посветено още в рицарство. Чичо Раймундес не можа да надвие себе си и да ме помоли за тая услуга. Мисля най-напред да поканим дон Педро, за да получи от собствената ми ръка меча и рицарското достойнство. Останалото ще се нареди от само себе си.
След като уговори това, кралската двойка отпътува с доста голям разкош за Сарагоса на тържественото погребение на дон Раймундес.
Младият крал дон Педро засвидетелствува на Алфонсо онази отрадна почит, която се очакваше. И цял пламтеше от възхищение към доня Леонор. Тя бе прекрасната дама, възпявана от поетите, почитаната от всички красавица, по която рицарят изгаря от чиста любов и която милостиво приема тая любов.
Доня Леонор се съобразяваше със съвета на дон Алфонсо, че не бива да се прибързва. Само с общи, смътни слова загатна, че тя и дон Алфонсо имат предвид едно още по-тясно сближение с братовчеда от Арагон. Но се държеше интимно, приятелски и същевременно донякъде майчински, та стройният млад принц веднага разбра и се изчерви цял. Примамваше го не само мисълта да бъде свързан толкова тясно с по- възрастния, изпитан рицар; в бъдещето пред него магически блестеше и императорската корона на обединените испански държави. Той целуна ръката на доня Леонор и отговори:
— Няма поет, който би намерил думи, за да възпее моето щастие.
Инак не говориха нищо — нито за правителствени дела, нито за отношенията между страните Кастилия и Арагон. Но затова пък говориха за посвещаването на дон Педро в рицарство. Той бе седемнадесетгодишен, възрастта му бе подходяща и разумно бе тая церемония да стане преди коронацията. Алфонсо покани принца да дойде да получи меча си в неговия град Бургос. Самият той щял да го посвети там в рицарство сред пищност, каквато подобава на двамата най-велики владетели на Испания.
Дон Педро щастлив прие поканата.
Големи приготовления се започнаха в Бургос. Дон Алфонсо изпрати там всичките си придворни. Доня Леонор сметна, че би трябвало да се поканят и децата на главния ескривано; след кратко колебание кралят се съгласи.
Йеуда изпита ликуващо чувство, когато херолдът донесе в кастильото поканата за тримата Ибн Езра. Съпроводени от внушителна свита, те отпътуваха за Бургос.
Дон Гарсеран и друг един млад благородник от свитата на доня Леонор с удоволствие се заеха да покажат древния град на доня Рахел и на брат й. Момчето Аласар, живо заинтересувано от всичко, свързано с рицарството, жадно оглеждаше най-разнообразните реликви, останали от Сид Компеадор — неговата гробница, оръжията му, бойното снаряжение на коня му.
Още по-въодушевено бе момчето от подготовките за състезанията. Щитовете с гербовете на рицарите, които се готвеха да вземат участие в големия турнир, бяха вече изложени. Щеше да се състои и състезание в стрелба с арбалет. Горд със своя великолепен арабски арбалет, Аласар веднага реши да вземе участие в това състезание. Застояваше се с детски възторг и край оградата, зад която пазеха биковете, предназначени за голямата борба.
Тържественият пир в чест на дон Педро се състоя в кралския замък, в онзи кастильо, от който беше получила името си страната Кастилия. Това беше стара, сурова постройка. Подът навсякъде бе застлан с дебели килими, а стълбите — обсипани с рози. По стените бяха окачени гоблени, изобразяващи ловни и батални сцени; доня Леонор ги беше поръчала от своята родина, Франция. Но въпреки всички тия старания суровата постройка едва бе добила лек оттенък на непринуденост.
В главните зали на замъка, а също и в двора бяха подредени големи трапези и множество малки маси. Арагонският принц бе довел със себе си своя алхаким, дон Йосеф Ибн Езра, и за него и дон Йеуда бе отредена една от масите в двора. Това не бе най-почетното място, ала подреждането на масите при такива празненства бе много трудно нещо.
Градът Бургос бе прословут с негостоприемния си климат; тъй беше и сега — дори през юни в двора на замъка бе неприятно студено. Мангалите не даваха достатъчно топлина и през време на целия обяд липсата на удобство напомняше на двамата видни евреи, че да седиш във вътрешността на замъка, е по-приятно. Те обаче не проявяваха с нищо незадоволството си от обидното отношение към тях, не го показваха дори и един пред друг, а възбудено разговаряха за отрадните последици, до които щеше да доведе разбирателството между Кастилия и Арагон — облекчението на стокообмена, общото оживление на стопанския живот.
