— Ще ги пипна! — зарадва се Фалън и свали от рамото си ремъкът на своя автомат „Инграм“.
Офицерът, отговарящ за огневата мощ на „Моурън“, доложи на капитан Манинг:
— Лодката е взета на прицел!
— Открийте огън! — спокойно му нареди Манинг.
На седем мили южно от „Кътлъс“, носовото оръдие на американския кораб започна ритмично да хвърля снаряди. Капитанът на катера не можеше да чуе изстрелите, но от „Арджил“ ги чуха и му предадоха да намали скоростта, тъй като „Кътлъс“ се бе насочил към обстрелвания район. Морският офицер притвори дроселите и катерът отпусна нос.
— Какво, по дяволите, правите?! — викна майор Фалън. — Те са най-много на миля пред нас.
Отговорът дойде от небето.
Някъде на около миля пред тях се чу звук на връхлитащ влак — това бяха снарядите на „Моурън“, които удариха в морето на стотина метра от безпомощната надуваема лодка. Магнезиевите осветителни заряди се възпламениха на няколко метра над водната повърхност. Ослепително бяла светлина на горящ магнезий заля всичко наоколо. Мъжете на борда на „Кътлъс“ замлъкнаха, когато видяха как мъглата пред тях грейна.
Осемстотин метра по на запад „Симитар“ също спря пред самия край на петното.
Магнезият падна върху нефта и го загря до температура, по-висока от точката му на възпламеняване. Малки парченца метал не можаха да проникнат през петролния слой и останаха да горят на повърхността.
Пред очите на екипажите на двата патрулни катера морето лумна. Огромна част от повърхността му се запали и избухна в пламъци, които ставаха все по-големи и все по-ярки.
Всичко това продължи само петнайсетина секунди. Почти половината от цялото количество разлят нефт се запали и изгоря при температура, която достигна за няколко мига до пет хиляди градуса по Целзий. Отделената при горенето топлина разгони мъглата на километри. После яркобелите пламъци, които стигаха до метър и половина височина, постепенно изчезнаха.
Като онемели моряците и командосите гледаха огнения ад, избухнал само на няколко десетки метра от тях. Някои си закриха лицата, за да не ги опърли горещата вълна.
После сред пламъците се извиси един по-висок. Резервоарът на надуваемата лодка бе избухнал. Пламъкът заблестя и беззвучно затихна.
От пламналото море долетя човешки вик:
— Шче не вмерла Украйна…
После всичко свърши. Мъглата отново започна постепенно да обгръща морето и корабите.
— Какво извика този? — попита шепнешком капитанът на „Кътлъс“.
Майор Фалън повдигна рамене.
— Нямам представа. Нещо на някакъв чужд език.
До тях Адам Мънроу бе вперил поглед в затихващите пламъци.
— В приблизителен превод това означава: „Украйна няма да загине“ — поясни им той.
ЕПИЛОГ
В Западна Европа беше осем часът вечерта, а в Москва беше десет и заседанието на Политбюро вече продължаваше повече от час.
Ефрем Вишнаев и неговите поддръжници станаха нетърпеливи. Партийният идеолог съзнаваше, че е достатъчно силен, за да нанесе съкрушаващия удар. Нямаше защо да се губи повече време. Той стана и каза:
— Другари, тази дискусия е много интересна, но тя до никъде няма да ни отведе. Аз пожелах да бъде свикано настоящото заседание на Политбюро на КПСС, за да разберем, дали уважаемият наш генерален секретар, другарят Рудин, има подкрепата на болшинството от нас. Чухме много аргументи „за“ и „против“ така наречения Дъблински договор. Знаем всичко за зърнените доставки от САЩ и за прекалено високата според мен цена, която трябваше да заплатим, за да ги получим. Разбрахме за бягството в Израел на Мишкин и на Лазарев, за които бе доказано, че са убили нашия непрежалим другар и съратник Юрий Иваненко. Мисля, че другарят Рудин не бива да продължава водената от него политика и не трябва да ръководи повече нашата велика страна. Предлагам да гласуваме вот на недоверие на генералния секретар.
След като Вишнаев седна, в заличката настъпи тишина. Падането на първия човек в Кремъл е страховит момент. Не само присъстващите технически сътрудници, но и членовете на Политбюро бяха стъписани и напрегнати.
— Моля онези, които са за оставката ми, да гласуват — каза Максим Рудин.
Ефрем Вишнаев вдигна ръка. Последва го и маршал Керенски. Витаутас от Литва се присъедини към тях. Настъпи няколкосекундна пауза. След това и таджикът Мохамед гласува „за“. В този момент иззвъня телефонът. Рудин вдигна слушалката послуша известно време и я постави на мястото й.
— Не би трябвало да прекъсвам гласуването — каза той с равнодушен тон, — но е получена важна новина. Преди два часа Мишкин и Лазарев са умрели внезапно в килиите си в телавивската Дирекция на полицията. Един от тяхната група е паднал от прозореца на някакъв хотел в същия град и също е починал. Терористите, които бяха завзели „Фрея“, са изгорели в море от пламнал петрол. Никой от изброените не е проговорил, преди да умре. Това е. Сега да се върнем към гласуването.
Всички забиха погледи в покривката на заседателната маса.
— Кои са против предложението на другаря Вишнаев?
Василий Петров и Дмитрий Риков вдигнаха ръце. Последваха ги Чавадзе, Шушкин и Степанов.
Петрянов, който преди бе гласувал против Рудин, разбра накъде духа вятърът и също вдигна ръка.
— С радост ще гласувам за политиката на нашия генерален секретар — каза Комаров и се присъедини към останалите.
Рудин му се усмихна.
„Мръсник! — помисли си той. — Колкото и да ми се мазниш сега, ще ти видя сметката!“
— И така, осем гласа в моя подкрепа, срещу четири за оставката ми — обобщи Рудин. — Мисля, че с това дневният ред се изчерпа.
Наистина нямаше какво повече да си кажат. Всичко бе ясно.
Дванадесет часа по-късно капитан Тор Ларсен отново застана на мостика на „Фрея“ и огледа морето наоколо.
Той бе преживял нощ, изпълнена със събития. Британските командоси го бяха освободили преди дванадесет часа, малко преди силите му да го напуснат и да припадне. Флотските сапьори внимателно бяха обезвредили заложените експлозиви и впоследствие ги бяха махнали от танкера.
Командосите отвориха желязната врата, зад която екипажът чакаше от шейсет и четири часа да бъде освободен. Посрещнаха ги радостни викове. След това през цялата нощ спасените моряци звъняха по телефона на семействата си.
Един военен лекар от флота положи Ларсен на собствената му койка и се погрижи за неговите рани.
— Ще се наложи да ви оперират — каза докторът на едрия норвежец. — Ще наредя да ви откарат незабавно с хеликоптер в Ротердам.
— Няма нужда — отвърна му полуприпадналият Ларсен. — Ще стигна до Ротердам с „Фрея“.
Лекарят почисти раната, сложи ръката на капитана в шина и му би една инжекция с морфин. Секунди след това Ларсен заспа дълбоко.
Цяла нощ хеликоптери кацаха и излитаха от борда на „Фрея“. Освен Хари Венерстрьом, който дойде да види кораба си, с тях пристигна и такелажната бригада, която трябваше да помогне на екипажа при акостирането. Помпаджията намери скритите бушони и задействува помпите за разпределение на товара в трюма. Той възстанови балансираното разположение на нефта в резервоарите и спусна преградите между тях.
Докато капитанът спеше, първият и вторият помощник провериха дали всички системи на танкера са в
