не разбираше.
Кораб, воден от екипаж роби, винаги представлява огнище на метеж. Необходима беше стража. Съгласен ли е Рори?
Рори бе принуден да се съгласи, че Вольяно е помислил за всичко.
След това възникна въпросът за дрехи на екипажа, който едва ли бе в състояние да води кораба с дрипавите парцали, които бяха сега на гърба им. Капитанът щеше да се нуждае от порядъчни дрехи, а също така Рори и Тим, които не можеха да се появят в Тринидад, облечени в мавърски роби. Освен това трябваше да се запаси корабът с храна и вода. Вольяно щеше да им достави както дрехи, така и провизии от собствените си складове. Нямаше защо Рори да се безпокои — той ще се погрижи за всичко. На известна цена, разбира се.
Когато се прибра вкъщи, Рори седна с Мансур, Тим и Слиман да изчисли колко ще им измъкне хитрият италианец. По средата на изчисляването Тим се извини, излезе за няколко минути и когато се върна, водеше двама роби, които носеха малко дървено сандъче.
— Ако ще ставам част от компанията, време е и аз да вложа нещо освен хубавото ми лице и няколкото черни Вола. — Тим отвори сандъка. — Никога не казвайте, че талантът на Тим е безполезен. Поне така си мислеше малкият крал. Вижте! — Той посочи сандъчето, пълно с огърлици, верижки и висулки тежко
