Доли реши, че е уместно да се престори на изненадана, все едно не подозира, че лордът знае за фалшивата самоличност на русокосия.
— Божичко, нима ви е известно какъв е този човек? — възкликна.
Възрастният джентълмен самодоволно се усмихна:
— Да, знам всичко за него.
— Възхищавам се от вашата проницателност. Имате ум като бръснач!
— И други са ми го казвали — заяви лордът, без да назовава конкретни имена. — Да му се не види, нямам нищо против младият Ейдър да обискира стаята ми.
— Няма да бъде той, а друг детектив — промърмори Доли. — Преди малко разговарях с един от досадните старчоци, който май се казва Тръмпър. Изглежда, той не се доверява на Ейдър — намира го прекалено млад и лекомислен. Ето защо, без да попита госпожа Корк, наел за своя сметка друго ченге, което тази вечер ще извърши обиска.
Самодоволната усмивка на лорд Уфнам помръкна и той гневно възкликна:
— Не думайте! Кога смята да тършува из вещите ми?
— Нали ви казах — тази вечер. Всеки момент може да се промъкне тук. Казали са му, че по това време сте зает с поднасянето на вечерята. Мисля, че е най-добре да се спотаите някъде, после неочаквано да изскочите от скривалището си и хубавичко да го подредите.
— Ще го направя на кайма, мръсника му с мръсник!
— Сещате ли се къде да се скриете?
— Знам едно идеално място — зад паравана.
— Браво, така ви искам! Имате лъвско сърце! — възкликна Доли и въодушевено изръкопляска. — Инсталирайте се зад паравана и стреляйте само в краен случай.
На връщане от трапезарията, където бе отишъл да даде последни наставления за поднасянето на вечерята и бе осведомил персонала, че му се налага да отсъства един-два часа, лорд Уфнам се сблъска с господин Тръмпър, който се беше запътил към залата за билярд. Унищожителният му поглед накара дребния човечец да се разтрепери като птичка, озовала се лице в лице със змия — кой знае защо в присъствието на иконома господин Юстас Тръмпър винаги се чувстваше неловко, сякаш си е сложил вратовръзка на ластик или си е взел от суфлето, използвайки вилицата, предназначена за рибни ястия.
Петнайсета глава
В седем и петнайсет вечерта Чимп се озова пред масивната желязна врата на парка, заобикалящ Шипли Хол. Беше в прекрасно настроение, тихичко си тананикаше и си мислеше, че дори Всевишният е на негова страна. Огледа се и се възхити от красотата на вековните дървета и грижливо поддържаните морави. Вслуша се в чуруликането на пойните птички и си каза, че никога не е чувал по-прекрасна музика. Дори насекомото, което се оплете в мустаците му, изглеждаше симпатично, стига човек да разполага с време да го опознае. Накратко казано, Чимп гледаше света през розови очила и беше благосклонно настроен към всички живи твари. Готов беше да погали по главичката някое хлапе и да му даде шест пенса, въпреки че само след миг щеше да го накара да играят на ези-тура и да си върне монетата.
Когато получи писмото, изпратено по куриер от Джеф, изобретателният господин Туист, когото мнозина оприличаваха на шимпанзе, изпита неописуемо облекчение и опънатите му нерви се отпуснаха, сякаш беше изпил пълна чаша от широкорекламирана тонизираща напитка. След съвещанието на „съвета на директорите“, по време на което съпрузите Молой го бяха притиснали до стената и го бяха принудили да повери в техни ръце осъществяването на операцията за издирване на диамантите, Чимп нямаше покой — питаше се как да попречи на старите си бойни другари да го извозят, както безсъмнено щяха да сторят при първа възможност, прилагайки някой от мръсните си номера, на които беше свидетел в миналото.
Сърцето му се свиваше при мисълта, че ако разберат къде са скрити диамантите, той ще бъде далеч от мястото на събитието и не ще може да ги държи под око. От опит знаеше, че като акционер в съвместното им предприятие трябва да си отваря очите на четири, защото на света едва ли имаше по-коварни хора от съдружниците му господин и госпожа Молой. Доверяваше им се, колкото на кобра, готова всеки миг да забие в човека отровните си зъби.
Ала писмото, което получи сутринта, сложи край на тревогите му, отстранявайки пречките за посещението му в Шипли Хол. Последва разговорът със Соупи, който още повече допринесе за приповдигнатото му настроение.
