завиха и се запътиха по тясна алея, която ги отведе до здраво залостена порта. Отпуснат войник в мръсна джелаба се изправи с мърморене от камъните, на които бе кръстосал крака, но щом позна италианеца, побърза да разтвори портата. Дори благоволи да пази конете им, докато са вътре. Следвайки Вольяно, те се спуснаха по няколко стъпала в един голям коридор, осветен от високо зазидани прозорци в стените. Група войници седяха на пода, струпали дългите си пушки. Единият от тях, старец с озлобен вид и рижа брада, стана и тръгна по застлания с плочи под.
Вольяно ги представи, наблягайки върху титлата на Рори, както и върху тези на Мансур и Тим. Старецът се оказа главният пазач на губернаторския затвор и се наричаше Юсуф бен Мактуб.
— Селям алейкум! Той ви чака. — Старият прекоси помещението и надигна едно мръсно парче кеневир, висящо над някакъв алков. Тясното пространство отвътре бе осветено от високо решетено прозорче. Рори ахна. Прикованият мъж бе висок. Явно някога е бил силен, но сега тялото му бе толкова изтощено, че ребрата се брояха. Висеше на едно въже на тавана така, че пръстите на краката му едва докосваха пода. Широка ивица около тесния му кръст крепеше верига, на която беше окачено тежко оръдейно гюлле. Пръстът, на който висеше, бе подпухнал и виолетов. Главата му бе провиснала под странен ъгъл, а очите му бяха затворени. Чинията кускус, блюдото плодове и купата вода бяха оставени на пода така, че да не може да ги докосне.
Старият Юсуф насочи хищния си пръст с напукан черен нокът.
— Капитан Портър — каза той. — Американец. Не му харесва храната, която му носим, и хвърли купата по пазача си. Затова счетохме за нужно да го накажем.
— Нищо друго, освен огризки… — изрекоха отеклите устни на английски, но очите не се отвориха.
— Сигурно — Юсуф, който очевидно също разбираше английски, сръга с пръста си мъжа в ребрата. — Но какви чудесни огризки — направо от трапезата на губернатора.
— И украсени със сополите на някой гаден пазач.
Юсуф завъртя длани и направи неопределен жест, сякаш да отклони вината от себе си.
— Брей, че инат човек! Защо не приеме исляма и да го освободят?
— Това няма да е необходимо — каза Рори на английски, — при положение, че пожелае да ме изслуша.
Главата се надигна, очите бавно се отвориха и с усилие се спряха на Рори.
— Ти си първото копеле, което чувам да говори цивилизовано. Кой си, дявол го взел?
— На този въпрос ще отговоря, като му дойде времето — отвърна Рори и се обърна към Юсуф. — Свали го долу. Не мога да разговаряме човек, окачен така. Можеш пак да го закачиш, ако не приеме предложението ми, но засега го свали.
— По обед го чакат още двайсет бича. — Юсуф изглежда съжаляваше, че го лишават от това удоволствие. — Да му ги ударят ли, преди да го сваля?
— Ако ме изслуша, няма да стане нужда. Ако го окачиш пак, дай му петдесет.
— Аллах акбар — каза Юсуф смирено.
Процесът включваше издърпването на едно столче и отсичане въжето с тъп ятаган. Накрая въжето бе срязано и клетникът се строполи на пода. При кимването на Рори разхлабиха пояса му и го освободиха от желязната тежест. Изпод сплъстената коса и гъмжащата на паразити брада Рори откри тридесетина годишен мъж.
— Ти ли беше капитанът на кораба? — запита го той.
— Бях и съм. — Портър направи усилие да се изправи на краката си, опитвайки се да прикрие голотата си със здравата ръка. — Капитан на кораба „Юнона“ от Салем, Масачузетс, в Съединените американски щати. Дяволски желая да си бях там, вместо в тази дупка.
— В такъв случай, ако здравият ти разум е равен на желанието да излезеш оттук, може би ще можем да поговорим разумно. Аз се нуждая от капитан на кораб. Ти си капитан. Предлагам ти свобода, заедно с баня, бръснар и порядъчна храна като начало.
