Испанска балада

съблазнителни и героични приключения да заплаши онзи тежък мир, който поемаше сега върху плещите се.

Цяла нощ не мигна. Преценяваше, отхвърляше, преценяваше отново, решаваше, отхвърляше.

Реши.

С едва доловима усмивка съобщи на Родриге, че сега най-сетне искал да възстанови епископствата в Авиля, Сеговия и Сигуенса и че възнамерявал да повери епископството Сигуенса нему, на Родриге.

Недоволен, изненадан, Родриге запита:

— Значи, желаеш да се отървеш от предупрежденията на досадния си съветник?

Усмивката на Алфонсо се разшири, по лицето му отново се изписа някогашната младежка очарователност и лукавост.

— Този път — каза той — ти несправедливо проявяваш недоверие към мен, достопочтени мой отче. Не желая да те отдалеча, а искам още по-тясно да те привържа към себе си. Но ако са ме осведомили правилно, църковните закони не позволяват един каноник да бъде назначен направо, без междинна степен, на поста архиепископ на Толедо.

Бурни и противоречиви мисли вълнуваха Родриге. Алфонсо искаше да го направи примас на Испания! Да, той не бе лош съветник, но в скромността си не бе дори мечтал за такова издигане; твърде изненадан бе навремето, когато дон Мартин се бе опасявал, че той може да заеме мястото му. Значи, отсега нататък нямаше само да дава съвети и мнения; щеше да се разпорежда с най-богатите парични приходи в страната, щеше да има влияние при взимането на съдбоносни решения за мир или война. Самата представа за това го замая. Благослов и милост божия, и най-тежък товар се спускаше над него.

Алфонсо гледаше развълнуваното лице на Родриге и полушеговито, полусериозно каза:

— Естествено ще трябва да отидеш за няколко месеца в Сигуенса и тогава аз няма да мога да те виждам. Не е лесно да се преговаря със светия отец; няма да го склоня тъй бързо да ти даде палиума41. Но съм решил да постигна това на всяка цена и в края на краищата ще успея. Искам да те направя втори след мен в кралството — продължи с младежко своенравие той. — Ти ми премахна испанското летоброене и все пак искам да бъдеш примас на Испания.

Научил за тоя нов обрат, Муса бе съкрушен. Родриге ще замине за Сигуенса. А как ще живее занапред в Толедо той, Муса, мюсюлманинът, когото мнозина мразеха, ако бъде лишен от закрилата на каноника? Не за пръв път ще бъде бездомен скитник без нито един приятел. Суров и негостоприемен ще бъде краят на неговия житейски път.

Ала въпреки собствената си беда този мъдър мъж, познал добре човешката душа, не забрави колко благодат щеше да донесе на каноника тази промяна и изрази това с най-топли думи:

— Различните задължения, свързани с новата ти служба — рече той, — скоро ще те изтръгнат от аседията, от печалния мрачен размисъл, който те бе завладял през последните няколко месеца. Ще трябва да взимаш решения и да вършиш дела, от които ще зависи съдбата на мнозина. И тази твоя дейност — развълнувано продължи той — ще те подтикне, надявам се, отново да се заемеш с хрониката си. Да, високопочитаеми мой приятелю — замислено и бодро завърши той, — онзи, който твори историята, положително ще бъде изкушен и да я опише.

И действително кралят едва му беше предложил архиепископството и в ума на Родриге се бе породило подобно изкушение. Дон Алфонсо се бе обвързал най-напред с разсъдливия и предупредителен Ефраим, а сега по свой собствен почин се поставяше в зависимост и от него, от Родриге, от нерицарствения, миролюбив човек. Само един Алфонсо, наистина променен до дъното на душата си, можеше да си оплете такъв двоен бич. И съзнанието за това вля в Родриге нова, малка надежда и блажено предчувствие, че въпреки неговите мрачни умувания трагичните събития през последната година имат някакъв смисъл. Но той си забраняваше да се увлича от такива чувства, пречеше им да се оформят в ясна мисъл, не желаеше да преживее повторно разочарование.

Отговори на Муса почти сприхаво:

— Не съм помислял дори да се заемам отново с хрониката си. Сам знаеш, че унищожих целия материал.