Не вървеше, а сякаш летеше по алеята, огряна от лъчите на залязващото слънце, и си мислеше, че задачата му се е оказала прекалено лесна и че е дори безинтересна. А когато заобиколи сградата и видя, че прозорецът на стаичката на лорд Уфнам е гостоприемно отворен, стана още по-самонадеян.
До този момент не беше упражнявал една от най-доходните професии — кражбата с взлом. Предпочиташе да си изкарва прехраната с мисловна дейност. Сега по стечение на обстоятелствата бе принуден да се занимава с физически труд — непознато за него преживяване, — но без капчица страх или колебание пристъпи към прозореца и само сърцето му затуптя по-бързо.
Прекачи се през перваза и щом се озова в стаята, изтича до вратата, отвори я и наостри уши. Отдалеч се чуваше как някаква жена пее джазирана аранжировка на църковен химн, което би трябвало да подскаже на обитателите на Шипли Хол, че готвачката е сложила спанака да ври на печката, но други звуци не нарушаваха тишината. За всеки случай Чимп надзърна през открехнатата врата и със задоволство установи, че настилката на коридора е каменна — ако някой се приближи до стаята, стъпките ще отекнат като биене на барабан и той ще успее навреме да избяга. Извърна се и огледа помещението, което беше много по- луксозно обзаведено, отколкото подобава на спалнята на един иконом. Причината за небивалия разкош бе упорството на лорд Уфнам, който, приемайки да играе ролята на прислужник в собствения си дом, бе заявил на племенницата си, че не се плаши от работа, нито дори от задължението да почиства сребърните прибори, но за нищо на света няма да живее като последен бедняк. Подреди в скромната си стаичка статуетки, окачи по стените картини, които доскоро украсяваха другите помещения в къщата, погрижи се да има удобно канапе и плътен килим, снабди се дори с лежащ стол, на който да отдъхва следобед, без да си сваля обувките. Дотолкова се увлече с обзавеждането, че накрая помещението заприлича на будоар.
Въпреки това Чимп нито за миг не се усъмни, че е влязъл в стаята на друг човек. Ориентирите му бяха безпогрешни — под прозореца беше видял металния варел, за който бе споменал Соупи, а до варела се издигаше надгробният паметник на незнайния Понто с трогателен надпис, изтъкващ верността и дружелюбието на покойния. Каза си, че трябва да действа чевръсто, за да открие съкровището, преди да са го заловили на местопрестъплението.
Захвана се за работа със сръчността на нюйоркски митничар, обискиращ багажа на оперетна актриса, която се завръща от пътуване до Париж и обявява, че няма нищо за деклариране. Отвори всички чекмеджета, претърси шкафовете, обърна всеки стол и всяка картина, дори опипа канапето, за да провери дали диамантите не са напъхани под тапицерията.
Тежката физическа работа е особено изморителна, когато времето е горещо, ето защо скоро Чимп спря да си отдъхне. Докато бършеше потта от челото си, забеляза красивия лакиран параван в другия край на помещението, изпод който стърчаха мъжки обувки с колосални размери.
Те като с магнит привлякоха погледа му и той остана поразен от големината им, но наличието им не го стресна. Каза си, че обитателят на стаята чисто и просто е оставил зад паравана обувките си, ала след миг се вгледа по-внимателно и забеляза над тях крачоли на панталон. Едва в този миг го осени прозрението, че в крачолите се съдържат човешки крайници, и той изпита потрес, от който гръбначният му стълб омекна като спанака, врящ на печката в кухнята. Накратко казано, зад паравана не се мъдреха тежки обувки, под чиито подметки гинат бръмбарите, пълзящи по тревата — там стоеше самият им собственик.
Чимп се олюля като ударен от гръм, в този миг една могъща ръка отмести паравана и пред бедния господин Туист се извиси най-грамадният човек, когото беше виждал. На страха очите са големи, затова на Чимп му се стори, че новопоявилият се изпълва помещението от стена до стена и че то дори е тясно да го побере.
— Е, мръснико! — процеди през зъби необятният човек.
Всъщност лорд Уфнам възнамеряваше да се намеси много по-рано, ала както винаги в случаите, когато се налагаше да остане прикован на едно място, съзнанието му превключи в друга посока. Предпазливите
