бе молил да бъде освободен и не бе обещавал всичко. Рори го уважаваше, дори започна да го харесва. Нуждаеше се от него и бе решил да го задържи. Бе добил самоувереност във властта си към хората. Съзнаваше, че видът и тялото му привличат жените. Знаеше също така, че в личността му има нещо, което се харесваше на мъжете. Елмира, дори Мери, бяха капитулирали под тялото му, а колко още го бяха пожелавали и му се подмазваха. Баба, Тим и много други мъже не бяха устояли на неговия чар. Вярно, той не бе използувал съзнателно силата си, за да стигне до тези резултати. Всъщност дори не я бе съзнавал, и откровено можеше да си признае, че отвръщаше сърдечно на привързаността, която получаваше. Но сега, съзнавайки силата си, той реши да я използува срещу Портър. Целият успех на начинанието зависеше от него. Някакво шесто чувство подсказваше на Рори, че мъжът е добър капитан.
Докато го чакаше да възвърне до известна степен човешкото си подобие, Рори започна да разбира хитрото психологическо въздействие на Вольяно. Той бе измъчвал капитана, за да изстиска от него повече омраза. Беше го унизявал и подлагал на глад. Бе наранявал гордостта му, беше го бичувал и подлагал на различни мъчения, така че да бъде готов да замени окаяното си състояние за всичко, което би изглеждало по-добро. Сега се налагаше Рори да се отнася към него по точно противоположния начин, за да го привърже към себе си. Ако маврите го бяха подлагали на глад, Рори щеше да го храни. Ако го бяха унизявали, Рори щеше да го заобиколи с охолство и удобства. Цената беше евтина за лоялността на един мъж.
Плискането в банята престана. Последва звука от ритмичните ръце на Млийка върху голата плът на мъжа. Ноздрите му доловиха тежкия аромат на мускус — Млийка използуваше есенциите на Рори, за да направи по-гъвкава кожата на капитана. Последва плющенето на бръснача по кожения каиш, докато Млийка го заточваше и стъпките на роба по плочките, докато бръснеше мъжа. Накрая Млийка повдигна завесата и Портър влезе, променен, в тънък кафтан от бяла коприна и жълти чехли на краката.
Въпреки че следите на страданието все още личаха по лицето му и тънката коприна не можеше да скрие изтощеното тяло, пред Рори стоеше съвсем друг човек. Изчезнала беше сплъстената коса и рошавата брада. Беше гладко избръснат, а Млийка бе сресал черната му коса назад, като я бе привързал на тила. Първото предположение на Рори за възрастта се оказа правилно. Беше наистина на около тридесет години, с приятна външност и ястребов нос. Приличаше повече на мавър, отколкото на англичанин с тъмно медения цвят на кожата, черната коса, високите ябълковидни кости и тънкия ястребов нос.
Той спря посред стаята и наведе глава на една страна, заслушан в шепота на Млийка да се поклони.
Рори се намеси:
— Салаамът не е необходим между двама ни, когато сме насаме. Но пред други хора, докато се намираме в Африка, той е нужен, тъй като тук аз съм емир, а ти си оставаш роб. Всъщност, мой роб. Сега обаче, тъй като сме сами, ще разговаряме без формалностите на моя ранг, без аз да съм господарят, а ти робът. — Той посочи една възглавница на пода до дивана му. Поднесеният до уста пръст и кимването към Млийка изпратиха тичешком негъра за храна.
— Позволи ми най-напред да ти благодаря — каза Портър и седна. — Дори и нищо повече да не ми се случи след тази баня и след това бръснене, ще ти бъда вечно благодарен, сър.
— Значи не срещна голяма трудност в това, да бъдеш къпан, вместо сам да се къпеш?
— Твоят негър има пръсти на чародей. Чувствувам се отново човек.
— Сигурно си и гладен. Поръчах храна. Името ти е Портър — капитан Портър, ала не зная малкото ти име.
— Джеху.
— Тогава ще те наричам Джеху. Докато сме тук днес, ти можеш да ме наричаш Рори, както ме наричат приятелите ми, а аз се надявам, че ще се сприятеля с теб. Ти си американец. Никога не съм срещал американец. Искаш ли да ми разкажеш за себе си?
