когато пожелаеше дивата й страст — тя бе прекалено пламенна и изтощителна за постоянно. В резултат на редките повиквания Чатсуба стана намръщена и непокорна. Веднъж Рори трябваше да заповяда да я наложат с камшик за това, че се беше нахвърлила с нокти върху друга жена. След това изглежда в нея се наслои озлобление към него и той се уплаши да не би тя да го отрови. Реши да я даде на Млийка, който беше без жена много по-дълго, отколкото Рори предполагаше. Млийка я получи в малката стая, която извеждаше от спалните покои на Рори, и след първата нощ Чатсуба изглеждаше не само смирена, но се и оправи. Млийка, който всеки ден научаваше нови думи, дойде при Рори, коленичи пред него и постави ръката на Рори върху главата си.
— Жена добра — каза Млийка. — Тя иска… — отвори огромната си ръка и шумно си плесна задника с дланта. — Ти добър, Рори Монго. Аз добър. Скоро бебе за Рори Монго.
Престанал вече да куца, Млийка считаше Рори и всичко негово за своя лична собственост. Никога Рори не се беше радвал на такава вярност и привързаност. Млийка беше винаги зад него и ако Рори се канеше да закопчае копче или да завърже някаква Връзка, Млийка го правеше вместо него. Да би могъл да сдъвче храната му, Млийка би го вършил на драго сърце. Беше слуга, с който се гордееше: силата му и огромната физика напомняха на Рори за Баба. С помощта на онези, които говореха неговия език, Рори научи нещо за него.
Както Баба бе предположил, той беше касай, ала бе роден в робство при някакъв мамелюкски принц в Кайро. Бил коняр на един от принцовете и когато веднъж, не по негова вина, конят хвърлил младия си ездач, струпали вината на Млийка и го продали. Търговецът, който го купил, го продал на един керван, потеглящ за западното крайбрежие, а крайното му предназначение било някоя фактория за роби, откъдето щели да ги натоварят на кораб, за да ги разпродадат из островите на Западна Индия.
Докато прекосявали пустинята, той се подхлъзнал на един камък и си навехнал крака. Знаейки че ще бъде изоставен, ако не върви с останалите, той накуцвал със страшни болки през целия ден, докато вече не можел да стъпи на крака си. Паднал и не можел да стане. Веднага го лишили от кафе и го изоставили край пътя да загине, ако край него не беше минал Рори. Затова той боготвореше Рори с привързаността на кучето към своя господар, а Рори на свой ред покровителствуваше огромния негър. Обличаше го с дрехи по- подходящи за лакей, отколкото за роб, винаги го държеше до себе си и когато започнаха да разговарят на английски, започна да разчита все повече на Млийка. Дори и Баба се възхищаваше на черния му роб.
— Тук имаш нещо, братко Рори, каквото не можеш купи за никакво злато на робския пазар. Извън тебе, Мансур и стария Слиман аз нямам на кого да се доверя, а ти имаш твоя Млийка. — Баба се обърна и заговори на огромния здравеняк, който се ухили и занарежда нещо на своя език. — Той казва — преведе Баба, — че ти си неговата душа. Според неговата вяра всеки мъж има своя душа и свое тяло. Повечето хора никога не виждали душата си, но Млийка заявява, че е щастлив, защото можел всеки ден да вижда душата си, тъй като тя била в теб.
С верния Млийка за свой телохранител, богатия избор на жени от харема за нощта, Елмира за тихи страсти и топлото приятелство на Баба, дните на Рори в Саакс се движеха бързо като в унес. Обикновено Рори се събуждаше при първия вик на мюезина от килнатото кирпичено минаре, което бе най-високата постройка в Саакс. Напевният глас на имама разгонваше унеса му и го караше да отвори очи и се взре в жената, която лежеше до него. При студената, сива утринна светлина, с плувналата си в пот кожа, отворената уста и напластената по бузите коса тя съвсем не приличаше на еротичния екземпляр, каквато беше през изтеклата нощ. Чернилката, която бе потъмнявала очите й, беше размазана, а боядисаните с къна ръце изглеждаха жестоки и хищни с дългите си нокти, които се бяха забивали ожесточено в гърба му през нощта. Киселият мирис на чаршафите го отблъскваше и той беше склонен да изрита жената от леглото, отвратен при мисълта какви странни и неестествени неща бяха вършили един на друг в мрака. От време на време вземаше твърдо решение да не повтаря подобна нощ. И понякога спазваше решението си — вместо някоя от обучените майсторки от харема повикваше Елмира. Плавните й милувки и нежните думи го облекчаваха след пресищането с толкова разнообразна женска плът, водеща до странни перверзии. С Елмира той можеше да се протегне и заспи, без да става нужда да доказва жизнеспособността си не само на партньорката, а и на самия себе си. Знаеше, че Елмира желае повече и понякога й го даваше, при което долавяше нейната благодарност. Но колкото и да желаеше, тя никога не проявяваше открита ревност към предпочетените от него. Тя бе тази, която го приготвяше, преди да се оттегли. Въвеждаше жената, оставяше плодове и напитки до леглото и след това инструктираше шепнешком жената, преди да излезе мълчаливо и безропотно. После, нагаждайки действията си според времето, когато жената се оттегляше сутринта, тя заставаше до леглото на Рори, разпъждаше мухите от него с метличка от конска опашка, сгряваше кафе в малко джезве, изтриваше с гъба потта по тялото му и дори избираше дрехите, които Млийка трябваше да му облече.
