Тим.
Под палубата не гореше никаква светлина и всички прозорчета бяха затворени. Беше тъмно като в бъчва, но Тим и Рори се спуснаха на долната палуба и влязоха в една малка каюта. Тим намери фенер със свещ и го запали. Тефтери и книжа се търкаляха по пода в безпорядък. Минаха през една врата, която водеше за средния трюм. Вонята беше отвратителна. Бледата светлина на фенера разкри голите черни тела, които се гърчеха на пода с неподвижни, приковани ръце и крака, а телата се извиваха и блъскаха, докато вълните биеха кораба. Подът бе залят с повръщана храна, урина и изпражнения и Рори не можа да издържи повече. Препъна се и падна напреки върху здраво, кафяво тяло. Бълването му изпълни гърлото и изригна от устата върху клетника под него. Известно време не можа да помръдне, после се издърпа и сложи ръце върху раменете на негъра.
— Горе главата, младеж — успя да промълви той, забравяйки, че английските му думи са непонятни. Надигна му се пак, но този път не излезе нищо. — Ще се опитаме да ви помогнем. — Това бе негова стока, и то много ценна. Ако не им смъкнеха веригите, щяха да си изпочупят ръцете и краката. Сега, виждайки Рори сред тях, те го замолиха на многобройни наречия, като въртяха бялото на очите си уплашено, с посинели на бледата светлина лица.
Чернокожият под Рори го улови за ръката. Уплахата накара думите на хауза да се плъзнат от устата му като порой и повечето от тях останаха непонятни за Рори. Той коленичи при момъка и при мириса на повърнатото пак му се повдигна, ала вече нямаше какво и той се опита да успокои негъра.
— Слушай, момко — колебливо каза Рори на хауза, — не те зная кой си, но сигурно имаш добър нрав, щом ме остави да повърна отгоре ти и не ми стори нищо. Назначавам те за старши тук. Помогни ми да оправим и другите.
— Да, господарю. Аз бъда твой старши. Аз от Саакс. Всички други ме знаят и се подчиняват на думите ми. Освободи ни, господарю, иначе ще умрем.
Рори прати Тим до каютата на Джеху за главния ключ, който отключваше дългите вериги и белезниците. После продължи разговора си с чернокожия. Чувствуваше, че е направил подходящ избор, макар и случайно. Мъжът беше едър, млад и силен. Беше приятен на вид и имаше интелигентно лице, симпатично в своята примитивност.
— Искам да подбереш десетина мъже, които се ползуват с уважение. Ти ще им бъдеш старши, а те ще бъдат старши на групите след теб. Ще се постараеш те да се погрижат за всички други. Да?
— Да, господарю, но побързай и освободи веригите.
Рори кимна и се запрепъва в тесния коридор между краката на едната редица и главите на другата, навеждаше се, успокояваше и утешаваше. Съжали клетите негри. Грохотът на корабните талпи и блъскането отстрани бе достатъчно, за да изплаши и опитни моряци. Направи опит да потуши собственото си гадене и страх, за да им вдъхне увереност. Те представляваха цялото му имущество и част от това на Баба, бяха алфата и омегата на неговите старания. И все пак за най-голяма своя изненада той откри, че интересът му беше повече от търговски. Съзнаваше тяхната безпомощност и искаше да им помогне. Самото му присъствие ги успокои и макар че бе успял да поговори само с неколцина, преди Тим да се завърне с ключа, те на свой ред успокоиха другите. Катинарът щракна и веригите паднаха, навивайки се на пода като огромни черни змии. Нямаше време да се освобождават всички пранги и белезници, но сега, освободени от огромните вериги, мъжете можеха да седят или да стоят и бяха в състояние да пазят равновесие. Рори се върна да поговори с първия момък и освободи ръцете и краката му.
— Как се наричаш? — пита го той.
— Казвам се Кту.
— Кту, ела с мен. Ще изберем помощниците ти.
Стоновете бяха престанали с освобождаването на мъжете. Сега те се събираха на купчини, заловени един в друг за опора, докато Кту развеждаше Рори. Посочваше някой мъж и извикваше името му. Когато човекът се изправеше, Рори отключваше белезниците и прангите и той го придружаваше до следващата група, докато Кту подбра десет едри мъжаги. На Рори и през ума му не мина, че тези хора може да се окажат зложелателни подстрекатели. Някаква недоловима прилика между Кту и Баба бе накарала Рори да се довери на момъка, макар да съзнаваше, че се води само по интуицията си.
