— Все още разполагаме с много време. Руснаците знаят, че преди един месец вие приложихте закона „Шанън“. Добре осъзнават, че ако искат да купят пшеница, трябва да се обърнат лично към вас, господин президент. Съгласен съм с държавния секретар, че сме длъжни да се занимаем по-сериозно с въпроса за последствията от един евентуален глад. Нищо не пречи отсега да започнем да отделяме повече сили и средства на този проблем. Рано или късно Кремъл трябва да открие картите. Ние печелим при всички случаи. Известно ни е колко са закъсали, но те не подозират, че сме така добре информирани. Разполагаме с пробите от пшеницата, със снимките, направени от „Кондорите“, и със сведенията на „Славея“. Руснаците нямат шанс. Държим ги в ръцете си. След като всичките козове са у нас, защо да бързаме и отсега да взимаме решение как да ги изиграем?
Лорънс кимна и погледна Бенсън с респект. С изказването си шефът на разузнаването доста му се издигна в очите. Поклевски вдигна рамене. Президентът Матюс взе решение:
— Стан, искам да създадеш една работна група към Съвета за национална сигурност. Групата трябва да е малобройна и съществуването й да се запази в пълна тайна. Нейни членове ще сте ти, Боб, Дейвид, председателят на Съвета на началник-щабовете, министрите на отбраната, на земеделието и на финансите. Възможно най-скоро ми дайте отговор на въпроса, какво би станало в световен мащаб, ако Съветският съюз бъде подложен на гладуване.
Един от телефоните на бюрото му иззвъня. Беше пряката линия до Държавния департамент. Президентът изгледа въпросително Лорънс.
— Ти ли ми се обаждаш, Дейвид? — пошегува се той.
Държавният секретар стана, вдигна телефона и известно време слуша. После го затвори.
— Господин президент, нещата се ускоряват. Преди два часа външният министър на Съветския съюз Риков е привикал нашия посланик в Москва Доналдсън. От името на съветското правителство е поискал да закупи от Съединените щати петдесет и пет милиона тона зърно от различни култури.
Известно време в Овалния кабинет се чуваше само тиктакането на окачения над камината позлатен стенен часовник.
— Какъв отговор му е дал посланикът? — попита Матюс.
— Че ще информира Вашингтон за молбата на съветското правителство — отвърна Лорънс.
— Господа — каза президентът, — групата трябва да действа бързо! В най-скоро време искам да получа отговор на въпроса за последствията от глада. Мога да протакам най-много месец. Но най-късно до петнадесети септември съм длъжен да отговоря на руснаците. До тогава искам да съм наясно с всички възможни варианти.
— Господин президент, след няколко дни очакваме да получим нова информация от „Славея“. Тя би могла да ни даде представа за това каква е позицията на Кремъл по същия проблем.
Президентът Матюс кимна.
— Боб, веднага щом получите материала от англичаните, го искам преведен на бюрото си!
Съвещанието в Овалния кабинет свърши по здрач. По същото време в Лондон отдавна бе нощ. На следващия ден полицейските сводки показаха, че през същата нощ на единадесети срещу дванадесети август в Англия са били извършени много обири с взлом. Но полицията в окръг Самърсет бе най-силно разтревожена от кражбата, извършена в магазин за спортни и ловни оръжия, намиращ се в китното градче Таунтън.
Крадците очевидно бяха посетили магазина по някое време през деня, защото личеше, че жиците на алармената инсталация са били предварително и грижливо прерязани. След като по този начин бяха подготвили нощното си посещение, бандитите бяха отстранили с огромни клещи решетката на прозорчето, което гледаше към задния двор.
Не бяха оставили магазина разхвърлян, нито пък бяха взели ловни пушки, каквито обикновено се използваха при банкови обири. Собственикът установи, че липсва само една от най-хубавите му карабини, финландска пушка марка „Сако Хорнет“, калибър 22, изключително точно оръжие. Освен нея бандитите бяха задигнали и съответните муниции. Патрони марка „Ремингтон“ с отверстия във върховете на куршумите. Силният заряд на тези патрони придава много висока скорост на куршума, който при попадение нанася големи поражения.
