тия pauvres pucelles, се бунтуват, то господарят им би трябвало чисто и просто да им счупи ръцете и краката.
И отново Бертран дьо Борн даде израз на общите чувства. Северното наречие, Langue d’Oil, на което твореше Кретиен, и без това му звучеше като някакво недодялано пелтечене, а сладникавите римозвучия, които току-що бе чул, му се сториха чиста глупост. Още през време на четенето той на няколко пъти не бе успял да сдържи силния си смях, а сега, когато Годфроа свърши, му каза:
— Вие, господата от север, обръщате удивително много внимание на тълпата и на вонята й. Искаш ли да знаеш, добри ми и уважаеми Годфроа, какво мислим за тия неща ние, на юг?
Зарадвани от мъжествения отговор, който Бертран положително щеше да даде на хленченията на покойния Кретиен, дамите и кавалерите почнаха да го молят:
— Да чуем, благородни Бертран!
И:
— Не ни карай да чакаме! Казвай! — настояваха те.
И тогава, усмихнато и злобно, Бертран заповяда на своя певец:
— Изпей ни сирвента за крепостника, драги ми Паниол!
И оръженосецът — дръзко, по младежки — пристъпи напред, дръпна струните на своята малка арфа и запя песента за крепостника, за дрипавия гражданин и селянин. Пееше:
Слушателите приветствуваха рицаря с бурни одобрителни възгласи. Тая паплач от низините наистина бе станала прекалено дръзка. Благородниците, които се готвеха да потеглят на свещена война, си спомниха за търговците и банкерите, които след дълги пазарлъци бяха закупили именията им далеч под тяхната действителна стойност; те се бяха принудили да се съгласят, тъй като не им се беше удало да изтръгнат достатъчно от своите селяни. Всеки, който кажеше със силни слова истината в лицето на тая сган, изразяваше техните съкровени чувства.
Дон Родриге видя как престъпно надменните стихове на Бертран още по-силно разпалиха нечестивия огън у тия preux chevaliers. Безбожно надменната песен на тоя човек изпълни с горчива скръб гърдите на кроткия каноник. Ала въпреки своето благочестиво огорчение ученият Родриге неволно си даде сметка как и този път езикът греховно приляга към злото начало на говорещия и как постепенно превръща реалното понятие „крепостник“ от жител на града или селото в негодник и подлец.
Лицето на дон Алфонсо сияеше от щастие и възбуда; тия горди, звънки стихове отговаряха напълно на чувствата му. От тях звучеше ненавистта на истинския рицар към паплачта от търговци и банкери, яростта, която сам той, Алфонсо, често бе изпитвал, бивайки принуден да се пазари със своя Йеуда и да губи драгоценното си кралско време. Този Бертран бе негов брат.
— Чуй, благородни Бертран — каза той. — Не искаш ли да воюваш рамо до рамо с мен? Ще ти дам ръкавицата на рицарското поръчение и ще имаш добър дял от плячката ми.
Бертран се засмя със своя весел, зловещ смях.
— Щедростта, с която възнагради няколкото стихчета, съчинени от мен в твоя чест — отвърна той, ми показа великодушието ти, господарю. Възнамерявах да ти посветя един истински сирвент.
— И тъй, ще дойдеш ли с мен, Бертран? — запита кралят.
— Аз съм васал на крал Ричард и съм длъжен да служа нему — отвърна Бертран, — но ще запитам благородната дама Елинор.
И я запита.
— Отново ли сменяш господаря си? — каза Елинор.
Старата владетелка и старият рицар се погледнаха весело и тя каза:
— Добре, остани при Алфонсо. Аз ще се застъпя пред моя Ричард.
Елинор не искаше да напусне Бургос, докато не бъде разработен подробен военен план, в който да се разграничават точно правата и задълженията на двамата крале.
На няколко пъти Алфонсо и Педро се бяха обръщали към нея с молба да им отстъпи няколко отреда от изпитаните си наемници, брабасоните и котероните. Но Елинор не искаше дори да чуе.
— Вие си имате достатъчно, момчета! — отхвърляше молбите им тя. — Мислите ли, че щях да държа моите скъпи наемници, ако не ми бяха тъй насъщно необходими, за да плаша с тях бунтовните си барони? Понякога не ме хваща сън, като не знам с какво ще им платя.
— Но нали в целия християнски свят казват: „Къде ще намериш пари, ако не в Шинон“? — възрази дон Алфонсо.
— Тая глупава поговорка — отряза го Елинор — пуснаха в ход евреите на покойния ми Хенри, за да повишат кредита му. Така или иначе, аз поне пари Шинон не намерих. Затрудних се дори, докато успях да уредя сметката за погребението на моя Хенри. Няма що, скъпи мои! Ще трябва да оставите на старата жена малко войници, за да си пази кожата.
Военният план се градеше върху предложението, че при известни обстоятелства няма да се воюва с халифа Якуб Алмансур. Силни племенни водачи се бунтуваха по източната му граница, а се носеха и слухове, че не бил добре със здравето. Следваше да се предполага, че той ще използува всеки що-годе основателен предлог, за да изостави своите емири в Андалус на собствените им сили. Но имаше едно: и халифът, също като султан Саладин, в никакъв случай нямаше да се примири, ако бъде нарушен някой договор, а досадното примирие между Алфонсо и Севиля бе налице. Така че на първо време Кастилия трябваше да остане неутрална. Затова пък Арагон, който не бе обвързан с никакъв договор, в най-близко време щеше да намери предлог да нахлуе в мюсюлманска Валенсия и много скоро след това да се обърне за военна помощ към
