— Ще изтъкна поне две причини, поради които не те съветвам да го правиш. Първо, ще се лишиш от приятна и забавна компания. По време на краткия си престой в този дом установих, че обитателите му са предимно изкуфели старци. Представи си как ще се чувстваш, ако няма с кого да си поговориш.
Господин Молой се засегна и побърза да се намеси:
— Мери си думите, приятел. Доли никога няма да скучае, защото има мен.
Джеф се замисли и колебливо промърмори:
— Хмм… да. При все това…
— Не бери грижа за мен, малкия — прекъсна го госпожа Молой. — Изобщо няма да скучая. Имам две препоръки към теб. Едната е „Чупката оттук!“, другата — „Веднага!“.
— Не проумявам защо бързате да се отървете от мен. Нима ви преча?
— Какъв шегобиец, а, Соупи?
— Страхотен шегобиец, миличка.
— Ще ти обясня защо не искаме да ни се мотаеш в краката — обърна се тя към Джеф. — Знаем за камъните.
— Какви камъни? — недоумяващо я изгледа младежът.
— За диамантите! — сопна се Доли. — И ние ги търсим.
— Но те не са ваши…
— Скоро ще бъдат.
— Да му се не види! Това се нарича кражба!
— Наречи го както си щеш! — озъби се младата жена.
— Брей! — замислено промърмори Джеф, замълча и повтори: — Брей!
Взираше се в съпрузите като внезапно прогледнал слепец. Нито Доли, която нагло го гледаше в очите, нито Соупи, който бе посветил цялото си внимание на шунката в чинията си, имаха по едно деформирано ухо, камо ли по две, но беше ясно като бял ден, че пред него стоят Наполеоновците на престъпния свят. Хвана го яд на самия себе си, задето по-рано не е прозрял какво се крие под привидната им почтеност. Инспектор Първис, главният герой от неговите романи, щеше да ги разконспирира още при първата им среща.
Доли прекъсна мрачните му размишления, като се върна към същността на въпроса:
— Ясно ли ти е защо трябва да ни освободиш от присъствието си, малкия?
— Наистина ли ще ме изобличиш пред госпожа Корк?
— Няма причина да не го направя.
— Според мен няма да го сториш, защото имаш златно сърце… което в момента май е престанало да бие.
— Позна, мой човек.
— В такъв случай съм принуден да насоча вниманието ти към факта, че ако ме изобличиш пред любезната домакиня, аз незабавно ще й съобщя как съм видял двама ви да се тъпчете с шунка в странноприемницата. Знаете какво е отношението й към онези, които не спазват строгите правила в колонията — подозирам, че заедно с вас ще отпътуваме обратно за Лондон.
Ударът беше съкрушителен и за миг Доли загуби дар-слово. За разлика от нея съпругът й не онемя, но тъй като устата му беше пълна с шунка, събеседниците му доловиха само последните му думи:
— … ще отречем!
Съпругата му светкавично се окопити и възнагради брачния си партньор с поглед, изпълнен с благодарност заради своевременната му намеса:
— Точно така! Ще отречем, че сме били в странноприемницата. Госпожа Корк няма да повярва на думите на един голобрад измамник!
— Може би на мен няма да повярва, но съдържателят на това прекрасно заведение, което спасява от гладна смърт обречените на зеленчукова диета, ще ме подкрепи. Госпожа Корк изрично му е наредила да не сервира протеини на пациентите в частната й лудница и той ще бъде потресен от новината, че двама души, които е помислил за обикновени пътници, всъщност гостуват в Шипли Хол. Тъй като госпожата го е заплашила с отнемане на лиценза му, ако пренебрегне забраната й, бъдете сигурни, че ще ви наклевети.
Доли изпод око погледна съпруга си, надявайки се на друга спасителна идея, но явно вдъхновението му се беше изчерпало. Изражението му подсказваше, че се е примирил с поражението. Въпреки че цялото й същество се бунтуваше, тя също беше длъжна да го приеме.
— Печелиш — процеди през зъби.
— По-скоро бих казал, че резултатът е равен. Ние тримата приличаме на буйни младежи, които след юнашки запой са се сбили и взаимно са си причинили смъртоносни наранявания. Не мога да ви издам пред госпожа Корк, вие също не можете да ме изобличите. Ето защо предлагам да проявим взаимна търпимост и добра воля. А сега със съжаление ще ви напусна. Дългът ме зове.
Спомнил си бе, че сандвичите сигурно са готови, а не искаше съпрузите да видят, че и той нарушава строгите правила на смелата ловджийка.
След излизането му господин и госпожа Молой дълго мълчаха, всеки бе погълнат от мислите си. Най- накрая Соупи унило промърмори:
— Невъзможно е да си затворим очите пред факта, че този младок е предвидил всичко и ни държи в ръцете си. — Въпреки че изглеждаше опечален като човек, който е загубил скъпо същество, в гласа му се долавяше уважение към русокосия младеж.
Красивото лице на Доли беше изкривено от гняв. Преди да излезе, Джеф се обърна и я удостои със сияйна усмивка, която й подейства като нож, забит в сърцето.
— Ще го прекарам този нахалник — промълви тя, задавяйки се от вълнение, — дори ако ми струва живота.
— Как ще го постигнеш, малката ми? — попита господин Молой — беше от мъжете, които непрекъснато задават въпроса „как“.
— Не бери грижа. Ще го отстраня.
Соупи стреснато я изгледа. Имаше слаби нерви, освен това знаеше колко импулсивна е любимата му Доли. Захванеше ли се с онова, за което намекваше, нищо не можеше да я спре.
— Какво възнамеряваш да правиш? — попита я плахо.
— Ще го отстраня — повтори тя.
— Ама… нали няма да го пречукаш?
Доли, която вече беше възвърнала доброто си настроение, звънливо се засмя на нелепото му предположение:
— Не се безпокой, глупчо!
— Гледай да не се увлечеш — загрижено промърмори Соупи и яростно набучи на вилицата си едно пържено яйце, което до този момент беше убягнало от вниманието му.
Тринайсета глава
Ан Бенедик излезе на терасата, за миг се полюбува на прекрасната гледка, сетне бавно тръгна по алеята, водеща към езерцето, в което преди седмица Джеф беше наблюдавал състезанието на поповите лъжички.
От малка обичаше да се усамотява там, когато бе тъжна или в лошо настроение, каквото я измъчваше в момента. Ще бъде преувеличено, ако кажем, че мъка тегнеше като камък на сърцето й, но усещането, че нещо куца в отношенията с бъдещия й съпруг, не й даваше покой.
Нямаше по-щастлива от нея, когато научи за предстоящото посещение на Лайънел Грийн. Представяше си как заедно ще се разхождат по сенчестите алеи, а тихият ветрец романтично ще шумоли в листата на вековните дървета, които изобилстваха в парка, заобикалящ старинния дом на фамилията Уфнам — ето защо бе неприятно изненадана от желанието на Лайънел да се преструват, че не се познават.
Въпреки че й беше обяснил мотивите си и тя ги бе одобрила като основателни и разумни, все пак й се струваше доста подло от негова страна да поставя любовта им на второ място след материалните си интереси. Доскоро го смяташе за най-прекрасния и най-благородния човек на света, ала сега сияйният му