Кту, говорейки бързо на хауза и други наречия, непонятни за Рори, постави хората си на различни места в трюма и обясни, че всеки от тях ще отговаря за групата си. Корабът заплува по притихващи води, което подсказваше отминаването на бурята. Постепенно трюмът с робите влизаше в ред. Вонята поотслабна. Подът бе още хлъзгав от повърнатото и изпражненията, но хората започнаха да се чистят.
Не можеше да става и дума да бъдат нахранени. Не можеха да се палят огньове, но дори и да им се приготвеше храна, нямаше как да им се занесе. Но на тази палуба имаше бъчви с вода и Рори знаеше, че някои от складовете са отпред. Изпрати Тим с двама от освободените роби. Когато се върнаха, те носеха чували и ведра, а Тим бе намерил черпак.
— Ял ли си някога овесена каша, Рори?
— Не бих я хапнал вече до края на живота си.
— Не е много, но все ще понапълни коремите на тези черни дяволи. — Тим пристъпи към ведрата и напълни едно до половината с вода. Пробивайки по малка дупка в чувалите, той накара един негър да надигне единия над ведрото, така че жълтото брашно се изсипа във водата. Разбърка го, докато се получи каша, която непрестанно се сгъстяваше, докато можеше да се държи с пръсти. Изпрати я с негъра на групата му, после извика друг и един по един отпрати всичките с по ведро каша.
Оваля едно топче с пръсти и го мушна в устата си. Преглътна го, оваля друго и го подаде на Рори, който отказа. Но черните залапаха лакомо, завирайки ръце във ведрата в надпревара. Огребаха ведрата с пръсти и седнаха ухилени, така че зъбите им блестяха като светулки в мрака на трюма.
Рори предложи на Тим да иде при Джеху, с мисълта, че при липсата на първи помощник Джеху може да оцени опитността на Тим. Колкото до себе си, Рори реши да остане при черните. Тук имаше движение, действеност и до известна степен, дружба. Накара Кту да донесе два чувала с брашно и да ги остави там, където главната мачта се издигаше като ствол през палубата и като седна на чувалите и облегна гръб на мачтата, получи известна стабилност. Корабът вече се люлееше по-малко. Той махна на Кту да седне на пода до него.
Трогнат от вниманието, Кту заговори. Беше приказлив младеж на осемнайсет години, с приятна усмивка. От майка си фулани бе наследил тънките устни, ястребовия нос и по-бледия цвят на племето. Баща му от племето хауза му завещал ръста и силата си. Арабски роботърговец го закарал в Саакс и го продал на Баба. Сега, ухили се Кту, той беше при любимия бял брат на султана. Сграбчи ръката на Рори, положи я на главата си и замоли Рори да го вземе за свой слуга.
Това напомни на Рори, че сега е без слуга. Клетият Млийка бе мъртъв. Защо да не се възползува от желанието на това младо жребче? Ако не го биваше, можеше да го върне в трюма и да опита с друг.
— Мислиш ли, че можеш, Кту? Откъде знаеш, че няма да се окажа лош господар и да те налагам с бич?
— Защото ти добър господар и аз добро момче. Ако аз добър към теб и служа добре, ти бъдеш добър към мен и няма да ме бичуваш. Аз зная, че ти добър човек. Днес, когато ти болен като нас, ти дойде да помогнеш нас. Изпръска мен повърнато, но аз не обърнах внимание, защото знаех, че ти не можеш да задържиш. Аз познавам теб от много време, господарю, защото съм те виждал в Саакс и в голямата къща, където бяхме, преди да тръгнем с това кану. После аз те търсих всеки път, когато се качвахме да ядем. Всеки път очите ми те търсят и те боготворят, защото ти не приличаш на други хора, крито аз виждал преди. Ти усмихваш много, а това добро предзнаменование, когато мъж усмихва. Показва човек има добра душа. Аз усмихва много, макар аз роб, защото аз също има добра душа. Аз ще ти служа добре, господарю мой.
— Тогава, когато изляза оттук, имаш позволението ми да дойдеш с мен.
Кту взе ръката на Рори от къдравата си четина и я отри на бузата си.
— Аз дойда с теб, господарю, но сега понеже ти ме направи отговорник, е по-добре да отида при други десет мъже и им поговоря. Иначе няма запомнят, че съм им старши.
Рори кимна и Кту го остави. През дългия ден той ту седя, ту полягаше край мачтата. Ноздрите му привикнаха с вонята и очите му с мрака. Стомахът му изявяваше правата си да бъде заситен, макар че постоянно пиеше хладка вода, която Кту носеше в един черпак. Нямаше как да определи времето, тъй като не чуваше корабните камбани, но знаеше, че корабът се измъква от бурята, тъй като подът под него ставаше
