— Прескочи до „Куотър Дек“, за да изпие една бира — каза тя.
— Беше ли в добро настроение?
Нейният напевен глас изпълни стаята.
— Бога ми, мистър Фаваро, той беше щастлив. Приготвях му за вечеря вкусна риба. Каза, че ще се върне обратно в осем часа. Помолих го да не закъснява, иначе дорадото ще се развали. Той се засмя и каза, че ще бъде тук навреме.
— И върна ли се навреме?
— Не, човече. Закъсня, с повече от час. Рибата не ставаше вече за ядене. А той говореше глупости.
— Какви бяха те? Тези… глупости.
— В началото мълчеше. Изглеждаше ужасно разтревожен. След това каза, че е видял скорпион. А сега изяж тази супа. Тази паница с Божия благодат в нея.
Ръката на Фаваро, която държеше лъжицата, замръзна във въздуха.
— Какво каза той по-точно: скорпион или скорпиона?
Тя се намръщи от усилието да си спомни.
— Мисля, че каза скорпион. Но може и да е казал скорпиона — призна тя.
Фаваро изсърба супата, благодари за гостоприемството и се върна обратно в хотела. Врявата изпълваше бара. Той намери едно свободно място в дъното, далеч от тълпата журналисти. На крайния стол бе седнал англичанинът от летището, той вдигна чаша за поздрав, но не каза нищо. Слава Богу, помисли си Фаваро, смачканият англичанин изглежда поне умееше да мълчи.
На Еди Фаваро му трябваше време за размисъл. Знаеше как бе загинал неговият приятел и партньор; мислеше, че знае и защо. По някакъв мистериозен начин тук, на тези райски острови, Хулио Гомес бе видял или си бе помислил, че вижда най-безжалостния убиец, който двамата някога бяха срещали.
3.
Дезмънд Ханна се зае с работа на следващия ден малко след седем часа, докато все още на острова се усещаше утринната прохлада. Започна от резиденцията на губернатора.
Проведе дълъг разговор с иконома Джеферсън, който спомена за непоклатимия навик на сър Марстън да се оттегля всеки следобед в градината, за да изпие чаша уиски със сода преди залез слънце. Попита колко души биха могли да знаят за този ритуал. Джеферсън сбърчи вежди, опитвайки се да се съсредоточи.
— Много хора, сър. Лейди Мобърли, лейтенант Хейвърсток, моя милост, секретарката мис Миртл, но тя е на гости при своите родители в Тортола. Гости на резиденцията, които са го виждали там. Много хора.
Джеферсън описа точно къде бе открил тялото, но отрече да е чул изстрела. По-късно използването на думата изстрел щеше да убеди Ханна, че икономът казва истината. Но той все още не знаеше колко изстрели са били произведени.
Техническият екип от Насау търсеше в тревата изхвърлените гилзи от оръжието на убиеца. Те ровеха в земята, защото нечии небрежни крака биха могли да са затъпкали малките месингови парченца в нея. Стъпките от краката на лейтенант Хейвърсток, главен инспектор Джоунс и неговия чичо, доктор Джоунс, бяха пребродили навсякъде наоколо, унищожавайки всички следи.
Ханна огледа стоманената порта в градинската стена, докато бахамският дактилоскоп търсеше отпечатъци от пръсти по нея. Такива не бяха намерени. Ханна прецени, че ако убиецът е влязъл през портата, както се предполагаше, и е стрелял незабавно, то губернаторът би трябвало да се намира между портата и кораловата стена под стъпалата на приемната. Всеки куршум, преминал през тялото му, би следвало да рикошира от тази стена. Обърна внимание за това на екипа, който пълзеше по тревата, към пътечката от смачкани раковинени черупки, обикаляща около стените на къщата. След това влезе вътре, за да говори с лейди Мобърли.
Вдовицата на губернатора го очакваше в приемната, където сър Марстън се бе срещнал с делегацията на Комитета на загрижените граждани. Тя бе слаба, бледа жена с пожълтяла от годините, прекарани на тропиците, кожа.