Ендрю Дрейк, Мирослав Камински и Азамат Крим седяха в хола на лондонския апартамент на Дрейк и гледаха подредения на масата арсенал. Той се състоеше от два пистолета, всеки с по два заредени пълнителя, пушка с две кутии патрони и прибор за нощно виждане.
Съществуват два основни вида такива прибори. Едните работят на принципа на инфрачервените лъчи, а другите са с усилваща образна оптика. За нощна стрелба по-подходящ е вторият вид. Като всеки жител на Западна Канада, Крим беше добър ловец. Освен това бе служил три години в десантните части на канадската армия. Затова изборът му бе добър.
Инфрачервените прибори изпращат инфрачервени лъчи, които осветяват целта и очертанията й се появяват във визьора, обагрени в зеленикав цвят. Но за да изпратят тези невидими за човешкото око лъчи, този вид прибори се нуждаят от източник на енергия. Увеличителните прибори за нощно виждане, подобно на око на бухал, улавят малкото светлина, съществуваща в „тъмна“ среда. Те работят без захранване.
Миниатюрните ръчни увеличителни прибори отначало бяха разработени за военни нужди, но към края на седемдесетте години от тях се заинтересува огромната цивилна промишленост, произвеждаща охранителни устройства и системи. Тези прибори се оказаха много подходящи за пазачи на фабрики, складове и други подобни обекти. Скоро се появиха на пазара. В началото на осемдесетте години в американските магазини човек можеше свободно да закупи по-голямата версия на същия прибор, която може да се прикачи към карабина. Азамат Крим купи точно от тези прибори.
Пушката имаше готови жлебове за монтиране на оптически мерник. Азамат Крим стегна прибора за нощно виждане в менгеме и започна с пила да разширява шейната на поставката му, за да я нагоди към жлебовете на карабината.
По същото време, докато Крим се потеше над стягата на два километра от него Бари Фърндейл отвори вратата на американското посолство, което се намира на площад „Гроувнър“. Той идваше да посети по предварителна уговорка резидента на ЦРУ, който естествено работеше под дипломатическо прикритие.
Срещата беше кратка и сърдечна. Фърндейл извади от чантата си снопче листа и ги подаде на американеца.
— Още са топли, направо от фурната! — каза Фърндейл на колегата си. — Множко са, но сам знаеш, че руснаците са приказлив народ.
Това беше английски превод на листата, които Валентина бе предала на Мънроу при втората им среща. Американецът щеше лично да ги шифрира и да ги излъчи по радиостанцията до Ленгли. Никой от колегите му в посолството не биваше да ги види. Той благодари на Фърндейл и се приготви да работи цяла нощ.
Американският резидент в Лондон не беше единственият човек, който не успя да си легне през същата нощ. Далеч от него в украинския град Тернопол един служител от КГБ излезе от офицерския клуб, който се намираше непосредствено до казармата на поделението на КГБ. Тръгна към дома си пеша, защото бе твърде ниско в йерархията, за да го вози служебна кола, а неговият личен автомобил бе паркиран пред къщата му. Нощта беше топла и приятна и след весело прекараната вечер в компанията на колеги офицерът от КГБ нямаше нищо против да се поразтъпче.
Доброто настроение му попречи да види двете човешки фигури, които го наблюдаваха от един вход от другата страна на улицата. Щом кагебистът излезе от клуба, двамата дебнещи се спогледаха и си кимнаха.
Минаваше полунощ и улиците на Тернопол бяха пусти. Пийналият офицер тръгна през парка „Шевченко“, където разлистените корони на дърветата почти закриваха тесните алеи. Човекът искаше да мине напряко, за да стигне по-бързо вкъщи, но прекият път се оказа най-дългият в живота му. Изведнъж зад гърба му изшумуляха стъпки. Той се обърна, но палката вече се бе стоварила върху тила му.
Когато се свести, бе започнало да се развиделява. Нападателите го бяха отвлекли в някакви храсти и му бяха взели портфейла, ключовете, парите, продоволствената и служебната карта. Милицията и КГБ
