откраднахте… Ето, вижте. Този цилиндър съм аз. А този заек — продължи Мортимър Ракстро и извади назованото животно от подплатата на палтото си — е момичето, което обичам. Вие пристигате и — хоп! Заекът изчезва.
— Скрихте го в ръкава си.
— Нищо не съм скрил в ръкава си. Но дори и да имах хиляди ръкави с по един заек във всеки, това нямаше да промени факта, че вие подло ми отнехте Анабела Първис.
Най-сетне Фреди проумя. Започна да вниква в чувствата на събеседника си.
— А, значи, и вие обичате Анабела?
— Обичам я.
— Не се учудвам. Прекрасно момиче, не мислите ли? Сега вече ми просветна. Тайно сте я обожавали и не сте й признали любовта си.
— Признах я. Бяхме сгодени.
— Сгодени?
— Ами разбира се! А тази сутрин получавам писмо от нея — между нас всичко било свършено, защото си променила решението и щяла да се омъжи за вас. Отхвърля ме.
— О, ъхъ… ами аз таквоз… много съжалявам… моите съболезнования и така нататък… Но не виждам какво може да се направи.
— Аз пък виждам! Все още ми остава нещо — отмъщението!
— Ама чакайте, как така! Да не вземете сега да се стегнете и да…
— Стегнат съм. Временно, за момента, удържахте надмощие, но не си въобразявайте, че с това работата е приключила. Аз ще ви дам да разберете! На всяка цена! Може с подмолните си номера да сте ми задигнали жената, която обичам, но аз ще ви видя сметката!
— Как?
— Това оставете на мен. Скоро ще разберете как. Голям ритник ви чака, изверг мой, и то в най-скоро бъдеще. В кърпа ви е вързан — заключи Мортимър Ракстро, извади като нагледна илюстрация една кърпичка от косата на Фреди и учтиво му пожела приятен следобед. После вдигна от земята цилиндъра си, който от вълнение бе изтървал, излъска го с ръкава си, измъкна отвътре клетка с канарчета и демонстративно тръшна вратата след себе си.
Минута по-късно се върна, поклони се наляво и надясно и пак изчезна.
Да кажем, че Фреди не бе обезпокоен от тази сцена, значи да излъжем. Увереността, с която онзи говореше за мъст, никак не му допадна. Имаше нещо зловещо в тези думи и той цял следобед замислено се опитваше да отгадае какво може да крие този път в ръкава си човек, който цял живот се занимава с това да крие разни неща в ръкава си. Вечеря в същото замислено настроение и чак на другата заран си възвърна обичайното хладнокръвие.
Тъй като хубавичко се беше наспал, сега можеше да разгледа тревожния разговор в истинската му светлина и така стигна до заключението, че заплахите са били само един блъф. „Че какво може да направи в края на краищата един фокусник? — питаше се той. — Да не би да живеем в Средновековието, когато подобни типове са имали обичая да те урочасват и да те превръщат в разни дребни предмети!“
Не, реши той, всичко е само блъф — и възстанови обичайното си самодоволство, запали цигара и започна да си мечтае за любимото момиче. В този момент му донесоха телеграма.
„Ела незабавно. Всичко загубено. Очаква пълен провал. Любов, целувки, Анабела“
Половин час по-късно той вече бързаше с експреса към Дройтгейтския санаториум.
Намерението му беше да посвети времето си във влака на задълбочени размисли, но както неизменно става в такива случаи, спътникът му се оказа голям дърдорко.
Този път попадна на подпухнал мъж на средна възраст, издокаран с червена жилетка, кафяви обувки, редингот и бомбе. Дори в миг на пълно душевно доволство Фреди не би искал да има вземане-даване с подобен простак, а сега седеше и измъчено пухтеше, докато онзи му чуруликаше на ухото. Цял час не можа да се отърве от тази напаст, но за късмет червената жилетка взе да клюма с глава, не след дълго захърка и Фреди успя да потъне в заплануваните размисли.
А размислите му ставаха все по-неприятни. Това, което правеше душевното му разстройство особено болезнено, бе липсата на подробности в телеграмата на Анабела, което пък от своя страна даваше широко поле за обезпокоителни предположения.
Вземете например „всичко загубено“ — на колко мисли може да наведе човек една такава фраза. Или „очаква пълен провал“. Кого или кое го очаква пълен провал? И той изкоментира недоброжелателно наум пестеливостта на Анабела, постарала се да сведе текста до минимума от десет думи и по този начин да плати само задължителната такса, вместо да даде още два пенса и да внесе малко яснота.
В едно обаче беше сигурен. Всичко това беше свързано по някакъв начин с неотдавнашния му посетител. Зад мистичната телеграма прозираше ръката на Мортимър Ракстро — една ръка, която с бързината си заблуждаваше окото, и Фреди си даде сметка, че е проявил рядка недалновидност, като отписа с лека ръка съперника си.
Докато стигне вила „Подагра“, нервното му напрежение отбеляза своя непоносим апогей. Като натисна звънеца, вече се тресеше като желе, поставено пред диетик, а изразът на лицето на Анабела, която му отвори вратата, с нищо не допринесе за облекчаването на душевното му състояние. Момичето явно не беше на себе си.
— Ох, Фреди! Случи се най-страшното. Фреди преглътна болезнено.
— Ракстро ли?
— Да. Откъде знаеш?
— Дойде да ме види и целият вреше и кипеше. Завоалирани заплахи и така нататък — обясни Фреди. После се намръщи и я изгледа в очите. — Ти защо не ми каза, че си била сгодена за този тип?
— Не мислех, че ще проявиш интерес. Беше просто мимолетно момичешко увлечение.
— Сигурна ли си? Не беше ли влюбена в този проклет илюзионист?
— Не, не! Известно време се бях увлякла по него, както би се увлякло всяко момиче по мъжа, който го разрязва на две, но после се появи ти, аз осъзнах грешката си и разбрах, че ти си единственият за мен.
— Браво — похвали я Фреди с облекчение, целуна я и докато вършеше всичко това, до слуха му достигна някакво методично блъскане, което сякаш извираше изпод краката му.
— Това пък какво е? — учуди се той.
Анабела закърши ръце.
— Това е Мортимър.
— Ама той тук ли е?
— Да, пристигна с обедния влак. Заключих го в мазето.
— Защо?
— За да му попреча да отиде в концертната зала.
— Защо пък да не ходи в концертната зала?
— Защото сър Ейлмър слуша там оркестъра, а двамата не бива в никой случай да се срещат. Ако това стане, ние сме загубени. Мортимър е измътил страхотен план.
Сърцето на Фреди спря някъде под лъжичката му. Колкото и да се бе мъчил да гледа оптимистично на бъдещето, през цялото време всъщност бе подозирал именно това — че Мортимър Ракстро ще измъти някакъв зловещ план. Дори би могъл да заложи на това и последното си пени. Онзи си беше роден за квачка.
— Какъв план?
Анабела отново закърши ръце.
— Решил е да запознае сър Ейлмър с чичо ми Джо. Изпрати телеграма на чичо да дойде тук в санаториума. Уредил си е среща с него в концертната зала, след което ще го представи на сър Ейлмър…
На Фреди нищо не му стано ясно. Заговорът не му се стори чак кой знае какво.
— Щом като не мога да бъда негова — продължи нещастното момиче, — то тогава е решил да ми направи мръсно и да попречи на нашата женитба. Много добре му е известно, че сър Ейлмър никога няма да си даде съгласието, ако разбере, че имам чичо като чичо Джо.
