една жена, да спомене нещо за любов?
— Това е дума, по отношение на която съм невежа, милейди. Най-близко стигнах до нея с една уличница от Глазгоу, която сподели с мен студено агнешко бутче и топло легло. Дума, която не ме интересува особено. Дума, която за мен винаги е била без значение. Дума, с която се злоупотребява и която е безсмислена. Чувал съм я много пъти край плетищата из Шотландия, зад притъмнелите шатри на Саакс, и веднъж дори от един млад крал, както и от това момиче тук. — Той сложи ръка на кръста на Елмира и я притегли към себе си. — И всички те, дори кралят, имаха повече основания да я чуят от мен, отколкото ти, защото всички те ми предложиха с желание нещо. Не и ти! Не, лейди Мери. Позволи ми да казвам, че съм те обладал, преди да се оженя за теб И предполагам, че това е от любов, но любов към самия мен, а не към теб. Рори Махаунд никога не е намирал любов в другиго.
Гласът на Мери стана ледено студен като очите й:
— Ти никога няма да познаеш любовта. За да обича, човек трябва да дава нещо. Не само да взема. Трябва и да се дава.
— Нямам желание да давам. Предлагам ти свободата заедно с името си.
— Но ти не ми ги даваш. Ти ги купуваш. За тях аз трябва да заплатя твоето желание. За теб няма значение, дали го искам, или не. Ти искаш и настояваш да го вземеш. Мислил ли си някога колко по- благородно би било, ако трябваше да го дадеш свободно.
Той отиде до далечния край на стаята. Беше объркан и трябваше да премисли. Като блъсна дървените капаци, повдигна щорите и излезе на външния балкон. Животът на Саакс течеше под него.
Видя как един мъж налага магарето си, чийто огромен товар беше прекалено тежък за бедното добиче. Камшикът падаше ритмично върху задницата на добичето. Просяк без нозе се влачеше по прашната улица, стенейки: „Милост, в името на Аллах!“, без минувачите да му обръщат внимание. Един арабин с бял бурнус и зелена чалма, която показваше, че е хаджия, тласкаше млад негър във вериги пред себе си, ругаейки го за тромавия му ход. Пес, възседнал кучка сред праха, я тласкаше, докато група кряскащи дечурлига нападнаха двойката с камъни и пръчки. Мина носилка, влачена от двама запотени нубийци, единият от които накуцваше болезнено. В един засенчен ъгъл буен младеж повдигаше дрипавата си джелаба с една ръка над раменете, докато с другата придърпваше малко девойче на колене пред него, насилвайки го да му се отдаде.
Рори се извърна от прозореца и закрачи по излъсканата мозайка към Елмира и лейди Мери. Прогони мислите, които се въртяха от главата към слабините му, ала не можа да се отърси от напъна от тях.
Дали беше станал дотолкова мавър, че разсъждаваше като такъв? Дали също така бе завладян от жестокостта на Африка? Тази жена не беше обикновена робиня. Беше негова сънародничка и колкото и да му се искаше да я унижи заради нейната надменност, съзнаваше, че това би било невъзможно. Простото съвпадение на раждането им даваше нещо много общо. Трябваше да си признае, че се възхищава на упорството й да отстоява рождените си права срещу брачните различия, докато той сам бе пожелал да заличи своите. Тя говореше неговия език, бе познавала снеговете на Англия, зимата и пролетта й с разцъфналите ябълкови дървета, бе кичила елхи на Бъдни вечер и бе яздила кон сред пъстрите октомврийски гори. В тази гореща, жестока земя имаше какво да ги свърже. Той й дължеше нещо, но не знаеше какво точно. Внезапното съчувствие, което изпита към нея, го направи великодушен. Но не! Той беше мъж. Беше я пожелал. Мисълта за нейната бяла кожа сред толкова кафяви и черни, го хвърли в огън и неукротима страст. Имаше възможност да разкрие своята мъжественост — не само на нея, а и на себе си. Тя не беше доброволна жертва, жадуваща да го задоволи. Беше нещо, което той трябваше да покори. Да, той ще се погрижи да бъде върната в Англия. Дори щеше да се ожени за нея по закона. Но най-напред… Той й посочи дивана.