С чисто тяло и възстановено от ароматното кафе енергия той тръгваше из тихите, прохладни коридори на двореца, следван от Млийка, и излизаше през окованата с желязо врата, зад която в двора го очакваше конят му заедно с този на Баба или на Мансур. Яздеха из околностите, към улиците на търговците на накити, а понякога и до продавачите на оръжия или до пазара за роби, после се връщаха да се изкъпят, отпочинат и побеседват.
В лабиринта на дворцовите постройки имаше няколко хамама. Обикновено те се отправяха за този, който беше използуван изключително от бащата на Баба и беше в съседство с харема му. Крачеха заедно по дългите коридори и засенчени колонади. Запознат вече с двореца, сега пътят не изглеждаше така дълъг и уморителен за Рори, както през първата нощ, когато го бе прекосил. Вече можеше и сам да се оправи из двореца, макар че почти никога не ходеше сам. Придружаваха го или Млийка, или Ома. Между двамата винаги възникваше спор кому да се падне тази чест. И двамата бяха ревностно привързани към него, но той имаше вяра повече на Млийка, отколкото на Ома.
Един следобед Рори и Баба с Млийка по петите им отвориха вратата на хамама. Млийка помогна на Рори да си свали дрехите, докато евнухът Ал Джарир помогна на Баба. Приятно беше да свалят потните роби и тежките вълнени джелаби и да се мушнат сред ухаещата пара. Още по-приятно беше да се отпуснеш под пръстите и здравите ръце на Ал Джарир, чиято задача беше да смъкне кирта и потта от телата им с кокален нож. Казаха на Рори, че ножът е издялкан от рога на носорог и притежавал магическото свойство да прави телата им силни и мускулести.
След като ги изтъркаха, те влязоха в друго помещение, където се потопиха в басейн с хладка вода, която ги пощипваше хладно след горещата пара. Оттук влязоха в едно затъмнено помещение, където се изпънаха на хладния керамичен под и оставиха Ал Джарир да ги масажира. След като свърши, той ги помоли да останат по корем, докато се разхождаше по гърбовете им с огромните си стъпала. Тежестта беше почти непоносима, но възстановената жизненост на протичащата по артериите им кръв бе доказателство за съвършените познания на мъжа.
— Ал Джарир е истинско съкровище — изпъшка Баба. — Може да прави всичко, което е по силите на нормален човек, освен да оплоди жена. Всъщност жените от харема го предпочитат пред съвършения мъж, тъй като той може да бъде с двайсет от тях за една нощ, без да загуби силите си.
— И ти му позволяваш това? — В своето невежество Рори винаги бе предполагал, че никой господар на харем не допуска друг мъж да докосва жените му.
— Разбира се. Питай твоя Карем и той ще ти каже, че изпълнява двойна задача. Не само пази харема, но го и обслужва. Да не мислиш, че ние си блъскаме главите да кастрираме мъже, само за да ни пазят харемите? О, не! Това биха могли да вършат и двойка едри сенегалки. Друга е причината за съществуването на евнусите. Помисли си: в харема на баща ми има към триста жени. Той беше човек на години. Дори и да вземеше по една жена всяка нощ, необходима му беше близо една година, за да спи с всичките. Това би означавало, че всяка жена ще има мъж само по веднъж в годината, а пък и баща ми беше доста стар. В такъв случай какво биха правили те, докато чакат да им дойде редът? За една единствена нощ в годината?
Рори кимна. Щеше да има много незадоволени жени в харема, ако се обслужваха само от един мъж.
Баба насочи пръст към негов шеговит присмех.
— Студенокръвните нрзани не са свикнали с харемите. Не че ти, братко мой, си студенокръвен, или дори че си все още нрзани — побърза да добави той, — но ние, които държим жените си в хареми, трябва да се подготвим за всичко. Питам те, какво биха правили тези скучаещи жени? Как биха издържали седмици,
