срещу насилието, стига да не го упражняват върху него. Ако знаеше американската поговорка „Нека Джордж го направи“, която означава да оставиш друг да вади кестените от огъня, сигурно щеше да я каже на глас, заменяйки „Джордж“ с „Шерингам Ейдър“.
Преимуществото да живееш под един покрив с детектив се състои в това, че когато възникне необходимост да се справяш с нашествие на крадци, възлагаш на него опасната задача и му казваш да впише в сметката ти таксата за услугата. Спомни си, че стаята на Джеф е на горния етаж, а камериерката, с която се сблъска, когато на пръсти излезе в коридора, потвърди предположението му и му обясни, че трябва да почука на третата врата вляво. За миг той се изкуши да сподели с нея какво съдържа гардеробът му, но набързо се отказа. В критични ситуации е невъзможно да се осланяш на разни камериерки — липсва им издръжливост и воля за победа.
Качи се на третия етаж, но не стигна до стаята на младежа. Зад втората врата вляво по коридора се намираше банята, която обслужваше живеещите на този етаж, и когато той мина край нея, отвътре се извиси теноров глас, изпълняващ някаква песен. Юстас веднага позна, че това е гласът на човека, когото търсеше. Предишната сутрин беше чул Джеф да пее в градината, а подобно преживяване лесно не се забравя. Наведе се, притисна устни до ключалката и плахо подхвана:
— Извинете… аз… такова…
Вместо отговор от банята се дочу плискане на вода и младежът отново подхвана песента си. От страх да не го чуе крадецът в гардероба, господин Тръмпър беше снижил гласа си до шепот и макар да осъзна грешката си, почувства раздразнение. Не гледаше с добро око на частни детективи, които пеят на висок глас. Имаше закостенели възгледи за етикецията и смяташе за неприлично подобно лековато поведение. Смяташе, че детективът трябва да се занимава със залавяне на престъпници, а не да се прави на канарче.
Наведе се и този път с по-рязък тон се провикна през ключалката:
— Господин Ейдър!
Отново чу само плискане на вода и повторното изявление от страна на къпещия се, че някакво трето лице е „най-прекрасният човек на света“.
— Господин Ейдър!
Този път усилията му се увенчаха с успех. Бодър младежки глас извика:
— Кой е?
— Казвам се Тръмпър, господи Ейдър.
— Ей сега ще освободя банята.
— Не ми трябва ба…
— Добре, веднага излизам. Извинете ме за момент, искам да си довърша песента.
Юстас Тръмпър се обезсърчи. Помисли си, че дори да принуди младежа преждевременно да прекрати интерпретацията си на популярната песен „Ти си най-прекрасният човек на света“, за да му обясни как стоят нещата, ще измине доста време, докато частният детектив се приведе в приличен вид и бъде в състояние да се разправя с крадци. Разбира се, няма нищо по-освежаващо от топла вана за ума на един млад човек и подготовката му за сблъсък с криминалните типове, но на господин Тръмпър му беше необходим някой, който да е в пълно бойно снаряжение. В подобни критични ситуации бързината е решаваща.
В този момент Лайънел Грийн излезе от стаята, намираща се до тази на Джеф. Беше издокаран с футуристичен халат и носеше гъба и сапунерка. Хвърли леден поглед на господин Тръмпър, към когото изпитваше неприязън, и с половин уста промърмори:
— Добър вечер.
Опита се да отвори вратата на банята и като установи, че е заключена, недоволно зацъка с език — не му се искаше да слиза чак на долния етаж, за да задоволи хигиенните си нужди. Сетне примирено въздъхна, надменно кимна на Юстас и тръгна към стълбището, а дребният човечец в тръс се спусна след него и извика:
— Лайънел! Почакай, Лайънел! Трябва да ти кажа нещо. Важно е!
Седемнайсета глава
Лайънел Грийн мразеше господин Тръмпър, защото го подозираше, че шпионира в полза на госпожа Корк и че й е подшушнал как племенникът й от време на време отскача до „Рогатият елен“, да се подкрепи с питателна храна. Затова дори не се опита да прикрие раздразнението си от срещата с него.
— Какво се е случило? — попита го с високомерието, с което лорд Уфнам беше смразил Чимп.
Юстас долови враждебността в гласа му, но предвид извънредните обстоятелства се престори, че не я забелязва.
— Лайънел, случи се нещо ужасно! — възкликна. — В гардероба ми има крадец.
Младият мъж иронично повдигна вежда:
— Крадец ли?
— Точно така.
— Казваш, че в гардероба ти се е скрил крадец, така ли?
— Да.
— Невъзможно е.
— Аз пък ти казвам, че е възможно!
— Глупости! Въобразяваш си какви ли не щуротии.
Юстас отново изпита същото обезсърчение и усещане, че не е в хармония със събеседника си, каквото беше почувствал по време на разговора с Джеф през вратата на банята.
— Не съм си го измислил — кисело промърмори. — Освен това го чух.
— Така ли? И какво чу?
— Той издаде някакъв звук.
— Какъв звук?
Неочакваният въпрос накара господин Тръмпър да се замисли. До този момент не му беше хрумнало да анализира естеството на звука, долетял от гардероба. Опита се да го имитира и видя, че събеседникът му го гледа още по-недоверчиво.
— Няма начин да си чул това — надменно заяви Лайънел. — Подобен звук не съществува.
Чашата на търпението на господин Тръмпър преля и той нервно заподскача, сякаш подхващаше танц на племето угубу.
— Престани с глупавите си въпроси! — извика пискливо. — Няма значение какво съм чул. Най-важното в момента е, че в гардероба ми има някой, който издава странни звуци.
— Как разбра, че в гардероба ти има някой?
— Звукът дойде оттам!
— Може би в този момент някой е минавал по коридора… — промърмори Лайънел, но дребният човечец разпалено го прекъсна:
— От гардероба беше, и туй то!
— Така предполагаш — поправи го младият декоратор. — Погледна ли вътре?
— Не.
— Защо?
— Ами… аз… ъъъ… реших, че това не е работа за мен, а за някой млад човек.
Лайънел Грийн отново иронично вдигна вежди:
— Май намекваш, че аз трябва да го направя, а?
— Именно.
— Сбъркал си адреса, драги, нямам време. Знаеш, че леля Клариса гледа с лошо око на всекиго, който закъснее за вечеря. Едва ще успея да се изкъпя, защото ти ми отне ценни минути с измишльотините си за въображаемия крадец.
— Ти си страхливец! — извика Юстас, пренебрегвайки всички правила на доброто възпитание.
— Дрън-дрън! — ухили се младежът, подигравателно му махна за сбогом и го отмина.
Господин Тръмпър го проследи с поглед и няколко секунди остана неподвижен — струваше му се, че ще се пръсне от яд. Неучтивостта на Лайънел бе събудила демона, който дремеше под невзрачната му
