Изпод леглото щракна искра.
— Подай ми една свещ.
Рори откри свещта, коленичи и я подаде на Тим. Праханта се разгоря и Тим запали фитила, после пропълзя изпод койката и се надвеси върху двете тела. Рори му помогна да се изправи на крака.
— Барне и Карвър — каза Тим, накланяйки свещта да ги разпознае. — Бога ми, улучил съм Карвър, където трябва. Ти сигурно си улучил Барне с първия изстрел, а после си довършил Карвър със сабята.
Но Рори, след като се увери, че и двамата са мъртви, изтича в коридора. Плъзна се и падна в кървавата локва пред вратата му. Главата на Млийка се търкаляше по коридора, а тялото му продължаваше да лежи изпънато пред вратата. Не можеше да стори нищо. Те се бяха промъкнали и го бяха обезглавили, докато се преструваше на заспал. Тим протегна ръка да подкрепи Рори, а с другата се прекръсти. Вдигна главата на Млийка и внимателно я положи до тялото.
— Бедният.
Гласът на Рори бе прегракнал.
— Ще ми платят за това.
Тим посочи с палец към каютата.
— Вече платиха.
— Копелета! Остава да си уредим сметките с онзи въжеиграч, Дженкинс. — Рори заизкачва стълбите и когато излезе на палубата, се препъна и едва се задържа да не падне. Тялото на Маноел бе проснато на палубата пред прага и той се забави за миг да предупреди Тим. Ръката му беше върху тази на Тим, когато чуха вика.
— Рори! — викаше гласът на Джеху откъм руля. — Пипнах го!
Те прекрачиха трупа на Маноел. Капитанът бе застанал с изваден пищов, а превит пред него на палубата, се беше свил Дженкинс.
ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
— Бяхме само ние: Джим Карвър, Барне и аз. — Дженкинс бе изгубил напълно бунтарския си дух и смелост и подлизурстваше безнадеждно, застанал пред Рори, Тим и Джеху край дългата, покрита със сукно маса в каютата на Джеху. — Смятахме, че щом овладеем кораба, останалите ще се присъединят към нас. — Той посочи към деветте войника, строени мирно зад Рори. — Но тях мислехме да продадем заедно с негрите. Те са достатъчно черни. Не са нищо друго освен негри.
Рори и Тим, разгневени докрай поради загубата на Млийка и Маноел, стояха свъсени и мълчаливи, докато Джеху разпитваше мъжа, чиито оковани ръце и спънати крака дрънкаха при всяко негово помръдване.
Пръстът на Джеху разсече въздуха:
— Ти винаги си ме мразил, нали, Дженкинс?
— О, не, капитане! Не говори така.
— Лъжеш, дяволски псалмопеецо, егоистичен кучи син на Нова Англия. Лъжеш! Мразиш ме, защото съм полуиндианец, по-млад от теб и капитан. Мразиш, ме защото не ти се нрави да получаваш заповеди от метис. Кажи ми, религиозно копеле с бял чер дроб, глупавата ти омраза към мен ли те подтикна да сториш това? — Джеху вдигна от масата един пищов и съзнателно изпъна ударника, насочвайки го към Дженкинс. — Отговаряй, или ще ти забия куршум в червата.
— Няма да ме застреляш, капитане. Помни, че сме бели мъже на кораб, пълен с черни.
— Бели мъже, така ли! За пръв път пуритан с лице като суроватка ме нарича бял мъж. Аз не съм бял. Аз съм наполовина червенокож, забравил ли си? — Джеху насочи пищова към корема на Дженкинс.
— О, капитане! Имам съпруга и дъщеря в Портсмут. Помниш ли ги? Тя е сестра на Б. С. Ейдъмс, а той е собственик на „Юнона“. Аз просто си връщах заграбеното имущество. Всеки съд в Щатите ще ме подкрепи. Знаеш не по зле от мен, че това е „Юнона“.
— Това е „Шейтан“! — Думите на Рори отсякоха въздуха като с бич. — Не знам нищо за „Юнона“. Закупихме този кораб в брой и той е мой. Корабът и товарът ми принадлежат. Ако не бях аз, дните ти в робство отдавна да са преброени. Никое християнско куче не преживява повече от няколко години, докато изгражда стени за султана на Магреб. Спасих те от това, а ти се опита да ме убиеш.