Джеферсън се появи, носейки студена бира на поднос. Ханна се поколеба, но после я взе. В края на краищата утринта бе много гореща. Лейди Мобърли си услужи със сок от грейпфрут, макар че изгледа бирата с жаден поглед. Горката, помисли си Ханна.
Тя не можеше да помогне с нищо съществено. Доколкото знаела, нейният съпруг нямал врагове. Политическите престъпления на тези острови били немислими. Естествено, избирателните кампании водели до някои дребни противоречия, но всичко се развивало в рамките на демократичния процес. Така мислеше тя.
Тя самата се намирала на пет мили от резиденцията по време на убийството, на посещение на малка мисионерска болница на склоновете на Спайглас хил. Болницата се издържала от мистър Маркус Джонсън, много деликатен мъж и голям филантроп, след неговото завръщане на родните Барклейски острови преди шест месеца. Тя се съгласила да стане покровителка на това помощно заведение. Била с официалния ягуар, каран от шофьора на губернатора, Стоун.
Ханна й благодари и се изправи. Паркър чукаше отвън по прозореца. Ханна излезе на терасата. Паркър беше много възбуден.
— Бяхте прав, сър. Ето го.
Той протегна дясната си ръка. В дланта му се намираше смачканият остатък от това, което някога е било оловен куршум. Ханна се втренчи сурово в своя подчинен.
— Благодаря ти, че си го взел с ръка — отбеляза сухо. Да опитаме ли следващия път с пинсети и найлонов плик?
Паркър пребледня, побягна изплашен обратно в градината, остави куршума върху раковинените черупки, отвори чантата с принадлежностите и извади пинсетите. Неколцина от бахамците се захилиха.
Паркър прилежно повдигна смачкания куршум с пинсетите и го пусна в една неупотребявана торбичка.
— Увий сега плика във вълнен плат и го пусни в стъклен буркан с винтова капачка — каза Ханна. Паркър направи това, което му бе наредено.
— Благодаря ги, сега го прибери в куфарчето, докато имаме възможност да го изпратим за балистична експертиза — продължи Ханна. Той въздъхна. Щеше да се измъчи със своя помощник. Започваше да си мисли, че сам би могъл да се справи по-добре.
Доктор Карактакус Джоунс пристигна по молба на Ханна. Старшият детектив се зарадва, че ще има възможност да говори с професионалист. Доктор Джоунс обясни как е бил повикан от своя дом и кабинет малко след шест часа преди две вечери от Джеферсън, изпратен от лейтенант Хейвърсток. Джеферсън му казал, че трябва да се яви незабавно, тъй като по губернатора било стреляно. Икономът не споменал, че изстрелите имали фатални последици, ето защо доктор Джоунс взел чантата си със себе си и отишъл да види какво може да стори. Както се оказало, отговорът бил един: нищо.
Ханна въведе доктор Джоунс в бившата канцелария на сър Марстън и го помоли, в качеството му на коронер на острова, да подпише разрешение за прехвърляне на тялото същия следобед в Насау за извършване на аутопсия.
Според британското правораздаване съдът с най-големи правомощия не е в действителност Камарата на лордовете, а този на коронера. Той има предимство пред всеки друг съд. За да се прехвърли тялото от Съншайн на територията на Бахамските острови, беше необходима коронерска заповед. Доктор Джоунс я подписа без възражение, след което прехвърлянето стана законно. Банистър, представителят на Върховния комисариат в Насау, напечата заповедта на хартия от резиденцията на губернатора. Той току-що бе монтирал новата система за комуникация. След това Ханна помоли доктор Джоунс да му покаже тялото.
Хладилният склад в пристанището бе отворен и двама от полицаите на главния инспектор Джоунс извлякоха трупа на техния бивш губернатор, приличащ сега на замръзнал дънер, измежду двете риби и го занесоха до сянката на близко стоящия склад, където го положиха върху една врата, сложена на две подпори.
За пресата, към която се бе присъединил екипът от Си Ен Ен, изпратен от Маями, и която преследваше Ханна цяла сутрин, това представляваше чудесен материал. Те заснеха всичко. Дори компанията на
