кея, като добави, затваряйки бавно едното си око, че ако там все още се намира едно момиче на име Роза, тя била най-добрата от всички. Рори кимна с разбиране. На брега видя Тим и Маноел да крачат на известно разстояние пред него. Припомни си поканата на Тим да се изкачат на планината при първото им посещение на Фунчал. Този път Тим не го бе поканил и въпреки предупреждението на Рори да не се смесва с бака, радваше се, че Тим си е намерил компания.
По-късно съжаляваше, че не е отишъл с двамата. Роза се беше оказала мръсна, дрипава и разплута, с ярки черни мустачки. Ласките й бяха професионални и престорени, докато той се събличаше, докато тя имитираше усилия на дремеща страст, забиваше острите си нокти в гърба му, стенеше, противеше се и се преструваше че я боли, като че ли я обладават за пръв път. И все пак посред гърченията тя не забравяше да му каже при всяко поемане на дъх, че понеже бил много голям, очаквала да й заплати двойна такса. Прекараните дни на въздържание по време на пътуването дойдоха на помощ на Рори и скоро схватката им свърши. Той побърза да се облече, хвърли една златна монета върху големия корем на жената и пак потърси слънцето. Това, което му се бе сторило най-странно, бе обстоятелството, че за да стигне върховния момент, трябваше да си представи лейди Мери под себе си. Обладал бе нейното тяло, а не това на уличницата, но бе доволен, че свърши. Сега можеше да поскита по калдъръмените улици под уханието на жакардовите цветчета, доволен от себе си и от света.
Мина покрай Дженкинс и моряка Барне, спрели на оживен разговор под един навес. Не бяха забелязали идването му и обикновено спокойният Дженкинс говореше разпалено на Барне, подчертавайки думите си, като удряше с юмрука на едната ръка в отворената длан на другата и след това застрашително размахваше пръст. Млъкнаха подозрително, когато Дженкинс забеляза Рори и сръга Барне. За голяма изненада на Рори Дженкинс като никога прояви склонност към разговор.
— Осигурих много храна, сър — приветствува го той и посочи към улицата.
Рори съзря чудноватата процесия от тежки дървени шейни, теглени от тромави волове. Пред всеки от тях припкаше по едно момче и пускаше потопени в масло парцали под шейните, а след като отминеха, вдигаше парцалите, изтичваше и ги поставяше отново отпред. Шейните се плъзгаха по калдъръма и Рори видя, че са натоварени с телета и пилета, отрупани кошове с плодове и мехове с вода. През целия следобед екипажът зареждаше кораба, оставяйки добитъка в сковано набързо от дърводелеца отделение, кокошките в курник, а плодовете и зеленчуците в трюма. Тим и Маноел се върнаха и по залез слънце „Шейтан“ бе натоварен и готов за отплаване. Блещукащите светлини на планината премигваха, замъглиха се и изчезнаха. Сякаш земята се изпари. Следващата, която щяха да видят, ако бъде волята на Аллах, щеше да е Тринидад.
Здравият разум казваше на Рори, че Дженкинс и Барне просто са си гледали работата, когато ги бе срещнал на брега. Дженкинс запази безизразния си вид по време на вечерята и Рори отърси смътните си подозрения към него. Може би те се дължаха просто на неприязънта, пораждаща най-лоши мисли към човека. С апатията, която му бе вдъхнала португалската уличница, той рано потърси леглото си. Заспа почти мигновено. По някое време през нощта се събуди и чу Тим да влиза в съседната каюта. Тим влезе през вратата, после пак излезе и затвори вратата след себе си. Рори заспа отново.
Една ръка се стовари върху рамото му и го разбуди и нечий глас зашепна в ухото му:
— Рори, аверче, ставай! Аз съм, Тими.
— Какво, по дяволите, искаш? — първата му мисъл беше да не би Тими да има някакви намерения към него. — Иди и намери португалското си педерастче.
— Вече го сторих. С мен е също и Млийка. — Тим щракна искра и разгоря късче прахан, поднасяйки го към свещта до леглото. — Бързо, Рори! Скачай и се обличай!
На светлината на свещта Рори видя Тим и Млийка, а зад тях дългокосият Маноел. Метна крака през ръба на койката.
— Нямаме време за губене. — Тим намери панталоните на Рори и му ги подаде, провирайки тесните крачоли през огромните стъпала на Рори. — Казваше, че не бивало да се смесват задната палуба с бака, но благодари се на бога, че се смесиха. Маноел и аз… — Тим се поколеба за миг. — Е, по дяволите! Знаеш как е. Бяхме се сгушили двамата в лодката под платното, когато чухме гласове под нас и се заслушахме. Беше Дженкинс. Разговаряше с онзи копелдак Карвър, и другия, татуирания кучи син Барне. Гласят бунт. Чакат осемте камбани, когато свършва смяната на Джеху и я поема Дженкинс. Вече са прерязали гърлата на тримата маври пазачи и са им задигнали оръжията. Сега планират да убият теб, мен и Джеху и да завладеят кораба. Нямаме много време.
