злато.
Мансур се надигна от дивана и простря ръце върху раменете на Тим.
— Никога няма да те подценяваме, Тим, твое полукралско благородие. Всеки мъж може да заплоди една жена, обаче се иска истински талант да направиш дете на един крал.
Тим измъкна една от златните си верижки, която окачи на врата на Мансур.
— Това беше удоволствие, и то доходно, трябва да си призная. Аз, който винаги съм плащал на всяка воняща курва, получих възнаграждение за същото. Да, това е най-леката пара, която някога съм припечелил, и то с такава охота. Е, ще ме вземете ли за член на съдружието?
— Веднага, Тими — увери го Рори.
ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Рори и Елмира продължаваха да бездействуват след закуска. Беше тази част на деня, която Рори особено обичаше. След страстите на нощта той се чувствуваше душевно и телесно облекчен. Жалузите бяха вдигнати и прохладен вятър галеше кожата му заедно с меките пръсти на Елмира.
Рори бе изненадан, че Елмира толкова често говори за Мери. Странна връзка се беше зародила между двете жени — връзка, чиито корени Рори предусещаше в себе си. При Елмира тя се пораждаше от желанието да му угажда. Нищо не я радваше повече от смирението към него. Мери, от своя страна, изглежда изпитваше особено удоволствие да го мрази и когато се срещаха, да полага усилия да го унизи.
Тази сутрин Елмира го изненада с вестта, че Мери, или принцеса Ясмин, както я наричаше тя, пожелала Елмира да отиде с нея в Англия. Нямало да бъде прилично, казала Мери на Елмира, да се завърне без прислужница, а не искала да вземе някоя бърнеста негърка.
Рори я загледа, възхищавайки се на красотата й. Макар най-често да приемаше Елмира просто като факт, често пренебрегваше обстоятелството, че тя бе една от най-красивите жени, които бе срещал. Мургаво масленият цвят на кожата й, смолисточерната й коса и блясъкът на тъмните й очи му харесваха много повече от матовата бледнина на англичанката Мери.
— Ти искаш ли да заминеш?
Тя поклати глава.
— Бих предпочела да бъда при моя господар, където и да е той.
— Този път не мога да те взема със себе си, гълъбице малка.
Ръката й, плъзгава от мусковото масло, зашари арабески по лъкатушещите ивици на корема му.
— Тогава ме пусни да замина с принцеса Ясмин.
— В Англия?
— Да, в Англия, където и да е това. Но не завинаги, господарю. Не завинаги! Аз ще се върна, когато господарят се върне, за да бъда пак с него. Ще говоря неговия език и ще му бъда повече полезна. Сега съм само едно невежо момиче. Дори не мога да разговарям с господаря на неговия език.
Той се усмихна.
— Не е нужно, Елмира. Обичам те, каквато си.
Беше неин ред да се усмихне.
— За пръв път ми казваш, че ме обичаш, господарю. Благодаря ти. Зная, че ти доставям наслада в леглото, но бих направила повече от това. Бих взела някой, с когото ще можеш да разговаряш и споделяш проектите си. Ако ме изпратиш в Англия, ще стана като принцеса Ясмин.
— Боже опази!
И все пак, докато тя говореше, Рори се замисли дали това няма да е най-доброто решение. Тревожеше се какво ще прави Елмира, след като той замине. Не можеш да я остави сама в двореца в Танжер. Не можеше да я изпрати в Гори с Мансур, тъй като тя не беше жена от харема на Мансур и поради същата причина не можеше да се върне при Баба. Без него тя оставаше без убежище нито в Мароко, нито в Саакс, тъй като щеше да бъде жена без мъж, робиня без господар. Защо да не позволи на Мери да я отведе в Англия? Там щеше да научи английски език и английските обичаи и когато Рори се завърнеше, щеше да изпрати да му я доведат. Английската среда, както заявяваше тя, щеше да я направи по-добра събеседничка. Аллах! Можеше дори да се ожени за нея. Така реши, чудейки се все пак защо ли я искаше Мери, питайки се дали щеше да се отнася добре с нея. Елмира се усмихна.