— Ние искахме само да възвърнем кораба на истинските му притежатели. — Изведнъж Дженкинс доби прилив на храброст. — Ти знаеш, капитане, че това е „Юнона“. Дяволски добре го знаеш.
Рори се надигна от стола си, но Дженкинс продължи, разкривайки неподозирана смелост:
— Един пласт бяла боя и един дявол на носа не могат да променят кораба. Той бе заграбен от пирати, и ти си един от тях, мистър Махаунд. Освен това ти си арабин, мистър Махаунд, макар че говориш английски.
Лицето на Рори пламна. Той се изправи и присегна през масата, улавяйки Дженкинс с такава сила, че едва не го повали.
— Ти си се опитал да върнеш кораба на истинските му притежатели. Аз съм истинския собственик, заедно с този мъж тук. — Жестът му включваше Тим. — И ти, копеле, искаше да свиеш робите, които биха те направили богат. Воняща гад! Ще ми се да вярвам, че уби хладнокръвно моят Млийка, само за да върнеш кораба на истинските му притежатели!
— Маноел беше мой приятел, а ти също го уби — надигна ръка Тим.
— Гадното педерастче! — сви устни Дженкинс. — Долнопробен португалец! Отбор дружина, бих казал.
Тим заобиколи местата и хвана Дженкинс за гърлото, но Рори скочи до Тим и го издърпа.
— Ако мислиш да заколиш свинята, Тим, недей бърза. Дневната светлина е по-добра от мрака, за да се накаже един човек. Остави го да премисли делата си през нощта. Джеху, отдели двама маври да го пазят в каютата и други двама да стоят пред вратата. Сутринта всички от екипажа да се съберат на палубата и тогава ще реша, при условие, че — той пристъпи към Джеху — ти ми позволиш.
Джеху даде мълчаливо съгласието си, като извади ключовете за белезниците от джоба си и ги връчи на Рори.
— Той е твой, Рори. Погрижи се за него. Аз ще се погрижа за останалото. Ще наредя Маноел и Млийка да бъдат защити в моряшко платно за погребението заедно с арабите и метежниците. Все ми е едно какво ще правиш с тази бухалка. Бих желал само зет му, напереният Б. С. Ейдъмс, да беше тук, за да сподели участта му.
Нито Рори, нито Тим заспаха през нощта. Над безброй чаши кафе, понякога с бренди, те седяха край местата в каютата на Джеху, докато един по един всички членове на екипажа се изредиха пред тях на разпит. Влизаха в каютата, някои търкаха очите си да прогонят съня, тъй като бяха спали по време на бъркотията. Очевидно Дженкинс беше прав — никой не бе замесен в заговора. Дежурните на смяна бяха чули суматохата и се чудеха на какво се дължи. Спящите в бака бяха в пълно неведение. Дженкинс и двамата му съюзници бяха планирали да завземат сами кораба и разчитаха на склонността на другите да се присъединят към тях.
На разсъмване корабният шивач бе зашил седемте трупа в платнени чували с тежести, които бяха подредени на средната палуба. Широка тълпа бе завързана на перилата. Тим се разплака неудържимо, когато ги видя, макар че нямаше как да узнае кой е трупът на Маноел. Впил поглед в тях и без да знае кой точно е на Млийка, Рори оценяваше безкрайната му преданост. На мавърските войници се позволи да оплачат другарите си и те се проснаха на палубата в посока на изгряващото слънце и запяха монотонните си молитви. Слънцето изскочи над хоризонта и корабната камбана удари четири пъти. След тях се чу свирката на боцмана и всякаква работа спря. Целият екипаж, с изключение на рулевия, се събра на главната палуба. Рори и Тим изкачиха стълбата към задната палуба и застанаха до Джеху. Рори се приведе над перилата и изговори няколко думи на арабски към единия от маврите, който изчезна, за да се появи с окования Дженкинс. Следвайки жеста на Рори, той постави окования Дженкинс точно под Рори.
