месеци наред без мъж? Ха, ами че те ще започнат да се любят една друга. Някои от тях ще си останат жени — благи и нежни. Други ще придобият мъжки черти — властни и брутални. Това е лошо. Всеизвестно е, че след като една жена веднъж е любена от друга жена, тя никога вече не пожелава мъж. Затова ние държим евнусите, тъй като те не са истински мъже, но са напълно способни да задоволят всяка жена.
— Господарю — ниско се поклони Ал Джарир на Рори, показвайки в полумрака белите си зъби, — това наистина е факт. Щом влезем в двора на харема след вечеря, жените се бият за нас, изподраскват се коя да ни вземе. От тристате жени в харема аз съм обслужвал всички, освен проклетата англичанка.
— Англичанка? Англичанка ли каза той, Баба?
— Точно така. Тя е истинска усойница. Истинска кобра, мамба, боа! Баща ми я получи като подарък от султана на Магреб, който пък я беше получил от губернатора на Танжер. На вид е апетитно парче, Рори, но е жив дявол. Кълна се, че никой мъж няма да я обладае, и когато баща ми — мир на праха му — се опита, тя му издра очите. Можеше да заповяда да я бичуват, ала я пазеше да я даде на някой от враговете си.
— Бих искал да я видя — наведе се напред Рори. — Една англичанка тук! Просто невероятно.
— Ти я видя, братко мой. Помниш ли нощта с Хюсеин? Спомняш ли си най-разярената кучка от всички? Тази, която изтръгна гениталния му орган и по-късно хвърли пръста на Хюсеин на балкона? Това е хиената, за която говоря.
— Една руса, с бяла кожа? Как е попаднала тук?
— Пиратите по крайбрежието на Берберия не подбират кожа и националност. Понякога предпочитат да запазят някое момиче от заловените заради откупа за нея. Очевидно тази не е била откупена. Но повече за нея по-късно. Кучката е твоя, ако я пожелаеш, обаче те съветвам да стоиш настрана от нея. Щом губернаторът на Танжер, султанът на Мароко и султанът на Саакс не са успели да я укротят, нямаш никакъв шанс и ти. Говори се, че тя владее някакъв номер с коляното си, с който може да, накара яки мъже да се търкалят на пода. Разправят също така, че имала навика уж да отстъпва, а после, тъкмо когато мъжът да влезе в нея, присяга отдолу и сграбчва скъпоценната му торбичка, като я стиска, докато той припадне. — Баба се обърна към евнуха и роба. — Сега ни оставете, Ал Джарир и Млийка, ще си отпочинем малко. Но стойте на стража пред вратата и не пускайте никого. — Баба и Рори минаха в съседното помещение и се изпънаха на намиращите се там дивани.
Очевидно Баба преливаше от идеи, които искаше да разисква с Рори. Имало, започна той, повече от хиляда жени в двореца и както си призна, това било по-лошо, отколкото да имаш хиляда джина под покрива си. Хиляда жени — харемът на баща му, на брат му Хюсеин — сега на Рори, на брат му Мансур, който не бил още толкова голям, и неговият собствен. В допълнение към тези наложници много били и жените, които ги обслужвали, все робини. Хиляда жени, които не вършат нищо, освен да се развличат, да кроят интриги, да прелъстяват евнусите и сами себе си и понякога да обслужват него, Рори и Мансур. Клетвите на шейтана да ги сполетят!
Според обичая, макар и не точно по закон, той трябваше да предаде жените от харема на баща си на смърт. Защото да бъдат докосвани от друг мъж, било оскверняване на неговата памет. Въпреки това той си спомняше как баща му винаги му казвал, че било пилеене на ценна робска плът да се избесят всички, затова, когато умре, той трябвало скрито да разпродаде бащиния си харем.
След това, естествено, жените на Рори ще скучаят след заминаването му и ще му създават нови тревоги, като не се броят многобройните жени от собствения му харем, от които бил отегчен, а несъмнено и някои, които Мансур е престанал да използува. Аллах знае само колко ли още пратенички има тук, изпокрити из кътчетата на двореца. Какво да прави с тях? Няма ли Рори някакво предложение?
Рори можа само да каже, че било съвсем необмислено от страна на божествения архитект на мъжкото тяло да го сътвори така, че един мъж да може да задоволява само една жена едновременно. Колко жалко! Все пак той ще вземе една от робините на Баба — англичанката.
По дяволите англичанката! Да потъне вдън земя! Баба го загледа. Проблемът!
За пръв път от живота си Рори виждаше недостатъка от изобилието на жени. Както бе споменал, един мъж може да спи само с една жена едновременно… А не би ли могъл Баба да ги продаде?
Бавно, със свити устни, Баба кимна с глава. Точно за това искал да говори е Рори. Да очисти целия дворец от излишни жени. Но — подчерта той — не можеше да продаде всички в Саакс. Освен неуважението, проявено към паметта на баща му, такова голямо количество от жени би наситило пазара в Саакс и най-избраните робини биха донесли не повече от една десета от стойността си.