— Твоята Академия е в състояние да те снабди отново с материал, и то в доста кратък срок — спокойно отговори Муса. — А пък ще ти послужат и много от материалите, с които разполагам аз. На драго сърце ще ти ги приготвя. Разбира се — продължи той и лицето му посърна, — няма да бъде лесно да се поддържа връзка с теб. Кой знае в какъв затънтен край ще трябва да се крия, след като загубя твоята закрила.

Отначало Родриге не го разбра. Сетне бурно подхвана:

— Какво си мислиш? Разбира се, че и ти ще дойдеш с мен в Сигуенса.

Лицето на Муса засия. Ала неговата мюсюлманска учтивост му повеляваше да възрази:

— Няма ли — каза той — присъствието ми в епископския дворец в Сигуенса да изглежда много странно? Онези, които ще живеят под твоя жезъл, ще се чудят какъв е тоя обрязан съжител.

— Да се чудят! — отвърна кратко и мрачно Родриге.

Със същата щастлива усмивка, заляла грозното му лице, Муса продължи:

— Трябва да обърна вниманието ти и върху това, че тепърва ще има да патиш от мен. Защото отсега нататък в никакъв случай няма да те оставя намира, докато не се заловиш отново с хрониката си.

Той започна да дразни апетита на приятеля си дори сега, още в Толедо, и непрекъснато го увличаше в обширни историко-философски спорове. Стоеше например зад пулта си, драскаше нещо и току казваше през рамо:

— Не е случайност, че ние, мюсюлманите, бяхме принудени пак да се откажем от Толедо, след като почти го имахме в ръцете си. Нашето време, славното, време на нашето могъщество, за съжаление вече отми на и вътрешните раздори, които накараха халифа да се завърне в Африка, ще се повторят. Това е тъй положително, както математическите правила на Алхаресми. — Колкото и силна да изглежда, империята на мюсюлманите е прекалено стара. Грохнала е.

И както се бе надявал Муса, Родриге се хвана на въдицата.

— Осмеляваш се да твърдиш, че времето ви било отминало! — отвърна той. — Че нали победихте! Нашата армия е унищожена, вашата граница минава, кажи-речи, край Толедо, нашият горд дон Алфонсо ви плаща данък. — Той се разпали. — Господството на мюсюлманите било в упадък! Великото време на мюсюлманите било отминало! На три пъти в това столетие потегляме срещу вас с огромни войски, каквито светът още не е виждал. Петстотин пъти по хиляда християнски рицари загинаха в тези кръстоносни походи, да не говорим за хилядата пъти по хиляда люде от други християнски народи, поразени от смърт, мор и нищета в родината си. А и днес светият град е пак във ваши ръце точно както преди сто години! И ти се оплакваш, че държавата ви била пропаднала!

Муса отвърна учтиво:

— Преструваш се на по-малко мъдър, отколкото си, достопочтени мой приятелю. Поставяш в рамка историята на няколко десетилетия или един век, сякаш е нещо завършено. Ние, ти и аз, не искаме да опишем само днешния ден и част от вчерашния, а се стремим да доловим смисъла на цялото, искаме да разгадаем насоката на събитията и да прозрем в бъдещето като истински божи промислители. Установи се, за съжаление, че вашите кръстоносни походи в никой случай не са безуспешни. Разбира се, завладяната от вас територия през този последен век не си струваше жертвите. Затова пък вие придобихте богат стопански опит, знаеш това не по-зле от мен, придобихте безценни по-знания в областта на политиката и науката. Развеждахме ви добродушно и суетно из нашите фабрики, показахме ви как възпитаваме нашата младеж, как управляваме градовете си, как правораздаваме. Вие се Изказахте способни ученици и добре възпроизведохте всичко добро, което видяхте у нас. Разбрахте, че през това столетие не са важни рицарите, а знаещите и вещите люде, строителите, оръжейниците, инженерите, най-различните сръчни хора и образованите земеделци. Вие сте млади, намирате се във възход, скоро ще ни настигнете и задминете. Вие загубихте петстотин пъти по хиляда рицари, ала не вие сте победените.

Бе повишил инак безизразния си глас. Гледаше приятеля си със своите спокойни очи — мъдри, изпълнени с лека насмешка. Той мълчеше. Призна се за победен, ала бе изпълнен с вътрешно удовлетворение.

И много подобни разговори водиха те, спорове, в който Родриге за голямо свое учудване твърдеше, че