— Ти чу всичко това? — Рори закопчаваше панталона си. — Чу и Маноел, нали?
— Така е, сър — заговори за пръв път младежът. — Те идват насам, сър. Ще ви надупчат с нож, сър, след като заколят черния ви пазач. Носле ще спипат Тими, а след това капитана.
Рори се облече.
— Ти, Маноел се промъкни на палубата. Ако Джеху е на руля, поговори с него и го предупреди. Дръж. — Присегна за една оловна кана от шкафа. — Вземи това с теб и ако някой те спре, кажи му че капитанът те е изпратил за кафе. Вземи румпела и му кажи да слезе до каютата си, да отключи арсенала и да те прати със саби за мен и Тим. — Погледна часовника, който му бе доставил Вольяно. — Ако изчакат до осем камбани, значи разполагаме с половин час. И ти ли си с нас, Маноел?
— С всички вас, сър. Особено с Тими.
— Тогава бързо. — Рори огледа каютата. — Можем да им устроим засада тук по-добре, отколкото където и да било. Тук е тясно и ще имаме предимство над тях. — Той сграбчи дрехите си, окачени на една кука, хвърли ги на леглото и уви одеялото си около тях, така че приеха формата на спящ човек. — Тим, пропълзи под койката. Един от тях ще влезе, мислейки ме за заспал. И ти, Млийка, излез пред вратата и легни както обикновено. Не се съпротивлявай и те няма да ти сторят нищо. Аз съм им нужен. Ще бъда зад вратата. — Изчака ги да заемат местата си и загаси свещта. Каютата потъна в мрак.
— Рори! — дочу се шепотът на Джеху от другата страна на вратата.
— Капитан, сър — потвърди Млийка.
Рори отвори вратата и Джеху се промъкна вътре.
— Маноел ми каза. Метеж, значи, а? Пък аз се доверявах на Дженкинс. Никога не съм помислял, че ще заговорничи срещу мен, след като му дадох свободата. Дръж, заредени са — той протегна ръце в мрака и като опипа, Рори усети студената стомана на пистолетите. Взе ги и мушна единия на Тим под койката, сключвайки пръстите му около него. — Върни се на палубата, Джеху. Те ще опитат най-напред при нас, преди да нападнат теб. Въоръжи португалеца. На него може да се разчита. Прати го да събуди маврите, ако вече не са мъртви.
— Желая ти успех, Рори. — Джеху се измъкна, Рори чу Млийка да изтяга дългото си тяло върху сламеника пред вратата и след малко да се преструва, че хърка. Това беше единственият звук, ако не се смяташе лекото свистене на вятъра между въжетата, скърцането на корабните талпи и плющенето на водата по корпуса. Времето, през което чакаха в мрака, без да смеят дори да шепнат, им се стори безкрайно, докато най-сетне доловиха тихото пристъпяне на коридора. Ухото на Рори долови звука на тъп удар. После настъпи тишина, която се наруши от тихи опипвания на бравата. Рори инстинктивно разбра, че Млийка е мъртъв, но скръбта му бе удавена от надигащата се ярост.
Издърпа ударника на пистолета и лекото щракане, което последва под койката го уведоми, че и Тим се е подготвил. След напрегнатите мигове на тишина, през които Рори едва успяваше да си поема дъх, той долови скърцането на метал, когато бравата се отвори и тънкия светлинен лъч на фенер пропълзя в каютата. Предпазливо, инч по инч, вратата се отваряше, докато Рори, изправен точно зад нея, съзря тъмните силуети на две глави. Последваха внимателни стъпки, после една ръка се надигна и се насочи към убитата в одеяло форма. Още няколко стъпки, потайни и предпазливи, доведоха двамата мъже край койката и Рори видя блясъка на светлина по издигнатата къса сабя и тънката кама във вдигнатите ръце.
Повече не ги свалиха. Експлозията от пистолета на Тим, почти едновременно последвана от този на Рори, донесоха пронизителния писък на единия мъж и охкането на другия, когато тялото му се строполи на пода. Останалият на краката си се олюля и продължи да пищи. Нито Рори, нито Тим имаха време да презареждат, но Рори съгледа отблясъка на сабята, която единият бе изтървал на пода. Сграбчи я и като положи назад крак за опора, скочи внезапно и мушна със сабята напред, чувствайки как я наниза в тялото на своя враг.
— Свършихме и с двамата, Тим.
