(Побесняла) Затвори си устата! За последен път ти казвам, млъкни!
НАНСИ:
Млъкнах.
(Остава неподвижна на мястото си. Не гледа нищо определено, но в гласа и в поведението й настъпва промяна; сега схващаме, че думите й не са отправени към Темпъл.)
Помъчих се. Опитах всичко, което знам. Виждаш.
ТЕМПЪЛ:
Това никой не оспорва. Заплашваш ме с децата ми и дори с мъжа ми, ако той изобщо може да се нарече заплаха. Открадна ми парите. О да, никой няма да оспори, че си се помъчила! Нищо, че върна парите. Вземи ги!
НАНСИ:
Нали казваш, че не ти трябват.
ТЕМПЪЛ:
На мен не. Вземи ги!
НАНСИ:
И на мен не ми трябват.
ТЕМПЪЛ:
Няма значение, вземи ги. Ще си удържиш заплатата за другата седмица и останалите ще върнеш на мистър Гауън. (Нанси се навежда, събира парите и скъпоценностите в кутийката, после ги оставя на масата.) Нанси! Прости ми! Защо ме принуждаваш да се държа така, да те удрям и да ти крещя? Ти винаги си била толкова добра — и към мен, и към децата ми, а и към мъжа ми! Постара се да ни сплотиш, да направиш от нас семейство, след като на всички е ясно, че от нас нищо не става. И го направи не толкова в името на щастието, колкото в името на благоприличието.
НАНСИ:
Аз съм проста. Не ги разбирам тия неща. И освен това за никакво семейство и за никакво щастие не ти говоря.
ТЕМПЪЛ:
(Гласът й е заповеден) Нанси!
НАНСИ:
За две дечица говоря…
ТЕМПЪЛ:
Казах ти да млъкнеш!
НАНСИ:
Не мога да млъкна. Още един път те питам: тръгваш ли?
ТЕМПЪЛ:
Да!
НАНСИ:
Аз може да съм проста. Искам с думи да ми го кажеш. Повтори: „Ще тръгна.“
ТЕМПЪЛ:
Не чу ли, като ти казах? Ще тръгна!
НАНСИ:
Независимо от парите?
ТЕМПЪЛ:
Независимо.
НАНСИ:
И независимо от децата? (Темпъл не отвръща.) На единия оставяш едно, което той смята без баща, а на другия ще заведеш другото. Той деца не иска… Ако смяташ така да постъпиш, кажи.
ТЕМПЪЛ:
Да! Децата не ме интересуват! Сега ми се махай от очите! Вземи парите, които ти се полагат, и вън! Ето…
(Приближава се живо до масата, взима една-две банкноти от снопчето пари и ги подава на Нанси. Нанси ги приема. Темпъл хваща останалите, взима чантата си и я отваря. Нанси тихо се отправя към детската стая и когато минава покрай масата, посяга за биберона, след което продължава. С отворена чанта в едната ръка и с парите в другата, Темпъл забелязва движението на Нанси.)
Какво правиш?
НАНСИ:
Биберонът е изстинал. Ще го стопля в банята.
(Спира се и поглежда Темпъл с такъв странен израз на очите, че Темпъл, която се готви да хвърли парите в чантата, също застива и не сваля поглед от Нанси. Нанси продумва, но това са пак неопределени слова, сякаш предназначени за съвсем други уши.)
Опитах всичко, което знаех. Ти виждаш!
ТЕМПЪЛ:
(Заповедно) Нанси!
НАНСИ:
(Безшумно се извръща) Млъкнах.
(И излиза през вратата, водеща за детската стая. Темпъл слага парите в чантата си, затваря я и отново я поставя на масата. После оправя бебешкия сак, проверява съдържанието му, пъхва вътре кутийката със скъпоценности и затваря сака. Това продължава около две минути. Току-що е затворила сака, когато Нанси безшумно се показва откъм детската стая, вече без биберона, спира до масата, колкото да върне взетите преди малко пари, и се отправя към противоположната врата, през която е влязла в началото.)
ТЕМПЪЛ:
Сега какво? (Нанси продължава към вратата.) Нанси! (Нанси спира, но не се обръща.) Не ме споменавай с лошо! (Нанси изчаква, неподвижна, с празен поглед. И когато Темпъл не продължава веднага, отново тръгва към вратата.) Ако… ако някога стане дума… на всички ще разкажа, че всичко си направила. Че се постара. Права си. Не е до писмата.
