джадия за половин час от времето й, прекарано сред бали памук на кея. Мислех да посетя някой бардак в Ливорно, когато пристигнем.
— Тогава — Рори се разсмя, тъй като знаеше, че с това, което се кани да предложи на мъжа, щеше да го привърже още повече към себе си — освен храна, плодове и вино, ще ти изпратя и една робиня, която да те обслужи. Ще бъде черна, но красива и ако мислиш, че индианската ти кръв е гореща, почакай да вкусиш африканската кръв. Тя е двойно по-гореща, уверявам те.
— След това предложение, Рори, човек би отишъл в ада за теб.
— Може би за там сме тръгнали, Джеху. Аз съм Махаунд. Корабът ни е „Шейтан“, Какво по-добро място би съществувало за нас, освен самият пъкъл, човече?
— Поне ще си правим компания по пътя, а, Рори?
— Тогава направи първата крачка с чернокожата, която ти изпращам. Ако тя е като всички други, ще те загрее по-силно от пламъците на ада.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Рори откри, че Вольяно е истински факир в търговията. Нямаше нищо, което хитрият италианец да не може да стори или да намери срещу известно заплащане, разбира се. За два дни достави европейски костюми за Рори и Тим. Дрехите се оказаха нови, от най-фина материя и последна мода. Рори не можеше да не се замисли от куфарите на кой ли английски благородник или испански гранд са дошли. Джеху Портър бе снабден с морски униформи, а пъстрата колекция, каквато представляваше екипажът му, бе снабдена с подходящи моряшки дрехи от евтина материя.
Рори бе завел Джеху да се види с тях и всички до един пожелаха да сменят робските зандани на Мароко с кораб, какъвто и да е той. Рори и Джеху прегледаха и кораба, блестящ в бялата си боя и червената фигура на носа. Въпреки превръщането му в барка, Джеху позна предишния си кораб. Поне така внуши на Рори. Рори оцени привързаността на Джеху към него, когато капитанът го уведоми, че злополучният кораб „Юнона“ е бил застрахован, което бе все едно да каже, че собствените му американци няма да загубят нищо и че „Юнона“ е изчезнал завинаги. Колкото до осигурителите в Бостон, кой се интересуваше от тях?
Робите, необходими за попълването на товара, бяха закупени. По мнението на Рори те не бяха от такова качество като тези, които Тим бе докарал от Басампо, и другите, които Мансур бе осигурил от Саакс, но пъстрата смесица фани, хауза, дахомейци и неколцината тънкоустни етиопци бяха здрави, млади мъжкари. Вольяно се бе погрижил да запаси кораба с храна и вода. Каютата на Рори бе мебелирана елегантно, както и тези на Тим и на капитана. Между палубите направиха редица от дървени решетки за робите, като се запасиха с окови и вериги. Всичко бе готово за потеглянето. Дойде часът на сбогуването на Рори с Мери и Елмира. Мери твърдо бе решила да вземе Елмира със себе си. Рори не възрази. Подозираше, че Мери знае за неговата привързаност към Елмира и не й се искаше да я оставя, боейки се да не би Рори да я вземе със себе си. Той наистина се беше изкушил. Роботърговският кораб не беше място за сама жена, независимо от примера на капитан Спаркс. С Мери щеше да бъде по-добре. Сбогуването му с нея бе хладно и колкото и да бе странно — любезно. Тя го бе прегърнала, предлагайки му устните си за целомъдрена целувка. Но ако устните й бяха студени, притискането на тялото й към неговото не беше. За миг тя увисна в прегръдките му, после го тласна, за да се освободи. По-късно, когато се намираше до Елмира на дивана за последната им взаимна нощ, разбра, че чувствата му към мавърското момиче са далеч по-дълбоки, отколкото бе предполагал. Тя се отдаде на желанието му, но без обичайния плам.
— Нищо ли не е забелязал моят господар?
— Нищо, освен че си по-красива и желана от всякога.
— Нито дори това? — Тя прокара ръката му по корема си. Той установи, че е закръглен повече отпреди.
— Искаш да кажеш?…
— Сладката течност от тялото на господаря, която влезе в мен, си намери мястото. Скоро ще имам син за господаря. Сигурна съм, че ще бъде син, поради силата и жарта на моя господар. Добре е, че ще го имам със себе си, защото няма да чувствувам толкова силно липсата на господаря.