— Дявол ги взел! Ти ме изкушаваш, но каква е уловката? Никой в този забравен от бога кът не предлага никому нещо за нищо.
— Нито аз — Рори отговори рязко, но учтиво. — Очаквам от теб да отведеш кораба ми през океана и да го закараш в Тринидад. Можеш ли да го сториш?
— Мога, ако искам, и не мога, ако не искам.
— Окачи го пак — каза Рори на Юсуф и посочи провисналото въже. — Защо да чакаме до обяд да го бичуват? Ще остана да погледам.
— Почакай! — Портър се поусмири. — Да предположим, че прекарам кораба ти през Атлантика и акостирам в Тринидад. Тогава какво? Ще продължа ли да бъда роб?
— Не, ще можеш да избираш. Или да се върнеш в твоите Съединени щати, или да останеш при мен, ако се разбираме. Ще караме товар роби и ти ще имаш обикновения процент за капитана от печалбата. Не ме познаваш и аз не те познавам. Можем да се мразим. От друга страна, може и да се сприятелим. В положението, в което се намираш сега, за теб ще бъде по-добре да опиташ при мен, отколкото пак да те окачват. Чувал съм — Рори реши да го посплаши — че Високата Порта има голяма нужда от бели евнуси и точно това смятат да направят с теб. Не много преживяват операцията. Като ти махнат яйцата, можеш да получиш кръвотечение.
Портър се облегна с една ръка на стената и направи крачка към Рори, така че той долови смрадта на мръсното му тяло.
— Ти не си ли от тези смърдящи маври?
Рори се изсмя в лицето му.
— Никога не съм срещал мавър да смърди толкова, колкото теб.
— Такъв ли си?
— Не, само съм покръстен. Сега съм емир на Саакс, брат на султана на Саакс, а също и на негово благородие — той посочи Мансур, — също емир на Саакс. Също така съм и Рори Махаунд от Шотландия, барон ъф Сакс, макар че това не означава нищо за теб.
— Значи не си истински мавър?
Рори поклати глава Портър го огледа внимателно.
— Комай бих могъл да се заловя с теб. Поне ще си спася яйцата, макар че тук нямам нужда от тях. Може би скачам от тигана в огъня, но поне ще си остана мъж. Каквото и да ми предлагаш, не може да бъде по- лошо от тук.
— Значи ще дойдеш?
— Тъй както съм гол?
Рори издърпа парче плат и го подаде на Портър. Докато той го увиваше около кръста си, Вольяно заговори:
— Можем да се върнем за този. Трябва да излезем навън и видим другите пленници, моряците.
— Стигат ми, затвори за днес — поклати глава Рори, отвратен от мизерията, смрадта и унижението, на които се бе натъкнал. — Мансур, отидете с Тим. Кажете на хората, че имат право да избират между свободата при нас и робството тук. Които пожелаят да дойдат, да бъдат настанени, нахранени и подслонени в бараките с робите, но се погрижете да се отнасят добре с тях. Уредете всичко със сеньор Вольяно. Аз ще заведа капитана в двореца. Искам да поговоря с него.
Млийка отстъпи коня си и полуголият мъж го яхна, докато Млийка припкаше отстрани. Когато пристигнаха в двореца на Саакс и тежката порта се отвори, те прекрачиха вътре, но преди портата да се затвори, Рори накара Портър да свали дрипите и ги запокити на улицата. Поведе го напред, следван от Млийка. Качиха се в отделението на Рори и той посочи към банята.
— Измий го, Млийка, ще го чакам тук.
— Мога и сам да се измия — усмихна се Портър за пръв път. — Винаги съм го правил досега и не бих казал, че искам друг мъж да ми смъква кирта.
— По-добре е да свикнеш с това. Затова държим роби. Докато си тук, ще се ползваш от техните услуги. В тази страна или си обслужван от роб, или сам си роб. Ти беше роб, виж сега какво значи да си човек. — Рори изчака да влязат в банята, седна на дивана и налапа една фурма, останала в подноса със закуската.
В този мъж имаше нещо, което възхищаваше Рори. Въпреки положението си, той не беше сервилен. Не
