Не. Няма защо да бягаш. Пускам те.
ПИЙТ:
Пускаш ме?
ТЕМПЪЛ:
Щом няма мангизи, няма и сметка. Нали така би се изразил?
ПИЙТ:
Май че не те разбирам.
ТЕМПЪЛ:
Можеш да си тръгваш. Да се чупиш. Да напуснеш. Да се измъкнеш. Да се спасиш. И да чакаш, докато се върне мъжът ми, та отново да почнем.
ПИЙТ:
Пак нищо не ми е ясно.
ТЕМПЪЛ:
Писмата са в тебе, нали?
ПИЙТ:
А, писмата ли? (Бръква във вътрешния си джоб изважда пакет писма и ги хвърля на масичката.) Ето ги.
ТЕМПЪЛ:
Преди два дни ти казах, че не ги искам.
ПИЙТ:
Разбира се. Но това беше преди два дни.
(Известно време се гледат. После Темпъл хвърля палтото и одеялцето на масата, внимателно оставя биберона, взима писмата и протяга другата си ръка към Пийт.)
ТЕМПЪЛ:
Дай ми запалката си.
(Пийт я изважда от джоба си и я подава на Темпъл, без да се отлепя от бюрото. Темпъл се вижда принудена да направи крачка, за да я поеме. После се връща до камината и щраква със запалката. Два-три пъти не се запалва, после пламва. Пийт не се е поместил от мястото си, само я наблюдава. За миг тя е неподвижна с писмата в едната ръка и запалката в другата. След това извръща глава към него.)
ПИЙТ:
Карай! Запали ги. Колкото пъти да ти ги дам, все ми ги връщаш, все нещо ново ти идва на ум. Изгори ги!
(Гледат се още миг. Сетне Темпъл се обръща, запалката все още гори в ръката й.)
Тогава остави тоя боклук и ела!
(Тя угася запалката, оставя писмата на масата и отива до Пийт. В този миг на вратата вляво се появява Нанси, но те не я виждат. Пийт прихваща Темпъл през кръста.)
И аз ти предложих изход. (Притегля я) Скъпа!
ТЕМПЪЛ:
Не ме наричай така!
ПИЙТ:
(Стяга прегръдката си) Така те е наричал Ред. Но и аз съм мъж, нали?
(Целуват се. Нанси безшумно се промъква в стаята и застава в средата. Облечена е със стандартното облекло за домашни прислужници, което се продава по магазините, но без шапчицата и престилката. Отгоре е метнала лек разкопчан шлифер. На главата си носи вехта и вече безформена филцова шапка, по всяка вероятност едно време мъжка. Пийт преустановява целувката.)
Хайде да се махаме оттук! И аз почвам да изпитвам някакви морални угризения. В тази къща не ми е приятно да се докосвам до тебе.
(Вижда Нанси през рамото на Темпъл и реагира. Темпъл бързо се обръща и също забелязва Нанси.)
ТЕМПЪЛ:
(Към Нанси) Какво търсиш тук?
НАНСИ:
Донесох си стъпалото за огъня на неговата цигара.
ТЕМПЪЛ:
Значи си не само крадла, ами и подслушваш.
ПИЙТ:
А може и крадла да не е. Може да ги е върнала. (Нанси мълчи.) Или пък не е. В края на краищата защо да не прибегнем до цигарата? (Към Нанси) Какво ще кажеш? Затова ли се върна?
ТЕМПЪЛ:
(Към Пийт) Мълчи. Взимай куфарите и ги носи в колата.
ПИЙТ:
(Към Темпъл, но наблюдава Нанси) Чакам те. А не мога ли с нещо да ти помогна тук?
ТЕМПЪЛ:
Върви, като ти казвам! Да се махаме оттук час по-скоро! Хайде, тръгвай!
(Пийт оглежда Нанси още миг. Тя е застанала с лице към тях, но не гледа нито единия, нито другия, неподвижна, едва ли не заспала. Лицето й е тъжно, умислено, загадъчно. Пийт се обръща, доближава масата, взима запалката си, готов е да отмине, ала спира и колебливо взима и пакета с писмата, за да го върне обратно във вътрешния си джоб. Сега вдига двата куфара и минавайки покрай Нанси, се приближава до френския прозорец.)
ПИЙТ:
(Към Нанси) Не че не искам. Готов съм дори и за по-малко от петдесет долара. (Премества куфарите в едната си ръка, отваря прозореца и наполовина излязъл, се обръща към Темпъл.) Ще се ослушвам в случай че решиш нещо за цигарата.