Защо да не закарат всички в Ринктъм Кясъл? — предложи Рори.
Уви! Робините, колкото и да са хубави, не се търсели много от другата страна на голямата вода. Харемните робини и държанки, обучавани да работят в леглото, били безполезни като работнички на полето. Роботърговците търсели здрави, силни мъжкари. Не, Ринктъм Кясъл и другите фактории за роби по крайбрежието нямало да свършат работа. В новия свят не само не търсели жени, но и самите търговци ги прекарвали неохотно е корабите. След двадесет години би дошъл край на търговията с роби в Африка, ако мъжете роби в Америка имат много жени. Плантаторите сами щели да си възпроизвеждат роби. Ала Баба имал план, който бил доста сложен. Би ли желал Рори да му помогне? Рори би направил състояние, ако си разчисти харема заедно с Баба и забрави за връщане в Ринктъм Кясъл.
Ринктъм Кясъл! Ливърпул! Вуйчо Джеймс, когото никога не бе виждал! Дъртият му копелдак, който не го бе счел за достоен, за да го покани у дома си, а го беше експедирал за Африка на роботърговски кораб! Каква ли почит дължеше на този непознат човек? Каква, наистина, сравнена с всичко, което дължеше на Баба, който го бе направил свой брат. Бе споделил двореца си с него, беше му дал безграничната си любов и го беше направил притежател на толкова ценности? Досега не му се беше отваряла възможност да се отплати на Баба, а ето че за пръв път Баба искаше нещо от него. И то не егоистично, тъй като бе заявил, че и Рори ще направи цяло състояние. Дявол го взел Ринктъм Кясъл! Дявол ги взел и Ливърпул, вуйчо Джеймс, Сакс, Спаркс, всичките! Пътят на Рори бе този на Баба и той не се поколеба да го заяви.
Решението му ощастливи Баба. Като султан на Саакс той не можеше да прави вече дълги преходи до крайбрежието, а трябваше да остане тук, за да следи отблизо всички събития. Естествено, той ще изпрати Мансур, но Мансур беше навършил едва осемнайсет години и нямаше опит в предвождането на кервани на дълъг път, нито би могъл да се оправи с хитрите роботърговци. А на Рори Баба можеше да се осланя. Точно това беше идеята на Баба.
Древният град Тимбукту беше едно от най-големите робски средища в Африка. Тук от незапомнени времена арабските търговци продаваха мъже и жени. От Тимбукту пътищата водеха към Магреб, Тунис, Либия, Египет, а оттам към Етиопия и Арабия. На робските тържища на Тимбукту хиляда жени може да бъдат погълнати веднага и количеството нямаше да повлияе на пазарната цена. Да се закара керван дотам не би представлявало особена трудност — беше много по-лесно, отколкото да се насочат към северните градове. За да се стигне дотам, трябваше да се прекосят много мили през пустинята и жените трябваше да се носят на камили. А разстоянието между Саакс и реката Нигер не беше голямо и веднъж стигнали до Нигер, можеха да превозят жените с лодки до Тимбукту. След като продадеше жените, Рори можеше да се присъедини към някой керван за Маракеш, който се намираше от другата страна на пустинята и бе най- главният град на Магреб. Това ще представлява тежко триседмично пътуване, каза Баба, но от Маракеш до Танжер щеше да бъде по-лесно, тъй като нямаше оживени пътища и той можеше да пътува на кон.
— И като стигна в Танжер? — избърза Рори.
Тогава Рори ще закупи кораб. В Танжер имало много кораби — английски, холандски, американски, тъй като мавританските пирати на Танжер били бичът на крайбрежието и залавяли много кораби. Разбира се, Рори ще бъде улеснен. Баба ще изпрати куриери, които ще пристигнат преди Рори и ще сключат всички сделки. Името на султана на Саакс вдъхваше респект дори в Танжер. След като закупи добър кораб, Рори ще намери екипаж — измежду заловените в робство нрзани в града имало много моряци.
Ето че се сдобиха с кораб и екипаж. Всичко това беше чудесно, съгласи се Рори. И както може да се предположи, ще разполага с няколко чанти злато от продажбата на робините в Тимбукту. Но какво ще прави с кораба и златото?
Ха, това беше съвсем ясно! Рори ще вземе златото и ще закупи роби в Танжер. Като допълнение от закупените от Рори Баба ще изпрати тези, които е събрал за Ринктъм Кясъл. Силни, здрави мъже ще издържат без трудности пътуването през пустинята. Така Рори ще се сдобие с товар първокачествени роби. Ще ги превози през океана и той и Баба ще имат всичките пари за себе си. Той не възнамерява повече да продава робите си на оскъдна цена по крайбрежието. Където и да реши да ги откара Рори, ще вземат пълна