— Млийка вика — долетя глас през облицованата с кадър врата.
Рори му разреши да влезе, тъй като макар че Млийка съвсем не беше евнух, той имаше достъп до харема на Рори, състоящ се в момента само от Елмира. Едрият негър затвори вратата, докато Елмира се загърна с воал от коприна и заметна чаршафа върху Рори.
— Сеньор Вольяно те чака долу, господарю. — Млийка завъртя очи към Елмира. — Емир Мансур крачи из своя апартамент и пита дали ти готова. Шейх Слиман заминал да види керван роби от Мекна и аз, господарю, седи един час отвън и чака ти повикаш.
— И да подслушваш, предполагам — ухили се Рори.
— Врата тънка, господарю, макар трудно, когато господар говори шепнешком на своя жена, а тя не отговаря с думи, а с дела. Трудно за Млийка да види дела.
— Накара я да се изчерви, черен разбойник. Марш навън! Кажи на Мансур да дойде тук, докато се обличам. Посъветвай онзи италиански Юда, който вероятно е измислил нови начини да ни измъкне пари, че Мансур и аз ще го видим след няколко минути. После събуди Тим и му кажи, че не е вече галеното жребче на Басампо, а го чака важна работа.
Млийка се отдалечи и Рори отметна чаршафа. Елмира бе почти привършила с обличането му, когато влезе Мансур. С всеки изминат ден младежът израстваше и ставаше все по-красив, помисли си Рори. Напоследък между тях се бе възцарила все по-голяма близост, приближаваща интимността между Баба и него. Рори вярваше в младежа и знаеше, че Мансур изпитва голямо уважение към него.
— Сборувах сметките — каза Мансур. — Имаме достатъчно пари да заплатим кораба, екипажа и робите. Но ще закъсаме сериозно за запасяването и на кораба.
— Забравяш ли приноса на Тим?
— Не. Тим е истински приятел. Но най-напред трябва да ги занеса на златар, да се изтегли всичко и да се превърне в пари. С неговия принос ще имаме достатъчно, стига само тази италианска бълха да не измисли нови начини да ни прибира парите.
— Положително е намерил. Можеш да бъдеш сигурен. Иначе не би ни чакал. — Рори приглади гънките на джелабата, мушна краката си в жълти чехли и потупа Елмира по закръглената задница. Кимна на Млийка да го придружи заедно с Мансур. — Ела, братко, да видим какво ще иска от нас дяволитият италианец.
Трябваше да гледат дълго, за да се уверят, че изпеченият мавър, който седеше на двора, кръстосал крака, е същият европеец, с когото бяха разговаряли преди два дни. Ала наистина беше той. Усмивката на Вольяно бе все така блага и подкупваща, като по-рано. Той се изправи на колене и се поклони, докосвайки глава до калдъръма.
— Мои господари, емири. — Беше съвсем раболепен. Като вдигна поглед и забеляза пристигането на Тим, той пак се поклони. — И ти, ваше полукралство.
Тримата го удостоиха с вежливи кимвания.
— Тази сутрин, ако господарите желаят, ще ви заведа да видите капитана на вашия нов кораб, а по- късно и екипажа. Приготвил съм ги за вашето посещение. Позволих си дързостта да накарам вашите коняри да оседлаят конете, дори и този на вашия черен роб, когото водите навред с вас.
— И колко ще ни струва това? — запита Мансур. Вольяно разпери ръце с длани нагоре и сви рамене.
— Само един малък бакшиш на пазачите на капитана и още на пазачите на екипажа. Те положиха всички усилия да ви помогнат и е нормално да бъдат възнаградени. Да? — Той се метна на бялото си муле и помоли да го последват.
Още веднъж заизкачваха хълма, но преди да стигнат до малкия площад пред губернаторския дворец,