— Ще изпълниш своята част от сделката, милейди, а аз ще изпълня моята. Ще се оженя за теб и когато му дойде времето, ще те изпратя в Англия. Но разплащането ти с мен сега ще бъде доказателство за твоето доверие. Ако проявиш неохота, ще накарам Млийка и Ома да те държат, докато се задоволя с теб по друг начин. Бих предпочел да дойдеш доброволно, но…
— Можеш да ги освободиш — унищожително изсъска тя в лицето му.
— Елмира, разсъблечи я и излез.
— Да, господарю. — Тя се залови да смъква карфиците, които придържаха робата на Мери Фиц Олбани.
Рори се отдалечи и пак се загледа през прозореца. Сцената на улицата се бе променила. Бе останало обаче малкото момиченце в ъгъла на стената, разхълцано. От кожената кесия, която висеше под мишницата му, Рори извади сребърна монета и я хвърли към детето. То чу как удари в камъните и спря достатъчно близко до нея. Вдигайки поглед да види откъде е дошла, се усмихна на Рори. Сълзите й престанаха. Той й помаха небрежно, преди да се обърне към бялата фигура върху дивана. Елмира беше излязла. Бяха сами.
Смъкна дрехите си и пристъпи към леглото. Англичанката хълцаше.
— Ще бъдеш щастлива да се върнеш пак в Англия, Мери. — Това беше друга сребърна монета, която й се предлагаше.
Тя има своя ефект. Мери престана да хълца и той се наведе над нея, разтваряйки краката й. Тя не се възпротиви.
— Ще се радвам да се върна в Англия, Рори Махаунд, но това няма да прекрати омразата ми към теб. О, колко си глупав! Можеш да имаш това, което искаш, с малко обич. Но ти си глупак като всички мъже. Мислите ти не са в мозъка, а само в това. — Тя хвърли поглед надолу и потръпна от видяното.
Той полегна над нея, тя несръчно нагоди тялото си към неговото.
— Почти ме убеди — каза той и чу писъка й.
След като всичко свърши, тя го целуна и той се изненада от топлината на целувката й.
ДВАДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
Рори постигна целта си с англичанката Мери. След като всичко бе свършено и мъжката му суетност бе задоволена, той си припомни своята неодушевена изява. Никой от двамата не изпита наслада, макар че той намери финалните гърчове на Мери изумителни. Чувствуваше, че след като огньовете на страстта бяха разтопили леденият й страх, тя бе станала не по-малко отзивчива от другите жени в харема му. Поради това нарочно се сдържаше, докато тя постигне оргазъм. Наистина, по едно време му се беше сторило интересно да я възбужда, но след като всичко свърши, сметна че е далеч по-приятно да се остави да бъде възбуждан от жената, вместо той да прави това. Принуден беше да си признае, че желаеше нещо по-примитивно и невъздържано от англичанката, въпреки финалната й страстна целувка.
Но не забрави обещанието си към нея. Щеше да я върне в Англия и беше сигурен, че ще може да разчита на Баба да му помогне. Тя също не забрави обещанието си към него. Продължи да го мрази, загдето я беше изнасилил, независимо, че й беше доставило наслада. Прехвърли я в собствения си харем, дори й предостави разкоша да обитава отделно помещение, което се полагаше на фаворитката на харема. Всяка вечер я викаше в стаята си, главно защото му се искаше да поговори английски, отколкото за нещо друго. Макар че още при първите си срещи двамата се държаха въздържано и нащрек, преди визитата й да свърши, те се нахвърляха с упреци един към друг. Нямаше порок, в който тя да не го обвини и често му се струваше, че тя постъпва по-скоро като ревнива съпруга, отколкото като враг, тъй като възмущението й от общуването с другите жени от харема бе огромно. Укоряваше го, че е развратник, хищник и майстор на перверзии. Двамата спореха и се караха, докато той загубеше контрол и я напляскваше, при което тя го заплюваше. Тогава той заплашваше да я присъедини към кервана за Тимбукту, а тя го предизвикваше да го направи, като и двамата знаеха, че в края на краищата той ще омекне. Съзнаваха, че между тях съществуваше нещо общо, което никакви обиди и заплахи не можеха да нарушат или разкъсат.
Една вечер, след особено жестоко скарване, когато всеки бе изнервил другия, Рори накара Млийка да отведе Мери в малката решетеста клетка в харема, където затваряха непокорните обитателки. Оттам щеше