Желанието му се претопи от любовта към нея.
— Сигурно съм оставил стотици подути кореми, пръснати от Шотландия до Магреб и от Саакс до Тимбукту. Тези деца аз никога няма да видя. Но това ми изглежда действително. Това дете ще се роди свободно и за да осигуря това, аз ще ти дам свобода. Ти не си вече робиня, Елмира. — Стана от леглото и отиде до едно ковчеже, откъдето извади торба злато. — Това е за момчето. То ще се роди в Англия и един ден аз ще го видя. Ще бъде красиво, защото има красива майка.
— Господарят е много добър към мен.
— Не съм бил и наполовина добър, колкото трябваше. Зная, Елмира, че ти имаш моята обич. Може би някой ден двамата пак ще видим Саакс.
— Аллах е милостив. — Тя взе ръката му и я покри с целувки. Когато той се отпусна под нея, устните й потърсиха твърдата му мъжественост и след като облекчиха бушуващия в тялото му порой, той заспа с нея в обятията си.
На другата сутрин Мери отпътува с Елмира. Една бърза фелука — частната яхта на самият губернатор — се плъзна от пристанището на Танжер и се насочи към Гибралтар. Рори бе завел забулените дами на борда и още веднъж се сбогува с тях. Мери си взе сбогом съвсем официално. Назова го „ваше благородие“, а на свой ред той я, нарече „принцеса Ясмин“. Все пак Рори долавяше, че зад формалностите все още тлееше известно желание. Формалността беше заради околните и той се питаше дали не би се притиснала пак към него, ако бяха само двамата.
Като целуна Елмира, което той стори пред Мери и зяпналите маври, облада го злорадство от ярката руменина, която ревността изби по страните на Мери. Онова, което тя не знаеше, бе, че целувката на Елмира сега бе съвсем различна. Нейната нежност изненада дори самия него. Беше повече от нежна. Беше почтителна. Да, беше почтителна и той се презря за краткия миг. Той, Рори Махаунд, да проявява нежност към жена! Това едва не го накара да се прокълне заради обичта си към нея, а после, със замряла на устните ругатня, я целуна още веднъж с преливащо чувство, което наистина беше любов.
Любов? Какво общо имаше той с любовта? През няколкото нощи, които му оставаха преди отплаването на „Шейтан“, той ще се пресити от любов. Любов, любов, любов! Да, той знаеше какво значи любов. Това означаваше да се впиеш в друг — нищо повече или по-малко от това. Той и Мансур ще изпратят да им доведат танцьорки. Ще повика Тим и начумерения Джеху, за да вземат участие, и всички ще пиянствуват и бесуват. Това ще го накара да забрави Елмира и живота, който бе посадил в нея. Непременно танцьорки! Цяла дузина! Да, просто зажадува да види отплаването на фелуката. Щеше да се потопи тъй цялостно в гъвкавите като змии потни тела, че да престане да мисли за напускането на Африка. Ще бъде толкова пиян и така пресушен, че няма да помни как ще се раздели с Мансур и ще скъса последната осезаема нишка с Баба.
Следващите няколко дни бяха пълна забрава за него. Имаше вино, което Вольяно доставяше от складовете си. Имаше танцьорки с бедра с цвят на кайсия, ухаещи на пачули и янтар. Имаше малки момчета клю, способни да извиват телата си така акробатично, както Рори никога не си бе представял. Имаше горещи влажни уста, ръце, които милваха нежно и ожесточено, тела, каквито никога преди не бе търсил, и странна похот, с каквато не се беше сблъсквал. Сред винените пари, потта и животинската горещина той виждаше Мансур, Тим и Джеху със смъкнати дрехи, докосвани от червени устни, тела и опипвани с търсещи пръсти, похищавани като самия него от сладки болки, които ги караха да стенат в екстаз. Накрая се потопи в дълбоката, топла пещера на плътта и се почувствува толкова изтощен, че заспа и нищо не бе в състояние да го разбуди за още една схватка. Беше изчерпан, глух и сляп за всичко.
Докато една сутрин се събуди, долавяйки клатушкането на тясното легло и ярките отражения, които се гонеха по белия таван.
Лежеше и се мъчеше да сбере забърканите нишки на съзнанието си, докато с нечовешки усилия спусна крак отстрани на койката и го сложи на пода. Като съобразяваше всяко движение, той се заклати към
