Доли, която изглеждаше безкрайно доволна от себе си, се отправи обратно към къщата. Очакваше да завари Соупи на терасата, където обикновено дремеше над някакъв детективски роман, и се изненада от отсъствието му. Зърна наблизо госпожа Барлоу, жената с двойната брадичка, която правеше дихателни упражнения на моравата, и се провикна:
— Виждали ли сте мъжа ми, госпожо Барлоу?
— Мисля, че го повикаха на телефона, госпожо Молой.
В този момент издирваният съпруг отвори френския прозорец и излезе на терасата. Изглеждаше разтревожен и объркан.
— Скъпа! — промърмори, като видя нежната си половинка.
— Какво има, миличък?
Господин Молой извърна очи към госпожа Барлоу, която беше подновила дихателните упражнения, но това едва ли се отразяваше на слуха й. Той придърпа Доли встрани и прошепна:
— Току-що разговарях по телефона с Чимп.
— А, ето кой те е търсил! Предполагам, че нашият алчен приятел е размислил и иска по-голям дял от печалбата. Затова ли си разтревожен?
Соупи печално поклати глава и за миг замълча — мразеше да съобщава лоши новини.
— Не… проблемът е много по-сериозен — промълви колебливо. — Боя се, че те очаква неприятна изненада, мъничката ми. Чимп е отседнал в странноприемницата и възнамерява утре сутринта да цъфне в Шипли Хол!
Четиринайсета глава
Доли втрещено изгледа съпруга си. Предвижданията му се бяха оправдали — новината наистина я извади от равновесие. Междувременно госпожа Барлоу приключи с дихателните упражнения и започна да упражнява сложните стъпки на угубийски танц. По всяко друго време незабравимият спектакъл щеше да привлече вниманието на двамата съпрузи, ала сега тромавите й подскачания останаха незабелязани.
— Какво? — изхриптя Доли.
— Каквото чу.
— Щял да дойде тук ли?
— Още утре сутринта.
— Ама… как така? Нали го е шубе от русокосия младок.
Изражението на съпруга й стана още по-мрачно, ако това изобщо бе възможно.
— Май късметът започна да ни изневерява, сладурче. Работата се закучи. Чимп вече пет пари не дава за русокосия. Знаеш ли какво е направил онзи? Да вземе да изпрати писмо на Чимп, с което се извинява за обстрела! Вследствие на което нашият приятел се е успокоил, че не го преследва някой от многобройните му врагове! Историята е прекалено дълга, за да ти я разкажа цялата, но според Чимп младежът не го е замервал с тухли, а с някакви кексчета, от които е искал да се отърве, за да не обиди готвачката, после хукнал към кантората на потърпевшия да се извини. Не съм чувал по-шантава история, но може и да отговаря на истината.
— Да му се не види!
— И аз съм на същото мнение. Не ни стигат неприятностите, които ни създава русокосият, ами сега ще берем ядове и с Чимп. Няма начин бързо да се докопаме до диамантите, ако той се лепне за нас. Знаеш го какъв е — има очи и на тила!
Доли се замисли. На бърза ръка се беше окопитила от удара, нанесен й от безмилостната съдба, и вече кроеше планове за бъдещето.
— Налага се да разкараме Чимп, това е всичко — промълви най-накрая.
— Съгласен съм, умницата ми, но как?
— Ще намерим начин. Разходи се малко и ме остави да помисля.
Соупи покорно се подчини. Закрачи напред-назад по моравата, като час по час поглеждаше към съпругата си, за да разбере как върви мисловният й процес. Смяташе я за жена с неограничени възможности и твърдо вярваше, че ще намери изход от задънената улица, в която бяха попаднали. Никога не си беше затварял очите пред факта, че тя е мозъчният тръст на едноличната им фирма. Неговите способности бяха, тъй да се каже, ограничени. Можеше да направи чудеса, ако разполага с отзивчив слушател (за предпочитане човек, който в ранното си детство е бил ритнат по главата от муле), с половин час, за да рекламира несъществуващите си петролопреработвателни предприятия, и с достатъчно голямо пространство, за да ръкомаха на воля, но с това се изчерпваше скромният му талант. Когато подхвана шестата обиколка, видя, че Доли прекосява моравата и се приближава към него. Сърцето му подскочи от радост, като видя, че лицето на любимата му съпруга е озарено от ярката светлина на вдъхновението. Това му подсказа, че блестящият й интелект е открил изход от безнадеждното положение. Както обикновено, изпита едва ли не благоговение при мисълта, че е имал щастието да спечели любовта на такава жена… или по-скоро на такава вълшебница, която благодарение на сръчните си пръсти се снабдяваше безплатно с ръкавици, носни кърпички, парфюми, тоалетни принадлежности, гримове и дори с бижута, а в кризисни моменти, каквито понякога настъпваха в живота им, с лекота разрешаваше най-сложните проблеми.
— Да не би вече да си измислила нещо? — попита я почтително.
— Естествено. Просто ми трябваше малко време да си размърдам мозъка.
— Скъпа моя — прочувствено възкликна господин Молой, — днес вече не се раждат жени като теб! Сподели всичко със съпруга си, миличка. Целият съм слух.
Доли поруменя от щастие. Обичаше този човек и похвалите му стопляха сърцето й.
— Ето какво — подхвана. — Чимп е отседнал в странноприемницата, така ли?
— Точно така, щастие мое.
— Трябва да отидеш него, и то час по-скоро — всяка минута е ценна. Искам да изглеждаш като човек, който е изживял стрес. Я да видим можеш ли да се разтрепериш.
— Така добре ли е?
— Не те бива за артист! Не искам Чимпи да си помисли, че страдаш от паралич в напреднал стадий. Престори се, че си откачил от тревога, както би се случило в действителност, ако беше разбрал, че старият Кейкбред е набарал камъните и възнамерява рано сутринта да офейка със съкровището.
— Тази версия ли да разкажа на Чимп?
— Именно.
— Не ми е ясно каква е ползата за нас, мъничката ми.
— Използвай сивото си вещество, Соупи. Ако старият Кейкбред наистина беше намерил диамантите и възнамеряваше утре да напусне имението, би трябвало да предприемем спешни мерки, за да не изпуснем плячката, нали така?
— Безспорно.
— А за да се доберем до съкровището, е необходимо един от нас да претършува стаята му.
— Точно така.
— Ти не можеш да го направиш, защото имаш слаби нерви и ще се разтрепериш от страх само при мисълта за опасното начинание.
— Какво?
— Не се обиждай, глупчо, поучавам те какво да кажеш на Чимп.
— Ааа, ясно — това е част от играта.
— Позна. Може би нашият приятел ще се запита защо аз не обискирам леговището на стария откачалник.
— Няма да се хване, ако му кажа, че имаш слаби нерви.
— Естествено. Затова ще му обясниш, че се каниш да ме преметнеш. Лорд Кейкбред е споделил с мен радостта си от откриването на камъните, аз съм ти съобщила новината, а ти моментално си загрял, че се отваря възможност да ме извозиш. Предложи на Чимп двамата с него да свиете диамантите и да ме излъжете, че не сте ги намерили.
Господин Молой кимна:
— Хитро си го измислила. Той със сигурност ще се хване. Най обича да извози някого или да му забие