— Най-напред искам да ти благодаря, Рори. Благодаря ти, загдето ме измъкна и ми възвърна самоуважението, така че да не считам себе си за гадна свиня, която се влачи из тинята на кочината си, за да се храни с помия. — След кратка пауза той продължи. — Няма много за разказване. Роден съм преди трийсет и една години в едно пристанищно градче в Ню Хемпшър. Това е в Съединените щати. Баща ми бил англичанин, а майка ми индианка от племето меримак. Не били женени. Един бял мъж не се жени за индианска скоу. Тя е само подходящо място да му приютява семето, без да го кара да се замисли какво може да стане с един метис. Тъй че аз съм метис. Името Портър е името на мъжа, който е заплодил майка ми, и тя ми го дала. Бях прикрепен, всъщност продаден като роб, към едно семейство бели. Четиринайсетгодишен тръгнах по море като юнга. Станах способен моряк, след това трети помощник. При три различни пътувания смъртта се оказваше мой приятел. Убиха един втори помощник и ме повишиха. После хвърлиха през борда първия помощник и пак ме повишиха. След това намушкаха един капитан в пристанищен бардак на Картахена и аз поех командуването на кораба. Дяволски добър капитан съм, ако мога да говоря за себе си. Екипажът ми се подчинява и ме почита. Знаят, че съм изтеглил всички неволи, които носи моряшкият живот. — Рори кимна да продължи. — После, при последния рейс, корабът ни бе пленен. Нищо не можех да направя. Превишаваха ни по брой, а разполагах само с един петдюймов и шест мускета. Вторият ми помощник и двама моряка бяха убити. Предадох се, след като обещаха, че ще се отнасят добре с нас. Ще се отнасят добре! От това, което научих, към екипажа ми са се отнесли по-зле и отколкото към мен, а сам бог знае какво препатих. Тези араби така могат да унизят човека, че да престане да се чувствува мъж, докато започне да лази по корем като червей. — Джеху вдигна поглед към Рори, присвил очи, докато го оглеждаше. — Но ти, сър, кой си ти и какво правиш в тази адска дупка?
— За някои адска дупка, за други не. — Рори си припомни великодушието, което бе срещнал в Африка. — По въпроса кой и какво съм, ще ти го разкажа, като му дойде времето. Аз имам един кораб и товар първокачествена черна стока, но се нуждая от капитан и екипаж. Твоят собствен екип ще бъде предаден на брат ми, емир Мансур, и ще бъде прехвърлен в чисти помещения, където ще получат добра храна, човешко отношение, облекло и ще имат възможност да си починат. По-късно ще можеш да говориш с тях и да разбереш желанието им да плават с теб. На всекиго ще се плаща същата сума, която си плащал ти. Що се отнася до теб, ти ще имаш обичайния капитански процент.
Ще бъда принуден да те държа под домашен арест поради две причини. Едната е, че формално ти продължаваш да си роб на шерифската империя: Втората е, че като чужденец и неправоверен нрзани няма да бъдеш в безопасност по улиците, ако си сам. Свободата на този дом е твоя при положение, че не влизаш в отделенията на моите жени. Ще разполагаш със собствена стая от другата страна на двора, където ще ти бъде удобно. Ще определя един роб за твой слуга. Достатъчно ще бъде да плеснеш с ръце и той ще ти донася всичко, което поискаш. Тук ти си мой роб, но същевременно си и господар. Имам ли честната ти дума, че няма да се опитваш да избягаш?
— Да избягам? Боже мили, човече, къде бих могъл да бягам? Имаш думата, ето ти и ръката ми — Портър протегна ръката с бинтования пръст, — стига да не я стискаш много силно. Но ще бъде трудно за спазване. Освен това точно сега чувствувам дяволска нужда от няколко неща — храна, сочни портокали и чисто легло, където мога да се изпъна и да се наспя.
— Леглото те очаква, храна и плодове ще ти бъдат изпратени, а моят роб Млийка ще те изпрати до стаята ти. Имаш достъп до мен винаги, когато съм у дома. Пред хората ще трябва да се обръщаш към мен с пълната ми титла и да падаш на пода. Когато сме насаме, ще говорим на „ти“. А сега ти пожелавам приятна почивка и се надявам, че няма да съжаляваш за крачката, която направи.
Капитан Джеху Портър се запъти към вратата, където го чакаше Млийка. Думите на Рори го спряха насред път.
— Женен ли си, Джеху?
— Аз? Женен? Никоя порядъчна американка не би се оженила за един метис, а нямам вкус към пристанищната измет, която е достъпна за мен, камо ли да се оженя за някоя от тях.
— Значи не те свързват никакви връзки с това място Салем, за което спомена?
— Никакви! Нито жена, ни любима, ни метреса.
— Но мъжът се нуждае от жени, Джеху.
— Дяволски си прав, Рори. Понякога си мисля, че индианската ми кръв е причина да се нуждая от женски.
— Като се вземе предвид дългия път и затворничеството, сигурно отдавна не си имал такава.
— Не, от нощта преди отплаването ни от Салем, когато платих два шилинга на една пристанищна