През време на тоя разговор Йеуда неколкократно погледна към своята дъщеря. Неговото умно момиче сигурно бе забелязало, че незначителният арагонски благородник, когото бяха поставили за неин съсед по маса, не беше от най-избраните, които биха могли да се намерят; но тя, изглежда, не се забавляваше зле с него. Аласар от своя страна водеше оживен разговор с други момчета на веселата младежка маса.
След като трапезата бе вдигната, всички се събраха във вътрешността на замъка. Покрай стените бяха издигнати естради. На тия естради зад ниски парапети седяха дамите, кавалерите разговаряха с тях, застанали долу. Доня Рахел се намираше на втората редица, често закривана от седналите пред нея. Дон Гарсеран привлече вниманието на краля върху девойката.
И други от неговите млади приближени му бяха говорили за забележителната будна дъщеря на неговия евреин, кралят бе любопитен да я види. Когато дон Гарсеран му я показа, той стоеше доста далече от нея, но макар и да погледна съвсем бегло нататък, силните му очи можаха да различат ясно чертите й. Слабото бледомургаво лице с големи очи изглеждаше сред строгата рамка на широкополата шапка детинско, над дълбоко деколтирания, обшит с кожи корсаж се издигаха моминската гръд и нежната шия.
— Е, да — рече дон Алфонсо, — хубавичка е.
Като добра домакиня, доня Леонор бе забелязала, че към дон Йеуда не се отнасят с почтителността, която се полагаше на един ескривано. Тя го помоли чрез един паж да отиде при нея, запита го с обичайните учтиви фрази как се е забавлявал и дали не му е липсвало нещо и го покани да й представи децата си.
Доня Рахел я погледна с нескрито любопитство право в лицето и обстоятелството, че еврейката никак не се смути пред своята кралица, поразсърди малко доня Леонор. А и дантелите на нейния корсаж, и зелената дамаска на роклята й бяха прекалено скъпи за едно младо момиче. Но доня Леонор бе домакиня, тя спазваше правилата на куртоазията, остана любезна, даде дори и на дон Алфонсо да разбере, че трябва да каже няколко учтиви думи на децата на своя сановник.
Момчето Аласар силно се изчерви, когато кралят го заговори. В негово лице той виждаше образец на героичната добродетел. Страхопочтително и наивно запита то дали самият дон Алфонсо ще вземе участие в рицарските игри и му разказа, че той, Аласар, се записал за състезанията в стрелба с арбалет.
— Моят арбалет е направен собственоръчно от Ибн Ихад, прочутия севилски майстор на арбалети — каза гордо то. — Ще видиш, господарю, за твоите рицари състезанието не ще бъде леко.
Вътрешно развеселен, дон Алфонсо си каза, че момчето е достоен син на неговия горделив ескривано.
Но разговорът му с доня Рахел не протече толкова гладко. Размениха на латински няколко незначителни, встъпителни фрази. При това тя го оглеждаше с големите си сиво-синкави очи, измерваше го спокойно и изпитателно и нему също не допадна това, че тя никак не се смущаваше. Търсейки тема за разговор, той запита:
— Разбираш ли какво пеят моите йоглари27?
А йогларите, неговите музиканти, пееха на кастилски. Доня Рахел отвърна честно и искрено:
— Много от думите разбирам. Но все още не мога да следя съвсем свободно техния простонароден латински.
„Простонароден латински“ наричаха обикновено езика на простолюдието и сигурно чужденката не искаше да вложи в това нищо обидно. Ала Алфонсо не позволяваше да говорят лошо за езика на неговата страна и сурово поправи Рахел:
— Ние наричаме този език кастилски. Говорят го много стотици хиляди добри хора, почти всичките мои поданици.
Но едва изрекъл тия думи, те му се сториха ненужно строги и наставнически и той смени темата:
— Впрочем името на страната Кастилия идва от този кастильо. От тази крепост я е завоювал граф Фернан Гонсалес. Харесва ли ти замъкът?
И като видя, че доня Рахел се затруднява да намери думи за отговора, добави, сега вече на арабски:
— Той е много стар и пълен с възпоминания.
